Връзки за достъпност

Извънредни новини

Еднократната пластмаса. Кой я произвежда, кой я ползва и как да се справим с проблема


В началото на юли в Европейския съюз влезе в сила директивата, с която беше прекратено използването на пластмасови продукти за еднократна употреба. Хиляди хора си отдъхнаха, защото беше направена първата стъпка еднократните прибори за хранене, чиниите, сламките, бъркалките, пластмасовите дръжки за клечки за уши и пръчките за балони да отидат в историята.

Дори България съвсем скоро ще стане част от това, след като от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) поясниха, че се очаква необходимата наредба да бъде приета през есента.

Директивата на ЕС задължава търговците да преминат към продажба на продукти, направени от материали, които могат да се рециклират. Търговците на дребно, които вече са купили и съхраняват в складовете си пластмасови изделия за еднократна употреба, може да ги използват, докато бъдат изчерпани.

Проблемът обаче не е само на ЕС. А и най-големите производители на пластмаса за еднократна употреба, не са концентрирани в Европа.

Кои са те, кой използва най-много пластмаса и какво още може да се направи?

20 фирми = 55% от пластмасата

За няколко десетилетия борбата срещу пластмасата за еднократна употреба се водеше основно от природозащитници, които част от заинтересованите бизнеси описваха и като „зелени терористи“. Доклад на „Фондация Миндеру“ (Minderoo Foundation) от средата на май, за пръв път повдигна завесата пред главните действащи лица, свързани с производството на замърсяващите материали.

Според нейното проучване през 2019 г. едва 20 от производителите на полимери са били отговорни за около 55% от глобалното производство на пластмаса за еднократна употреба. Водачи в тази класация са компании от САЩ, Китай, Саудитска Арабия, Индия, Япония, Турция, Франция, Русия и други.

Най-големите производители са гиганти като Exxon Mobil, Dow, Sinopec, Indorama Ventures, Saudi Aramco и други. Само изброените 5 пък са отговорни за производството на 25% от еднократната пластмаса.

Най-големи инвеститори в начинанията са както големи консорциуми като Vangard group, Capital group и Black Rock, така и държави като Китай и емирството Дубай, които са и сред водещите производители на петролни продукти в света.

Тези инвестиции пък най-често са финансирани от най-големите банкови организации като Barclays, JP Morgan, Citigoup, Bank of America и HSBC. Те са инвеститори във фирми, свързани с 25 % от производството на пластмасата за еднократна употреба.

Според доклада заради високата доходност на този бизнес, въпреки появата на глобални политики срещу пластмасата за еднократна употреба, се очаква увеличаване на производството с 30% само за следващите пет години.

Според изследователите един от най-големите проблеми около производството е свързан с това, че сред 100-те най-големи производители няма нито един, която да произвежда повече от 2% от продуктите си от рециклирана пластмаса.

“Това показва, че цялата индустрия е едва в началото на пътя си към кръгова икономика“, пише в доклада.

Кой колко използва и какво показват разликите

Лидери в тази класация са някои от най-развитите икономики в света като Сингапур, Австралия, Нидерландия, Хонконг, Швейцария и САЩ. Освен Сингапур, където на глава на населението се падат по средно 76 кг. пластмаса за еднократна употреба, останалите сред първите 10 генерират средно между 50 и 60 кг. на годишна база.

Защо 140 000 кг. пластмаса е равно на една детска неонатална линейка
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:06 0:00

По този показател България се намира на 64 място сред 100 държави, попаднали в обхвата на доклада. Средно в страната на глава на населението се пада генерирането на 12 кг. пластмаса за еднократна употреба.

Средното количество употребена пластмаса за еднократна употреба на човек в световен мащаб пък е 15 кг. Именно разликата между най-големите и най-малките потребители по страни е едно от нещата, които предизвикват притеснение у експертите.

Какво може да се направи?

Фактът, че проблемът има геополитическо значение, кара експертите да търсят глобални решение. Те обръщат внимание на факта, че повече от две трети от страните в ООН публично са заявявали позиции в подкрепа на създаването на глобален договор за противопоставянето на замърсяванията с пластмаса.

В същото време обаче напредъкът на преговорите е изключително бавен, а промяната в стратегиите и регулациите в последните 20 години е минимална. Експертите се обединяват около необходимостта на изготвяне на стратегически документ като “Парижките споразумения“.

Заради размера и сложността на проблема експертите смятат също, че регулацията само на частния сектор е недостатъчна. Причината е, че държавите имат голямо участие в производството на еднократна пластмаса.

Най-честите препоръки са свързани с прозрачността на отчетите за производство и това каква част от пластмасата е рециклирана и каква е новопроизведена.

Препоръчват се също и мерки, свързани с компаниите извън производството и финансирането, като доставчици, преработващи фирми и крайните клиенти.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво промениха талибаните, след като взеха властта
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:37 0:00
XS
SM
MD
LG