Какво ще стане с Вера от Беларус, на която България отказва помощ, а Лукашенко я остави без паспорт

Вера предпочита да остане анонимна заради опасения от още по-тежко преследване в Беларус.

Бягаш от политически репресии в страната си. Намираш убежище в България. Но когато диктаторът в родината ти с последни средства опитва да те принуди да се върнеш, България отказва да ти помогне. Такава е историята на Вера: една от стотици беларуси, които Александър Лукашенко ще остави без паспорт.

Пролетта на 2020 г. се оказва повратна за Вера* - и за цялата ѝ страна.

"След това светът, който имахме, изчезна", казва тя.

Към онзи момент Вера има надежди за родината си Беларус и решава да подпомогне усилията да бъде намерена алтернатива на Александър Лукашенко - лидера, който управлява страната ѝ без прекъсване вече четвърто десетилетие.

Тя се включва като доброволка в подкрепа на един от основните му опоненти - Виктар Бабарика. Събира подписи за неговата кандидатура за президент, публикува критични постове в социалните мрежи. Когато Бабарика и другите основни опозиционни кандидати са арестувани или отстранени от участие във вота, a Лукашенко се обявява за победител, Вера е сред стотиците хиляди, които излизат на протести.

Вижте също "Червеи вместо месо." Как политическите затворнички оцеляха в затворите на Беларус

Демонстрациите обаче са смазани със сила, а режимът погва всеки свой критик. Стотици хиляди бягат от страната от страх, че ще бъдат преследвани заради политическите си възгледи.

Като символично "наказание" за тях - по думите на Вера, през 2023 г. Лукашенко забрани на беларуските посолства да подновяват паспортите на своите граждани зад граница. Това означава, че беларусите извън Беларус не могат да получат документи, без лично да се върнат в страната.

"А ако се върна там, рискувам да бъда арестувана", казва Вера.

Нейният паспорт предстои да изтече след само 10 месеца. С това и разрешителното ѝ за пребиваване в България ще стане невалидно. Но и опитът ѝ да получи международна закрила - с аргумента, че в страната ѝ я грози политическо преследване, завършва с отказ на българската държава.

"Какво ще стане с мен?", пита Вера.

"Без документи няма да мога да правя нищо. Не знам как ще живея тук", добавя тя.

Вижте също Беларус не е Лукашенко и Лукашенко не е Беларус. Какво (не) знаем за тази страна?

"От полза за България"

Свободна Европа се свърза със сдружението "Народно посолство на Беларус" (НПБ)- организация, която представлява граждани на Беларус, избягали в чужбина от репресиите на Лукашенко. Оттам казаха, че не е ясно колко точно са беларусите в България, но вероятно става дума за около 500 души.

Мнозинството от тях са високо образовани хора с професии - IT специалисти, учители, артисти, които са добре интегрирани в българското общество.

"Това са хора, които могат да са от полза за България", казаха от НПБ.

По-голямата част от тях идват в страната през последните години, след като режимът на Лукашенко засили репресиите си срещу всякакви инакомислещи и критици на властта. Лукашенко продължава да управлява Беларус вече над 31 години, въпреки че по-голямата част от света, включително Европейският съюз, го смята за нелегитимен.

Не е ясно колко хора са напуснали Беларус заради репресиите, но повечето оценки говорят за над половин милион души - или над 5% от населението.

Вижте също Тихановска или Циханоуска? Как да се ориентираме в събитията в Беларус при две знамена и две имена

Как се отнася България

В мнозинството от случаите обаче България отказва да даде международна закрила на беларуските граждани, които са решили да потърсят убежище и кандидатстват за такъв статут. Именно това е един от начините те да могат законно да живеят в страната.

Пример за това е и случаят на Вера от Минск - преводачка и учителка по английски. Тя опитва да дойде в България още през 2020 г., но тогава визата ѝ е отказана.

Година по-късно ситуацията в страната ѝ става твърде опасна за нея. Режимът на Лукашенко засилва репресиите си - започва т.нар. "зачистка", както сам я нарича Лукашенко на едно правителствено заседание.

Под прицел са всякакви протестиращи, а самата Вера дори организира акция срещу Лукашенко пред руското посолство в Минкс. Преследвани са и други доброволци, които подобно на нея са събирали подписи в подкрепа на опозиционен кандидат.

Освен това режимът принуждава множество правозащитни организации, включително такива, за които тя е работила като преводачка, да затворят.

Службите арестуват, а впоследствие съдилищата осъждат на затвор и десетки беларуси, които просто са си позволили да напишат или да харесат критичен коментар или да пуснат карикатура на Лукашенко във Фейсбук. Самата Вера има множество критични публикации.

Всички тези аргументи обаче не са достатъчни, за да убедят българските власти, че тя би била в риск от политическо преследване, ако се върне в Беларус. Вера кандидатства за статут на международна закрила пред Държавната агенция за бежанците (ДАБ), но получава отказ.

По-късно отказът е потвърден и от Административния съд в София, и от Върховния съд.

Общата обстановка в Беларус сама по себе си не дава основание за страх от преследване

"Общата обстановка в Беларус сама по себе си не дава основание за страх от преследване", пише в решението на ДАБ.

Впоследствие съдът също приема, че "макар в Беларус да има проблеми със спазването на човешките права и овладяването на икономическата криза, държавата не е в състояние на вътрешен или международен конфликт".

"Действителният мотив на жалбоподателката за напускане на страната ѝ по произход е свързан единствено с това да се установи в държава с по-висок стандарт на живот", пише още в решението.

Вижте също "Станахме заложници". Как носителят на Нобел Алес Бяляцки преживя години в затвор в Беларус

По данни на НПБ от около 15 беларуси, които са кандидатствали за закрила в България, само един я е получил.

Свободна Европа изпрати въпроси до ДАБ дали тези данни са верни и каква е причината властите да разглеждат Беларус като сигурна страна въпреки многото факти, които сочат обратното. Не получихме отговори.

"Властите подценяват реалната ситуация в Беларус", казаха от сдружението "Народно посолство на Беларус".

"Там в момента се случват ужасни неща", добавиха оттам и посочиха броя на политическите затворници - към днешна дата те са близо 1150 души, като за сравнение през 2020 г. са били само 4 по данни на правозащитната организация "Весна".

Какво друго не прави България

Но има и още нещо, което България не прави, освен че не дава международна закрила на преследвани беларуски граждани. Страната е единствената в ЕС заедно с Кипър, която вече три години продължава да не е измислила решение за статута на вече избягалите беларуси.

Става дума за издаването на вид временни паспорти или друг тип удължаващи валидността документи след забраната за подновяване на задгранични паспорти, издадена от Лукашенко.

На този фон страните, от които може да се вземе пример, са намерили разнообразни варианти - Испания приема за все още валидни и официално изтеклите паспорти, а Полша, Литва и Латвия, където е най-многобройната общност от беларуси в чужбина, издават специални временни пътнически документи.

Свободна Европа попита МВР, което отговаря за личните документи, дали има план как да подходи с проблема, но не получихме отговори до публикуването на материала.

Времето за действия обаче става все по-малко: по данни на НПБ още през юли - или след само 4 месеца - ще изтекат паспортите на първите беларуски имигранти в България, засегнати от проблема. Вече над 10 човека са се обърнали към сдружението с въпроси какво да правят.

"Те правят това с огромен риск за себе си, защото нашата организация е обявена за "екстремистка" от режима на Лукашенко и всеки контакт с такава организация се преследва от закона", посочиха от НПБ.

"Така че имайте предвид, че към нас се обръщат само хората, които са истински отчаяни".

Вижте също "Изглеждаш страшно. Едва те познах". Какво видяха близките на журналист, освободен от затвор в Беларус

"Не искаме да се оплакваме"

Самата Вера осъзнава, че поема огромен риск, излизайки публично с историята си. Посочва, че целта ѝ е не да се оплаче, а просто да привлече вниманието на институциите.

"Ние не искаме да се оплакваме, България ни приема добре, живеем добре, учим езика и искаме да се интегрираме тук", казва тя.

Но добавя, че я боли, че властите сякаш са си затворили очите за това колко тежко остава положението в родната ѝ страна.

"Безразборно арестуват хора, като по времето на Сталин е", казва тя.

"Рискът е твърде голям, ако се върна. А без паспорт не знам какво ще правя тук."


*Името е променено от редакцията с цел запазване на анонимността.

Your browser doesn’t support HTML5

"Лукашенко е най-слабото звено на Путин". Защо Западът трябва да обърне внимание на Беларус