Международният съд на ООН в Хага нареди в петък на Израел да предприеме мерки, за да избегне всякакви действия, които биха се равнявали на геноцид по време на офанзивата му в Ивицата Газа, но не наложи прекратяване на огъня.
Новината идва, след като преди близо месец Република Южна Африка заведе дело срещу Израел за извършване на геноцид в анклава, а на 11 и 12 януари се проведоха изслушванията на двете страни.
Според предварителното решение на Международния съд по делото Израел трябва да предприеме "незабавни и ефективни мерки, за да позволи предоставянето на спешно необходими основни услуги и хуманитарна помощ за справяне с неблагоприятните условия на живот, пред които са изправени палестинците". То беше прочетено от председателката на съда Джоан Донохю.
"Съдът е напълно наясно със степента на човешката трагедия, която се разиграва в региона, и е дълбоко загрижен за продължаващите загуби на животи и човешкото страдание", добави тя.
Република Южна Африка поиска от съда да наложи временни мерки, включително прекратяване на огъня, заявявайки, че това е "въпрос от изключителна спешност".
Израел отхвърли обвинението в геноцид, като по време на изслушването на доказателствата по случая заяви, че внушаването на прилики между случващото се в Газа и войната на Русия срещу Украйна е "абсурдно".
Преди близо три месеца Израел обяви война на палестинската паравоенна групировка Хамас, която е определена като терористична от ЕС и САЩ и управлява Ивицата Газа от 2007 г. насам. Това се случи, след като на 7 октомври Хамас осъществи най-мащабната си атака срещу Израел, при която бяха убити 1200 души, а 240 бяха отвлечени.
Ответните действия на Израел доведоха до над 25 000 жертви според палестинските власти, до масово изселване на цивилни граждани и до все по-силен международен натиск върху Тел Авив за спиране на огъня.
В петък Международният съд на ООН нареди Израел да направи повече за подпомагане на цивилното население, въпреки че не разпореди прекратяване на огъня, каквото беше първото от общо девет искания на Република Южна Африка.
Въпреки че съдът не разпореди прекратяване на огъня, той постанови, че няма да прекрати делото за геноцид, както поиска Израел. В решението му се припомня, че палестинците се явяват защитена група според Конвенцията за геноцид от 1948 г.
Какво представлява Международният съд на ООН
Международният съд, наричан още Световен съд, е висшият правен орган на ООН, създаден през 1945 г., за да разглежда спорове между държави. Той няма общо с Международния наказателен съд, който също е базиран в Хага, но разглежда дела за военни престъпления срещу отделни хора.
Международният съд на ООН се занимава с гранични спорове и все по-често с дела, заведени от държави, обвиняващи други в нарушаване на договорните задължения на световната организацията. Съдът се състои от 15 членове, като по случая работят и по един съдия от всяка страна по делото срещу Израел.
Както Южна Африка, така и Израел са подписали Конвенцията за геноцида от 1948 г., което дава на съда юрисдикцията да се произнася по спорове по договора.
Всички държави, подписали Конвенцията за геноцида, са задължени да не извършват геноцид, както и да го предотвратяват и наказват. Договорът определя геноцида като "действия, извършени с намерение да се унищожи изцяло или частично дадена национална, етническа, расова или религиозна група".
Въпреки че делото засяга окупираните палестински територии, Ивицата Газа няма официална роля в производството, тъй като не е призната държава и съответно не членува в ООН.
Какви са обвиненията срещу Израел
Според Южна Африка Израел извършва геноцид срещу палестинците, като им причинява сериозни психически и телесни увреждания и създава условия за живот, "изчислени да доведат до физическото им унищожение".
В обвиненията са посочени пропуски на Израел да предостави базови хуманитарни помощи като храна, вода, лекарства, гориво, подслон и други на територията на Ивицата Газа по време на войната.
ЮАР обвинява Израел и за продължителните бомбардировки, унищожили голяма част от анклава, довели до евакуацията на около 1,9 милиона палестинци и отнели живота на над 25 000 души по данни на здравните власти в Ивицата Газа.
В жалбата е посочено още, че Израел не е успял да ограничи подстрекаването към геноцид от страна на собствените си официални лица в нарушение на конвенцията.
Израелският президент Исаак Херцог нарече делото "ужасно и нелепо", а властите в Тел Авив казаха, че полагат максимални усилия, за да избегнат цивилни жертви в Газа.
"Ние ще бъдем там, в Международния съд и ще представим с гордост нашия случай на използване на самозащита съгласно най-присъщото ни право по международното хуманитарно право", каза Херцог.
Какво следва по делото
Приключването на делото може да отнеме години, като решението за извънредните мерки от петък е едва първата стъпка в процеса. Целта на такива мерки е да действат като вид ограничителна заповед, за да се предотврати задълбочаването на конфликта, докато съдът разгледа цялото дело.
За временните мерки съдът трябва само да реши дали на пръв поглед би имал юрисдикция и дали действията, за които е подадена жалба, биха могли да попаднат в обхвата на Конвенцията. Не е задължително мерките, които налага съдът, да съвпадат с тези, които е поискал жалбоподателят.
Решенията на Междинародният съд на ООН са окончателни и не подлежат на обжалване, но той няма как да ги наложи. Евентуално решение срещу Израел би могло да навреди на международната репутация на страната и да създаде правен прецедент. Не е необичайно да минат няколко години между първоначалния иск и действителното разглеждане на делото.
Как се доказва геноцид
Конвенцията за предотвратяване и наказване на геноцид от 1948 г. определя престъплението като действия, "извършени с намерение да се унищожи изцяло или частично дадена национална, етническа, расова или религиозна група като такава". Конвенцията е изготвена след края на Втората световна война и Холокоста, по време на който са убити близо 6 милиона евреи.
Същата година е създадена и Държавата Израел на историческата територия Палестина, където е предвидено да бъде създадена и държава на местното палестинско население, но това така и не се случва.
Според конвенцията геноцидът включва деяния като убийство, причиняване на тежки телесни или психически повреди, умишлено налагане на условия на живот, които са изчислени така, че да доведат до физическото унищожаване на групата изцяло или частично, налагане на мерки, целящи да предотвратят раждането на деца, насилствено прехвърляне на деца.
Освен че трябва да се установи едно или повече от основните престъпления, изброени в конвенцията, е важно да се докаже и намерението да се унищожи изцяло или частично дадена национална, етническа, расова или религиозна група, което е трудно за доказване.
В историята са разследвани и осъждани и други случаи на геноцид, например в Руанда и Югославия през 90-те години, но делата са били разглеждани от други трибунали.
В момента Международният съд на ООН разглежда още две дела за геноцид. Едното от тях е заведено от Украйна, която обвинява Русия, че е започнала непредизвиканата си инвазия въз основа на изфабрикувани твърдения за геноцид и че планира актове на геноцид на украинска земя.
Форум