Задължителен час по "добродетели и религии", забрана за използване на телефони, повече наказания за учениците, глоби за родителите, повтаряне на 1 клас при недобро владеене на български, оценяване на учителите и директорите всяка година.
Тези са сред най-оспорваните промени, които депутатите предстои да приемат около началото на учебната година. Те ще влязат в сила от следващата, а още от тази ще бъде въведен нов формат на изпита по математика след 7 клас. Това стана с министерска заповед, вече атакувана в съда.
Законопроектът за промяната на училищния закон мина на първо четене в трикомисии и предстои да бъде обсъден и в пленарната зала на първо гласуване.
Всичко това става на фона на пореден протест, провокиран от липсата на диалог между депутатите и гражданите за бъдещето на образованието.
Но в обсъждането на промените липсват единствените засегнати - учителите, учениците и родителите.
Представляващите първите - синдикатите, не присъстват физически, а дават лаконични положителни становища онлайн. Родителите не са допуснати, а правото на учениците да участват в обсъждането беше поставено под въпрос от депутати.
В какво се превръща българското училище? И можем ли да наречем готвените промени "реформа"?
Нов "интегрален" изпит след 7 и 10 клас
Дни преди началото на учебната година министърът на образованието Красимир Вълчев издаде заповед за въвеждане на нов интегрален изпит от националното външно оценяване след 7 и 10 клас.
Той ще замени сегашните по математика и ще включва 24 задачи по шест предмета: математика, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, човекът и природата. Изпитът по български си остава във формата, в който беше и досега.
Заповедта на образователния министър вече е атакувана в съда поне от двама родители на бъдещи седмокласници - Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти и адвокатката Снежана Стефанова.
"Не може когато се подлагат на оценка знания за цял обучителен етап, а именно пети, шести и седми клас, учители и ученици да разбират по какво ще ги изпитват преди седми клас", пише Радев във Фейсбук. По думите му това е "все едно да се променят правилата на играта, когато са изтекли две трети от мача".
Според Радев правилният подход би бил каквито и промени да се публикуват, те да влизат в сила след три години и да важат за учениците, които сега ще бъдат в 5 клас.
В мотивите си към жалбата Стефанова казва, че съобщението за новия изпит "създава пълен хаос и лишава учениците от възможността за адекватна подготовка".
"Това е грубо нарушение на основни принципи като правната сигурност, предвидимостта и защитата на легитимните очаквания и представлява превратно упражняване на власт", казва тя.
Във Фейсбук родители се обявяват против рязкото въвеждане на новия изпит и призовават за протест.
Добродетели и религии
В отсъствието на учителски синдикати и представители на учениците вече три парламентарни комисии приеха предложението на МОН за задължителноизбираем предмет "Добродетели и религии" от 1 клас. Това стана, въпреки че учени, преподаватели и граждански организации осъждат идеята и въпреки няколкото протеста и петицията срещу нея.
"Ученическата общност се сплотява около мнението, че този час няма място в учебната програма като задължителен поради тормоза, който може да се създаде над малцинствата", каза Елица Манева, зам.-председателка на Софийския ученически съвет пред депутатите в комисията по образованието.
Тя, заедно с друга ученичка – Виктория Боева от Националния ученически парламент, участваха в обсъждането на промените в ученическия закон, но станаха обект на грубо отношение от депутати. От "Възраждане", ИТН и ГЕРБ ги нападнаха с твърдения, че не могат да изразяват мнението на учениците, а организациите им са неформални, и ги обвиниха в политическа зависимост от опозиционната коалиция ПП-ДБ.
"Реакцията им показа липсата на готовност да чуят ученическото мнение. Разочаровани сме от опита им да се наложат чрез остри изказвания и наставническо поведение. Не бяхме приети насериозно", каза Манева пред Свободна Европа.
На последната демонстрация миналата седмица присъстваха и много ученици, които са против въвеждането на задължително изучаване на религия.
Забрана на телефони
Другата най-оспорваната промяна е забраната за използването на телефони в училище. Тя се очаква да влезе в сила още през ноември, след приемането на измененията в закона, каза Вълчев.
Предложението на МОН предвижда забрана на "мобилни устройства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства".
Мотивите на министерството са, че използването на електронни устройства "не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения".
Най-ревностните привърженици на забраната са учителските синдикати, но те отказват учителите да събират телефоните на учениците. Според тях забраната няма да работи, ако не бъдат въведени глоби за родители при неспазването ѝ.
Според неправителствени организации мобилните устройства могат да имат ползи, ако се използват за изучаването на дигитални технологии по структуриран начин. Родители също се обявиха против ограничението, която ще ги остави без връзка с децата им.
Повтаряне на първи клас
На интензивно обучение по български език ще бъдат подлагани деца, които не го владеят. То ще е индивидуално за ученици от 1 до 7 клас, които ще учат по ускорена програма, а за тези, които изобщо не знаят български, е предвиден подготвителен езиков клас.
Ако към края на учебната година първокласниците не знаят добре български обаче, ще повтарят класа, предвижда МОН. В момента законът забранява повтаряне на класа от 1-ви до 4-ти включително.
"Промяната се налага, тъй като незнанието на езика създава затруднения и пропуски в последващото обучение на учениците по останалите предмети. Това води до загуба на мотивация, а в дългосрочен план - и до самоизключване и отпадане от системата", се мотивира МОН.
Според психолози и образователни експерти обаче повтарянето на класа още повече демотивира учениците и е предпоставка за етикетирането им.
"Ако учителите не бъдат обучени как да преподават на деца, които говорят различен език в семейството, и не бъде изготвена специализирана методика за това, рискът е с тази промяна да получат просто повече от същото", предупреди неправителствената организация "Заедно в час".
Глоби и наказания
Има и още. Законопроектът предвижда увеличаване на глобите за родители например ако не запишат 4-годишните си деца в предучилищно обучение или не ги пратят на училище от 7 години, или не ги пратят в задължителния за невладеещите добре български подготвителен езиков клас.
Родителите ще да длъжни и да подписват споразумение с детската градина или училището за спазване на правилника му.
Наред с досегашните наказания за учениците (забележка, преместване в друга паралелка, предупреждение за преместване в друго училище, преместване в друго училище и преместване в самостоятелна форма на обучение) се въвеждат и предупреждения - за преместване в друга паралелка в същото училище, за преместване от дневна или дуална форма на обучение в самостоятелна.
Ако за година ученик е получил три предупредителни мерки, той няма да има право да участва в допълнителни активности, изяви и дейности извън обучението по учебен план, пише в законопроекта.
Увеличаването на правото на учителите да налагат повече предупреждения при "неприемливо" поведение на ученици е с цел "да могат да се вземат бързи мерки, когато имат системен проблем с конкретно дете, за да може конфликтната ситуация да се разреши навреме и да се избегне налагането на тежки санкции", казва МОН.
Специалистите обаче се тревожат от предвиденото премахване на задължението по време на изслушването на санкционирания ученик да присъства психолог или педагогически съветник.
Лесна смяна на учители
Учителите и директорите ще бъдат оценявани всяка година, като при най-ниска оценка те ще бъдат освобождавани, без право от подкрепа и възможност да се подобрят. МОН предвижда още шефовете на Регионалните управления по образованието (РУО) да могат да бъдат сменяни по волята на министъра.
Промените могат да доведат до по-голяма централизация, риск от загуба на автономност и политизиране на образователната система. Има и риск от засилване на механизмите на контрол и натиск над "неудобни" учители, директори и шефове на РУО.
Предвижда се и въвеждане на ежегодна квалификация за учителите, както и създаване на информационна система към регистъра с квалификационните програми.
МОН обаче не е предвидило някаква форма на контрол, както и дългоочакваната методика за оценка на добавената стойност в училищата. Идеята е учителите да получават заплатите си според резултатите си, а оценката на училището да зависи от напредъка на учениците.
Форум