Европейският парламент (ЕП) прие да увеличи поетапно митата върху вноса на торове и на някои селскостопански продукти от Русия и Беларус в Европейския съюз (ЕС), съобщи БТА. Предложението беше гласувано в четвъртък, по време на пленарно заседание на ЕП в Брюксел.
Това е ключова стъпка на ЕС, предназначена да направи покупките на азотни торове от двете страни икономически неизгодни в рамките на следващите три години. С това блокът се опитва да засили натиска върху Русия, за да сложи край на войната ѝ срещу Украйна. Минск пък е основен съюзник на Москва и затова също е засегнат от санкции.
Новината идва, след като по-рано тази седмица ЕС одобри 17-ия си пакет от санкции срещу Русия след началото на пълномащабната ѝ инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г.
„Днес предприемаме по-нататъшни стъпки, насочени срещу руската военна икономика“, каза в четвъртък словашката евродепутатка Любица Карвашова.
„Русия отказва да участва в преговори за прекратяване на огъня с Украйна. Русия не иска мир, напротив, тя умишлено използва като оръжие нашите зависимости. Вече не“, добави тя.
„След като Европа решително се отдалечи от руските изкопаеми горива, дойде време да направим същото и с торовете, които са само внос на газ под друга форма“, каза още Карвашова след гласуването.
Съгласно решението на ЕП от четвъртък, торовете от Русия и Беларус ще продължат да се облагат с 6,5% мито при вноса си в ЕС. Но ще се прилагат и допълнителни мита в размер на 40-45 евро за тон до средата на 2026 г., когато ще се повишат до 60 евро, а след това и до 80 евро за тон през 2027 г.
След това митата ще скочат до 350 евро и 430 евро за тон до 2028 г., което ще направи купуването на продукти от Беларус и Русия прекалено скъпо.
През 2024 г. страните от ЕС внесоха 4,4 млн. тона торове от Русия и Беларус - около 30% от общия внос на торове в ЕС - в сравнение с 3,6 млн. тона през 2023 г.
Увеличението породи опасения за нарастващата зависимост на Европа от руските продукти, които остават привлекателни поради ниската си цена.
В четвъртък ЕП също така реши да увеличи с 50% митата върху вноса на руски и беларуски селскостопански продукти като захар, оцет, брашно и фуражи за животни.
Москва реагира на новината, като каза, че мерките ще навредят повече на членовете на ЕС, отколкото на Русия.
„Мисля, че пазарите в други области ще компенсират европейските мита, но европейците както винаги се застрелват в крака“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
По-рано блокът се въздържаше да налага санкции на руските селскостопански продукти заради опасения от страни от Азия и Африка, че подобни стъпки водят до недостиг на храна. През изминалата година ситуацията беше донякъде облекчена, след като Украйна възобнови износа на хранителни продукти през Черно море.
Тези нови ходове на ЕС идва след седмица на интензивна дипломация, съсредоточена около първите преки мирни преговори между Киев и Москва от три години насам и дългия телефонен разговор между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин, който се проведе в понеделник.
Въпреки че самото провеждане на разговорите беше стъпка напред, основната цел, поставена от Украйна и Запада за 30-дневно прекратяване на огъня, не беше постигната. Това подтикна ЕС да одобри нов пакет от санкции срещу Москва.
Форум