Вече е сигурно, че доскорошният президент Румен Радев ще участва на предстоящите парламентарни избори със собствена листа. Той не казва чия регистрация ще ползва, нито кои са основните имена в екипа му, но се представя като алтернатива на политическото статукво.
"Олигархия", "корупционен модел", "ерозия на държавността", "съчетание на концентрация на публична власт със заграбени огромни публични ресурси". Това са все определения, които Радев използва по адрес на политическите си опоненти по време на първото си телевизионно интервю като редови политически лидер.
Пред БНТ той не назова имената на противниците си, но от многократните му изявления като президент е ясно, че той визира Бойко Борисов и Делян Пеевски. Закани се и да изпълни волята на протестите от края на миналата година "да се сложи край на този корупционен модел и на беззаконието".
В първото си интервю извън президентството Радев не пропусна да обвини и настоящата опозиционна коалиция ПП-ДБ за това, че с общото ѝ управление с ГЕРБ и ДПС през 2023 и 2024 г. "уби надеждата на българите, че може да има алтернатива на корупционния модел, защото легитимира олигархията".
Но през деветте години, в които Радев беше държавен глава неговите действия невинаги оставяха впечатлението, че целта му е да демонтират управленския модел, доминиран от Борисов и Пеевски.
Вижте също Орбан е пример, олигархията е безименен враг, няма ляво - няма дясно. Какво каза Радев в първото интервю след оставкатаРадев назначи общо пет служебни кабинета, преди ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС да приемат конституционни промени, с които орязаха правомощията на президента сам да подбира членовете на временните правителства. Неговата служебна власт предприе мащабни рокади в държавната администрация, зад някои от които прозираха директни връзки със статуквото.
Радев смени еднолично и председателя на ДАНС. Впоследствие тази служба атакува директно ПП-ДБ и изигра ключова роля за органичаването на машинното гласуване до принтиране на бюлетини с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП.
Но преди да стигнем до тази част от историята, нека се върнем към началото на политическата кариера на Радев. Когато победата му на президентските избори сякаш изглеждаше предизвестена.
Опонентите на Радев на изборите
Преди да влезе в политиката, Радев беше командир на Военновъздушните сили (ВВС). Издигането му за президент от БСП през 2016 г. провокира множество съмнения, че е било предварително съгласувано с определени кръгове в Москва.
Последвалата му победа не беше неочаквана предвид факта, че управляващата тогава партия ГЕРБ издигна за негов основен опонент фигура, която не се радваше на широко одобрение - председателката на парламента Цецка Цачева. Борисов обяви кандидатурата ѝ с голямо закъснение, определяйки я като "майка на нацията", но от самото ѝ издигане всички социологически проучвания предвиждаха победа на Радев.
На този фон ДПС подкрепи на първия тур издигнатия от инициативен комитет бивш премиер Пламен Орешарски, който беше обект на масови протести през 2013 и 2014 г. След като той остана на пето място, движението на Ахмед Доган даде да се разбере, че ще подкрепи на балотажа Радев, а не представителката на ГЕРБ.
Цецка Цачева и Румн Радев по време на предизборния им телевизионен дебат, 10 ноември 2016 г.
През 2021 г. той спечели втори мандат, след като официално беше подкрепил протестите срещу третия кабинет "Борисов" (2017-2021) и тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Заради това и подкрепящите го партии се увеличиха. Демонстрациите започнаха през лятото на 2020 г., а президентът се включи в тях, след като прокуратурата предприе безпрецедентна акция в президентството.
Кандидатът на ГЕРБ този път беше ректорът на Софийския университет Анастас Герджиков. Тази кампания ще се запомни с дебата между двамата, след който повечето наблюдатели определиха за победител бившия военен. На тези избори ДПС за пръв път имаше своя партийна кандидатура - Мустафа Карадайъ, който остана на трето място.
Проблемите в съдебната система
Откакто Гешев се прицели в президентството, Радев често започна да говори за нелегитимно политическо влияние в съдебната власт, но преди това не го правеше. През първата година от първия му мандат избухна публичният скандал, познат като "ЦУМ-гейт", но той не се ангажира.
ЦУМ-гейт може да се обобщи с едно изречение: издателят на критичния към управляващите в. "Сега" Сашо Дончев обвини тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, че го е заплашил по време на среща в кабинета на близкия до БСП бизнесмен Георги Гергов.
Тогавашният председател на Върховния касационен съд Лозан Панов открито призова Радев да заеме твърда позиция по този случай, но президентът отговори, че "в дневния ред на България не са крамолите във ВСС". Три години по-късно Радев беше заснет на една маса с Гергов на сватбата на сина на вицепрезидентката Илияна Йотова.
Към онзи момент Лозан Панов беше най-гласовитият критик на Цацаров, който пък открито беше подкрепян от ГЕРБ и ДПС и представителите на парламентарната квота във ВСС.
Вижте също Въпроси и отговори: Какво се случи с "ЦУМ-гейт" и защо го разбрахме чак сегаВпоследствие държавният глава все пак се позиционира като изразител на обществените настроения срещу влиянието на статуквото в съдебната власт. Той се възпозлва от еднократното си право да върне на ВСС изборите на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд през 2017 и на Иван Гешев за главен прокурор през 2019 г. Но и двата пъти мнозинството във съвета ги избра повторно.
Радев дори анонсира, че екипът му подготвя проект с конституционни промени, които да очертаят неговата визия включително и за съдебна реформа. Този проект обаче никога не видя бял свят.
"Парламентите се сменяха един след друг през няколко месеца с много малък срок на годност. Как да внесеш в такъв парламент проект за конституция, когато знаеш, че той е обречен", коментира по този повод Радев пред БНТ.
Назначенията на служебната власт
Докато беше действащ държавен глава, Радев избра еднолично общо пет служебни кабинета - на Огнян Герджиков през 2017, два на Стефан Янев през 2021 и два на Гълъб Донев през 2022 и 2023 г.
В първия от тях служебен министър на финансите стана Кирил Ананиев, познат кадър от предишни правителства, който впоследствие беше последователно финансов и здравен министър в третия кабинет "Борисов". Накрая Ананиев стана и четири пъти депутат от ГЕРБ.
Вътрешен министър в кабинета "Герджиков" беше Пламен Узунов. Той беше след близките съветници на Радев, заедно с Николай Копринков. Докато Узунов оглавяваше МВР, началник на кабинета му беше Николай Крушков - висш кадър на вътрешното министерство по време на кабинета "Орешарски" (2013-2014), подкрепян от БСП и ДПС.
Според източници на "Капитал" през 2022 г. именно Копринков, Узунов и Гергов са основен фактор в подбора на основните назначения в първите няколко служебни кабинета, избрани от Радев.
Николай Коприунков (в средата) остана единственият член на близкия кръг на Радев в президентството.
Тогава изданието информира още, че влияние има и дългогодишният кадър на БСП Кирил Добрев, който беше сред най-активните поддръжници на последното управляващо мнозинство, ръководено от Борисов и Пеевски. Близък до Добрев е Еленко Божков - бивш съветник на Радев и бивш зам.-министър на енергетиката при служебния премиер Донев.
След идването на власт на Донев бяха сменени почти всички областни управители, останали от редовното правителство на Кирил Петков (2021-2022), свалено с вот на недоверие. Сред новите назначения тогава попаднаха хора, директно свързани с ГЕРБ.
Зам.-министър на земеделието стана Тодор Джиков, бивш съветник на земеделската министърка от третия кабинет "Борисов" Десислава Танева. Начело на тол системата пък беше назначен Георги Темелков, бивш член на политическите кабинети на Цецка Цачева и Димитър Главчев от ГЕРБ в мандатите им като председатели на парламента.
Намесата на ДАНС в политиката
През 2021 г. служебният премиер Янев предложи на назначилия го Радев да постави начело на ДАНС Пламен Тончев на мястото на издигналия се при управлението на ГЕРБ Димитър Георгиев.
Тончев ръководеше службата до 2025 г., когато мнозинството на Борисов и Пеевски го премести с негово съгласие в комисията по досиетата, а начело на агенцията като и.ф. председател остана Деньо Денев. Мандатът на Тончев ще се запомни най-вече с две действия на ДАНС, които имаха политически последици.
През пролетта на 2023 г. той обяви по време на изслушване в парламента, че кабинетът "Петков" е нарушил националния интерес в преговорите за еврочелнство на Северна Македония.
Това твърдение на Тончев послужи на "Възраждане", ДПС, ИТН и БСП, за да обвинят ПП-ДБ в предателство. Нито ДАНС, нито прокуратурата представиха реални доказателства, които да потвърждават подобно обвинение.
Вижте също Дезинформацията "Костинброд". Какво стана последния път, когато ДАНС заподозря изборна измамаПрез есента на 2023 г. справка на ДАНС стана повод за отмяна на машинното гласуване на първия тур от местните избори. Това се случи въпреки че от документа стана ясно, че службата всъщност не е установила доказателства за опит за манипулация на машинния вот. Автор на справката беше Денев, когото Радев отказа да назначи за титуляр начело на ДАНС през 2025 г.
Две години по-рано обаче президентът не намери нищо нередно в действията на ръководството на службата. Той дори обвини ПП-ДБ, че цели "овладяване на службите", като настоява за оставката на Тончев.
Обвиненията към Николай Копринков
От 2021 г. насам лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов неведнъж е споменавал израза "пътят на Копринката" - игра на думи с името на съветника на Радев. С тези думи Борисов изразяваше тезата си, че има съмнения за злоупотреби и контрабанда в президентската институция. Досега няма публична информация за проверка или разследване на прокуратурата по темата.
В началото на 2024 г. Пеевски също започна често да напада президента, споменавайки "пътя на Копринката" и наричайки Радев "мистър Кеш" и "г-н Магнитски". Лидерът на ДПС-Ново начало дори нападна временния главен прокурор Борислав Сарафов заради липсата на прокурорски действия по темата. Държавното обвинение обаче не се активизира и след това.
Липсата на проверка на Копринков е трудно обяснима предвид официалния сигнал за корупция и злоупотреба с власт срещу него, подаден от гражданското движение БОЕЦ. Разследващият сайт BIRD пък разкри подробности за имотни сделка на сестрата на Копринков, които също провокират въпроси за неговото влияние.
Към момента Копринков продължава да работи в президентството, въпреки че останалата част от екипа на Радев напусна заедно с него, за да участва в политическия му проект.
"Около Копринков се завъртя една легенда, която знаем кой пусна – един майстор на късия разказ, която се пое, съответно, от неговите медии и досега се върти без никакво доказателство", коментира Радев в петък пред БНТ.
Доскорошният президент засега не поставя никакви червени линии за това с кого не би се коалириал след изборите. Но твърди, че основната му цел е "да променим България така, че който е прегрешил, да има санкции, да живеем според нашите закони, да сложим край на ерозията на държавността и да укрепим институциите, които не работят".
Your browser doesn’t support HTML5
Тръгва ли Радев по пътя на Царя, Бойко и Слави