Напрежението между президента Румен Радев и правителството на Николай Денков в последната седмица премина във фаза на открит конфликт, съпроводен с взаимни обвинения в стремеж към повече власт и нарушаване на конституционни принципи.
Повод за това стана искането на кабинета да смени главния секретар на МВР Петър Тодоров. По закон вътрешният министър Калин Стоянов може да предложи това на колегите си в правителството, а те да придвижат предложението към държавния глава. Той е човекът, който издава указа за назначаване и освобождаване на главния секретар.
За подобна смяна не липсват аргументи - в краткия двегодишен мандат на Тодоров на поста МВР регистрира серия нелепи смъртни случаи на полицаи покрай засиления трафик на мигранти, а в последните седмици се задъхва и заради поредица тежки криминални случаи. Последната капка се оказа убийството на Алексей Петров.
Румен Радев обаче засега дава да се разбере, че не приема тези доводи. Неговата позиция е, че в основата на това правителство стои задкулисно желание за овладяване на службите, разкрито още преди избора на кабинета “Денков” в изтеклия запис от съвещание на “Продължаваме промяната” (ПП).
Каква всъщност е причината за този конфликт по повод фигурната на главния секретар?
За да отговорим на този въпрос, е редно да се върнем малко по-назад в историята. И да се вгледаме в правомощията, които дава този пост.
Кой назначи Петър Тодоров
Петър Тодоров беше назначен на най-висшия професионален пост в системата на МВР на 5 август 2021 г. Той беше предложен от тогавашния служебен кабинет на Стефан Янев, който от своя страна беше назначен от Радев. Очаквано президентът издаде указ Тодоров да стане главен секретар на МВР.
Според източници на Свободна Европа, запознати с процедурата по назначаването му, Тодоров не е бил избор на тогавашния служебен вътрешен министър Бойко Рашков, а лично на Радев.
Профилът на настоящия главен секретар на МВР дава известно потвърждение в тази посока. Подобно на много други кадри, заемали високи държавни постове по време на служебната власт на президента, животът и кариерата на Тодоров са свързани с Пловдив.
От Пловдив са двама от най-близките секретари на президента - Пламен Узунов и Николай Копринков. Първият отговаря за правните въпроси и антикорупцията, а през 2017 г. беше вътрешен министър в първото служебно правителство на Радев. Вторият е секретар по вътрешна политика. От Пловдив е и доскорошният служебен вътрешен министър Иван Демерджиев, който публично защитава оставането на Тодоров на поста.
Преди да стане най-висшия професионален ръководител в МВР, Тодоров ръководи в продължение на 16 години Първо районно полицейско управление в Пловдив. През май 2021 г. е повишен за около месец до зам.-директор на местната полиция, след това за около два месеца е неин директор. И накрая е изстрелян директно на поста главен секретар.
Прави впечатление, че внезапното му израстване в системата на МВР съвпада изцяло с момента, в който страната се управлява от служебната власт, назначена от президента.
Съпредседателят на ПП и бивш премиер Кирил Петков преди няколко дни каза, че още по време на неговия редовен кабинет в началото на 2022 г. е била поискана смяната на Тодоров, но тя не е била одобрена от президентската институция. В отговор началникът на кабинета на Радев Димитър Стоянов заяви, че подобно искане от Министерския съвет с премиер Петков не е постъпвало.
Самият Тодоров и заместникът му Станимир Станев подадоха оставки през ноември 2022 г. заради смъртта на пореден полицай при преследване на трафиканти на мигранти, но президентът не ги прие.
Какво може главният секретар
Идеята на този пост е да овластява дългогодишен професионален кадър от системата на МВР, който да ръководи оперативно системата.
На теория това би трябвало да става независимо от политическото влияние на конкретния вътрешен министър, но на практика заемащите тези два поста обикновено са свързани. Най-малкото защото повишението на новия главен секретар най-често се случва благодарение на новоизбрания министър.
Едно от най-важните правомощия на професионалния ръководител на МВР е да подписва исканията за използване на специални разузнавателни средства (СРС), които идват от разследващи полицаи.
Допреди десетина години това се правеше от вътрешния министър, но беше променено заради Цветан Цветанов, който оглавяваше МВР в първия премиерски мандат на Бойко Борисов между 2009 и 2013 г.
По времето на Цветанов се случиха серия от скандали, свързани с теч на информация от записи, направени със СРС. Такива примери бяха случаят “Ало, Ваньо” с покойния вече бивш директор на митниците Ваньо Танов, както и отказът на Цветанов да одобри подслушване на бившия началник на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров. Бившият министър дори стана подсъдим за това - по едно от трите дела срещу него, започнали след падането на първия кабинет на ГЕРБ. И трите се провалиха в съда.
Друго ключово право, което дава постът на главния секретар в МВР, е достъпът до цялата оперативна информация от масивите на министерството. Не само тази, добита от неговите служители, но и тази, която постъпва от останалите служби и от чуждите партньорски агенции.
Именно главният секретар ръководи и координира всички мащабни полицейски операции, особено тези, които се провеждат съвместно с други институции и държави.
"Случайни хора"
На фона на властта, която притежава главният секретар, не липсват критики, че на този пост по политически причини традиционно се назначават недостатъчно подготвени хора.
Бившият директор на разузнаването и ексдепутат от СДС Димо Гяуров припомни преди няколко дни, че в началото на прехода идеята е била човекът на този пост не просто да бъде ръководител на професионалната част в министерството, но и “да не е зависим от промяната на политическата гарнитура в министерството”.
“Това през годините никога не се случи да се реализира, както беше замислено. Промяната на главния секретар зависеше от политическите конфигурации и видяхме какво ли не - калинки, зетьове”, коментира Гяуров пред бТВ.
Филип Гунев, бивш заместник вътрешен министър от служебния кабинет на Марин Райков през 2013 г., неотдавна разкритикува конкретно Тодоров по повод смъртните случаи с полицаи при гонки с трафиканти на нелегални мигранти. В края на миналата година стана ясно, че до този момент в МВР дори не е имало протокол как се реагира в подобни ситуации.
“Дълбокият проблем е тази политизация в системата на МВР, където ти нямаш стабилен начин за израстване в системата. Случайни хора стават главни секретари. Това не са хора, израствали 20 години в кариерата - той да е бил 10 години директор на областна дирекция, да има опит, на националната полиция да е бил директор... Изведнъж ги изстрелват от малки участъци по политически причини, по връзки”, каза Гунев през миналия ноември пред Нова нюз.
Предишни подобни конфликти
Постът на главния секретар в МВР не за първи път създава конфликт във властта. Просто за първи път противопоставя премиер и президент. Последната подобна ситуация беше в началото на 2015 г., когато вътрешен министър е Веселин Вучков. Той беше част от втория кабинет на Борисов, управлявал между 2014 и 2017 г.
Това правителство започна мандата си със заявката да възстанови положението в сектор “Сигурност”, променено по време на предходния кабинет на Пламен Орешарски между 2013 и 2014 г. Подкрепящите го БСП и ДПС тогава прокараха реформа, която включваше главният секретар на МВР да се назначава само от Министерския съвет, а мандатът му е да е 5-годишен и да е практически защитен от смяна.
Същото правителство бетонира на поста тогава Светлозар Лазаров, който беше наследил Калин Георгиев. След като оглави МВР през 2014 г., Вучков настояваше за оставката на Лазаров, но Борисов отказа да я поиска дори след законовите промени, които върнаха правомощието на президента да назначава главния секретар. Тогава държавен глава още беше Росен Плевнелиев, номиниран от ГЕРБ.
В крайна сметка Вучков подаде оставка, а едва след това Борисов поиска Лазаров да се оттегли от МВР и той го направи. За да влезе след това за кратко в политиката като член на “Атака”.
Напрежение около поста на главния секретар на МВР имаше и през по-далечната 2005 г., когато правителството на Симеон Сакскобургготски току що беше заменено от кабинета на Сергей Станишев.
Между 2001 и 2005 г., когато управляваше Сакскобургготски с подкрепата на НДСВ и ДПС, МВР практически се ръководеше еднолично от тогавашния му главен секретар Бойко Борисов. Министър беше Георги Петканов, но той се появяваше значително по-рядко в публичното пространство. Борисов беше назначен, след като преди това беше личен бодигард на Сакскобургготски след завръщането му в България.
След идването на власт на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС през 2005 г. Борисов отказа да работи с новия вътрешен министър Румен Петков и напусна системата на МВР за втори път в живота си. След това стана кмет на София между 2005 и 2009 г. и три пъти премиер на страната.
