В неделя призори Иран направи нещо за първи път: нападна Израел директно от собствената си територия. Това се случи с близо 300 дронa и ракети. Атаката е безпрецедентна за четирите десетилетия, в които двете страни са във вражда, и бележи промяна в подхода на Иран. Досега той разчиташе на свои проксита в региона, за да напада Израел, вместо да го прави от собствено име.
Атаката сега дойде в отговор на въздушния удар по част от посолството на Техеран в Дамаск на 1 април, при който бяха убити висши ирански генерали. Иран обвини Израел за него, но Тел Авив не е поемал официална отговорност.
Масираното нападение на Техеран сега идва на фона на продължаващата вече 6 месеца война между Израел и палестинската групировка Хамас. Иранският ислямистки режим от години подкрепя Хамас, която е обявена от САЩ и ЕС за терористична.
Враждата между Иран и Израел обаче се простира от десетилетия, много преди настоящата война в Газа. В следващите редове събрахме всичко най-важно от нейната история.
Заклетият враг на "Малкия Сатана"
До края на 70-те години на миналия век Иран е монархия и се управлява от династията Пахлави. През 1950 г. - само две години след като държавата Израел е основана, Иран става втората мюсюлманска страна след Турция, която я признава.
В продължение на близо три десетилетия Техеран и Тел Авив имат съюзнически отношения, като дори си сътрудничат в сферата на отбраната и сигурността.
Годината 1979 г. обаче променя всичко. Тогава прозападният лидер на Иран Мохамед Реза Шах е свален от власт по време на Ислямската революция. Тя установява нов теократичен режим, който превръща противопоставянето срещу Израел в основна част от своята идеология. Ислямисткият режим отрича правото на съществуване на държавата Израел и си поставя за цел нейното унищожение.
Страната прекратява дипломатическите отношения с Тел Авив, спира да приема израелски паспорти и дори забранява на свои граждани да пътуват до Израел, която признава единствено за окупирана палестинска територия.
Новият върховен водач - аятолах Рухола Хомейни, започва и политика срещу "арогантните" световни сили, като по време на неговия режим САЩ са обявени за "Великия Сатана", а Израел за "Малкия Сатана".
Основното прокси - Хизбула
През 1982 г. Израел нахлува в Ливан. Тогава Иранската революционна гвардия се обединява с ливански мюсюлмани шиити, за да създаде въоръжената групировка Хизбула. Иран е единствената голяма мюсюлманска страна с предимно шиитско население и често използва това, за да създава съюзи с шиитски малцинства в други държави от региона.
Самата Хизбула също като иранския ислямистки режим отрича легитимността на израелската държава и си поставя за цел нейното унищожаване.
Израел в крайна сметка вижда в групировката най-опасния противник по границите си, а Иран постепенно я превръща в свое трайно прокси в своята "война в сянка", както я нарича Ройтерс. В нея Техеран десетилетия наред използва различни групировки, които нанасят удари по Израел, без самият ирански режим обаче да е директно отговорен. Той обаче ги подкрепя - финансово и логистично.
През 1983 г. например с подкрепата на Техеран Хизбула използва самоубийствени атентати, за да изгони западните и израелските сили от Ливан. През 1992-94 г. пък Аржентина и Израел обвиняват Иран и Хизбула, че стоят зад самоубийствените атентати срещу посолството на Израел в Буенос Айрес през 1992 г. и срещу еврейски център в града през 1994 г. Тогава загиват десетки хора, а Техеран и ливанската групировка отричат да носят отговорност.
Ядреното оръжие
През 2002 г. разкритието, че Иран има тайна програма за обогатяване на уран, предизвиква опасения, че страната се опитва да създаде ядрено оръжие, което тя отрича. Израел обаче настоява за строги действия срещу Техеран.
В последните десетилетия именно ядрената програма на Иран - която той винаги е настоявал, че е изцяло мирна, се превърна в основен фокус на израелските атаки.
През 2010 г. се появиха и данни за това как Тел Авив се опитва да попречи на иранските ядрени разработки. Тогава Stuxnet - злонамерен компютърен вирус, за който се смята, че е разработен от САЩ и Израел, е използван за атака срещу съоръжение за обогатяване на уран в иранския ядрен обект Натанз. Това е първата публично известна кибератака срещу индустриални машини.
Две години по-късно иранският ядрен учен Мостафа Ахмади-Рошан е убит от бомба, поставена на колата му от мотоциклетист в Техеран. Официален представител обвинява Израел за нападението.
При друг пример от 2021 г. пък Иран обвини Израел за убийството на Мохсен Фахризаде, смятан от западните разузнавателни служби за ръководител на тайна иранска програма за разработване на ядрени оръжия.
Какво предстои сега
След като Израел започна офанзивата си в Газа срещу Хамас, подкрепяни от Иран групировки започнаха да участват във военните действия, докато Техеран стоеше настрана.
Хизбула започна да изстрелва ракети към Северен Израел, а йеменските бунтовници хути атакуваха западни кораби в Червено море. Подкрепяна от Иран група от иракски милиции пък атакува американски военни позиции в Ирак и Сирия.
Сега Техеран е "готов да вдигне летвата", без да разчита на пълномощници, коментира директорката на близкоизточния център "Карнеги" Маха Яхя. Но все пак Иран стигна само дотук, отбеляза тя.
"Те издадоха достатъчно предупреждения, че това предстои, и мисля, че знаеха, че дроновете и ракетите ще бъдат свалени, преди да достигнат израелска територия", добави тя.
Яхя също така посочи, че нарастващият доскоро натиск върху Израел заради поведението му в Газа сега вместо това се е изместил към усилия за деескалация на регионалното напрежение.
"Иран успя да намери баланс между публично отмъщение за удара в Дамаск и избягване на провокирането на по-нататъшни израелски военни действия поне първоначално, но това може да доведе до много по-широк конфликт", каза Мона Якубиан, вицепрезидент на центъра за Близкия изток и Северна Африка в Института за мир на САЩ.
„И [Иран и Израел] са в състояние в този момент да претендират за победа и да се оттеглят от ръба на пропастта особено след като няма убити израелски цивилни“, каза Якубиан.
Според нея Вашингтон трябва да изиграе решаваща роля за избягване на по-нататъшна ескалация. На спешна среща в неделя страните от Г-7 единодушно осъдиха атаката срещу Израел, като казаха, че „сме готови да предприемем по-нататъшни мерки сега и в отговор на по-нататъшни дестабилизиращи инициативи“. САЩ също казаха, че няма да се включат в евентуален израелски военен отговор.
Форум