Връзки за достъпност

Извънредни новини

Три минути: Данъците са за всички, но "Лукойл" и Ковачки могат и да не плащат. Кой заглушава GPS сигнала


ГЕРБ и ДПС са готови да се откажат от идеята си за прекратяване на на дерогацията за преработка на руски петрол за „Лукойл Нефтохим Бургас“, ако руската компания изплати дължими 500 лв. данъци на държавата. На снимката Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС.
ГЕРБ и ДПС са готови да се откажат от идеята си за прекратяване на на дерогацията за преработка на руски петрол за „Лукойл Нефтохим Бургас“, ако руската компания изплати дължими 500 лв. данъци на държавата. На снимката Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС.

Добро утро!

Най-важното е тук:

  • ГЕРБ и ДПС плашат "Лукойл" с данъци
  • Заглушаването на GPS сигнала в България
  • Леа Тодоров

Изискването за плащане на данъци вече e заплаха за правене на политика. Това изглежда е посланието, отправено от ГЕРБ и ДПС. В понеделник от двете партии казаха, че са готови да се откажат от идеята си за прекратяване на дерогацията за преработка на руски петрол за „Лукойл Нефтохим Бургас“, но само ако руската компания изплати дължими 500 млн. лв. данъци на държавата.

Според един от лидерите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Кирил Петков парите вече са били поискани, а премиерът Николай Денков каза, че „най-полезно“ в случая е да се събира свръхпечалбата на „Лукойл“. Остана неясно само защо държавата още не си е прибрала парите.

За някои дори няма и заплахи, просто не плащат. В такава ситуация се оказват общо 19 дружества, свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки, които имат близо 24 млн. лева неизплатени задължения към българската държава. За това съобщи организацията „Грийнпийс“, която се позова на данни от Националната агенция за приходите.

Всичко това идва на фона на обсъждания за повишаване на максималния осигурителен праг, което ще засегне секторите в икономиката с най-висока добавена стойност, които работят на светло.

Израел и Хамас

Израел е започнал ограничени сухопътни операции в Ивицата Газа в нощта на неделя срещу понеделник. Това твърдят израелските въоръжени сили.

В същото време американският президент Джо Байдън и израелският премиер Бенямин Нетаняху се споразумяха за допускане на „непрекъснат поток“ от хуманитарна помощ в обсадената от израелските сили Ивица Газа.

Мерки срещу надигащия се антисемитизъм, връщане на заложниците от Хамас. Такива искания отправиха хиляди хора по улиците на Лондон и Берлин. В същото време в Париж, Брюксел и Сараево хиляди пропалестински демонстранти поискаха прекратяване на огъня и хуманитарна помощ за цивилните в Ивицата Газа.

Те бяха сред десетките хиляди по целия свят, които участваха в шествия, свързани с конфликта между Израел и палестинската паравоенна организация Хамас.

Украйна и Русия

Най-малко трима цивилни са загинали, след като Русия нанесе удари с дронове и ракети по граждански цели в няколко района на Украйна. През последното денонощие руските сили са атакували осем района, населени с цивилно население в Донецка, Херсонска, Бериславска, Сумска и Одеска области.

В същото време руските сили продължават да оказват засилен натиск над ключовия стратегически град Авдиевка в Източна Украйна.

Украинската армия успешно атакува военни летища в окупираните от Русия Бердянск и Луганск и светът разбра, че Киев вече има американски ракети с голям обсег ATACMS. Загубите на руската авиация са само част от ефекта. Сега украинските сили могат да достигнат отдалеч и Крим. Как това променя войната?

Балканите и ЕС

Премиерът на Косово Албин Курти обвини престъпна група, свързана със сръбското правителство, за нападението в косовското село Банска от началото на септември. Белград бързо отхвърли твърдението като „откровена лъжа“.

Войната на Русия в Украйна и нео-имперският ѝ експанзионистичен манталитет върнаха геополитическата перспектива в мисленето по отношение на разширението на ЕС. Това засяга най-вече страните от Западните Балкани. Владимир Шопов описва какви са перспективите и какви пречките за тяхното приобщаване към Запада.

Журналистите и репресиите

Две ирански журналистки, отразявали смъртта на Махса Амини, която беше задържана от нравствената полиция за „неправилно“ носене на хиджаба си, бяха осъдени на затвор. Става дума за журналистките Нилуфар Хамеди и Елахе Мохамади.

Журналистката Алсу Курмашева от татарско-башкирската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) остава в следствения арест до 5 декември. Това реши съдът в град Казан в Русия. Руско-американската журналистка беше обвинена, че не се е регистрирала като „чуждестранен агент“.

Няколко препоръки

В системите за GPS навигация над Черно море често има смущения, а проблемът се изостря през август 2023 г. Смущения са засечени и на летище София. Властите казват, че няма опасност за самолети и кораби, но не и кой е отговорен. Румънски генерал обаче назова Русия. И всъщност може да е опасно. Георги Ангелов разказва.

Създаването на нови разследващи органи само по себе си не може да гарантира по-ефективно разследване на корупцията по високите етажи на властта. Необходима е концепция на публичната власт за цялостна реформа на наказателното правосъдие, която да адресира всички негови съществени проблеми. Такава концепция към момента липсва. Това пише в анализ за Антикорупционния фонд бившият прокурор Андрей Янкулов.

Човек на деня

Тя е френска режисьорка, в чиито вени тече българска кръв, а от творчеството ѝ струи мъдростта на баща ѝ - един от най-значимите умове на ХХ век. Тази мъдрост проличава и в новия ѝ филм за Мария Монтесори. Леа Тодоров е Човек на деня на Свободна Европа.

Абонирайте се, за да получавате всяка сутрин в пощата си "3 минути" - преглед на най-важните новини.

Искрено Ваш,

Николай Лавчиев

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

Форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG