През последната седмица се проведоха две събития, които бяха важни за дипломатическите опити за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна:
- Първо Москва и Киев проведоха мирни преговори в Турция – първите от три години насам. Те приключиха около 90 минути след началото си, без признаци за напредък и без участници на високо държавно ниво.
- После американският президент Доналд Тръмп проведе дълъг телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин. След него Тръмп каза, че Русия и Украйна „незабавно“ ще започнат преки преговори за прекратяване на огъня, но позицията на Путин далеч не беше толкова категорична.
Основната цел, поставена от Украйна и Запада, а именно 30-дневно прекратяване на огъня, не беше постигната. Руските нападения продължиха по време на и след преговорите в Истанбул, а Украйна нанесе удари с дронове по цели на руската отбранителна индустрия.
В публикация в социалните мрежи след разговора си с Путин Тръмп намекна, че САЩ може да се оттеглят от усилията за сключване на мирно споразумение.
Това се случи четири месеца след като Тръмп се върна в Белия дом с обещанието, че ще му трябват само ден-два, за да сложи край на войната.
Директните преговори между агресора – Русия, и жертвата – Украйна, бяха наложени именно от Тръмп. Тяхната цел е да покажат, че мирът може да бъде постигнат по пътя на дипломацията.
В същото време тезата на Европа, Украйна, а и на САЩ от времето на предишния президент Джо Байдън, е, че целта на Русия е да унищожи Украйна. По тази причина Русия трябва да бъде изолирана, а Украйна – въоръжена за отбрана, за да отблъсне агресора.
Какво следва оттук нататък?
Още разговори? Меморандум?
В понеделник Тръмп написа в собствената си социална мрежа, че Русия и Украйна „незабавно ще започнат преговори за прекратяване на огъня и което е по-важно, за прекратяване на войната“. Той спомена Ватикана като възможно място за такива разговори.
Именно във Ватикана Тръмп се срещна с украинския президент Володимир Зеленски преди месец, когато беше погребението на папа Франциск.
След публикацията на Тръмп нямаше информация от Киев или Москва за предстояща нова среща. Но финландският президент Александър Стуб каза в сряда, че страните вероятно ще проведат „разговори на техническо ниво“ във Ватикана следващата седмица.
Зеленски, който също разговаря с Тръмп в понеделник, каза на следващия ден, че „Украйна е готова за всеки преговорен формат, който дава резултат“, но „ако Русия продължи да поставя нереалистични условия и да подкопава напредъка, трябва да има тежки последствия“.
Досега Русия не е дала знак, че е готова да направи някакъв съществен компромис. Напротив – често дава обратни сигнали и повтаря отдавна заявени позиции, които Украйна нарича неприемливи.
Например, в своето изявление след разговора с Тръмп, Путин повтори условието си за „премахване на първопричините“ за войната. Когато казва това, той има предвид да се спре желанието на Украйна за по-тесни връзки с Европейския съюз (ЕС) и НАТО.
Путин отдавна използва това желание като аргумент, за да прехвърли върху Киев вината за непредизвиканата инвазия, която Москва започна.
Докато Тръмп говореше за незабавни преговори, позицията на Путин далеч не беше толкова категорична. Той каза само, че Русия е готова да работи с Украйна за изработването на „меморандум за евентуално бъдещо мирно споразумение“.
Според анализаторите Путин използва такива условности, за да забави всяка стъпка към примирие, докато в същото време Москва се стреми да набира повече войници, да произвежда повече оръжия и да подобрява позициите си на бойното поле.
Какво пречи на преговорите
Наблюдателите на войната често казват, че основната цел на Путин е не заграбването на земя, а подчиняването на Украйна до степен, в която тя се намира твърдо в хватката на Москва.
Въпреки това за момента контролът върху територията е може би най-конкретният спорен въпрос между Киев и Москва, който възпира преговорите.
През септември 2022 г. Путин неоснователно каза, че четири украински области – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, принадлежат на Русия. По онова време руските сили държаха само части от тези региони и това все още е така.
Според украински официални лица, които са говорили пред редица медии по време на преговорите в Турция, руската делегация е казала, че не може да има прекратяване на огъня, докато Украйна не изтегли войските си от тези региони, и е поискала международно признаване, че те принадлежат на Русия.
Украйна нарече тези искания неприемливи, а Зеленски повтори, че Киев няма да изтегли войските си от собствената си територия.
Напредъкът на Русия към завземането на земи от тези области, които все още не контролира, е бавен и изключително скъп.
„[Руската] армия няма да може да поеме контрола над останалите части от четирите региона“, казва Ян Матвеев, руски военен анализатор, който живее извън страната.
Същевременно, след като мащабната контраофанзива на Украйна от миналата година се провали, шансовете ѝ да си върне значително количество земя в скоро време се считат за много малки.
„Русия иска това, което в момента няма и на което няма право, а Украйна иска това, което не може да си възвърне по военен път“, каза във вторник държавният секретар на САЩ Марко Рубио.
Оттеглят ли се САЩ от преговорите
В понеделник Тръмп намекна, че САЩ може да оставят Украйна и Русия да се оправят сами с преговорите занапред, въпреки че усилията в тази посока започнаха тъкмо по настояване на американския президент.
Условията за прекратяване на огъня „ще бъдат договорени между двете страни, каквато е единствената възможност, защото те знаят подробности за преговорите, които никой друг не би могъл да знае“, написа Тръмп.
По-късно той повтори предупреждението, че Вашингтон може да се оттегли от дипломатическите усилия, но добави, че този момент не е дошъл и още е възможен напредък.
„Ако не стане, просто ще се оттегля и те ще трябва да продължат“, каза още Тръмп. По думите му има определена „червена линия“, след която той би спрял да притиска страните да постигнат споразумение, но не иска да казва каква е тя, „защото това прави преговорите по-трудни“.
Санкции за Русия, подкрепа за Украйна
Именно тази надежда, че още има шанс да се постигне напредък, за Тръмп е причина да не налага допълнителни санкции на Русия. Това се случва в момент, в който ЕС наложи 17-ия си пакет от сакции на Москва от началото на войната насам и заедно с Великобритания обмисля нови „мащабни“ наказателни мерки.
Според Тръмп евентуални нови санкции срещу Русия може да „влошат“ ситуацията.
На въпрос дали САЩ ще продължат да изпращат оръжия на Украйна Тръмп каза, че зависи от това докъде ще стигнат усилията за постигане на мир, и добави, че вярва, че Путин иска да спре войната.
Много наблюдатели не са съгласни с това и смятат, че е малко вероятно Путин да направи отстъпки, ако няма сериозни неуспехи на бойното поле или сътресения в Русия. Нито едно от двете не се очаква скоро.
В същото време не се знае кога Москва ще представи условията си за прекратяване на огъня като част от меморандума, предложен от Путин.
„Няма крайни срокове и не може да има. Ясно е, че всички искат това да стане възможно най-бързо, но дяволът се крие в детайлите“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков във вторник.
Според съветника на Зеленски Михайло Подоляк исканията на Русия няма да се променят.
„Това включва премахване на така наречените „първопричини за войната“, което според [Русия] означава, че Украйна трябва да престане да съществува“, каза Подоляк.
Форум