Доскоро всички с пълен ваксинационен курс можеха да пътуват до страни от ЕС просто със сертификат, в който е посочено, че имат поставени две дози ваксини (или една за медикамента на Янсен).
На 1 февруари 2022 г. това се промени. Сега вече се приема, че двойната доза има срок на валидност от 9 месеца. Ако сте ваксинирани преди повече от 9 месеца, но не сте си поставили бустерна доза, все едно нямате сертификат за пътуване. За да заминете, ви трябва и трета доза.
Колко българи засяга това
Тази промяна в момента засяга около 93 хиляди българи, които са били сред първите ваксинирани. За тях е изтекла 9-месечната валидност на сертификата и за да пътуват в ЕС, трябва да имат и бустер.
Деветте месеца се броят от деня на завършения ваксинационен курс.
По данни на здравните власти в България са поставени над 644 хил. бустерни дози. Това отговаря на около една трета от всички ваксинирани. Не е известно какъв сред тях е делът на онези, които са се ваксинирали първи и чийто сертификат вече не се приема за пътуване в ЕС, ако са без бустерна доза.
Ако нямате бустер, а ваксината е изтекла
В момента са все така валидни и другите два начина за пътуване - след преболедуване и след тест. Ето колко време важат:
- Ако сте преболедували и първият ви положителен PCR тест е издаден в последните 6 месеца преди пътуването;
- Ако имате отрицателен PCR тест, издаден до 72 часа преди пристигането в чужбина, или отрицателен антигенен тест, издаден до 24 часа преди пристигането.
ЕС въведе бустерните дози в началото на октомври 2021 г. Първоначално с тях се ваксинираха хора, попадащи в най-рисковите групи, но седмици по-късно България отвори достъпа за всички желаещи.
България продължава да е на последно място в ЕС по брой на ваксинираните. Имунизираните са малко над 2 млн. и 20 хил. души, което отговаря на 29,2% от населението.
На предпоследно място е Румъния с 41,5% ваксинирани.
В края на 2021 г. в България беше отбелязан ръст в броя на поставяните дози, част от които бяха бустерни.
Думата "засега"
Всичко, засягащо сертификатите, върви с думата "засега". Тази дума използва и здравният министър Асена Сербезова пред Свободна Европа: "когато си поставите бустерната доза, засега няма [да има краен срок на] валидност сертификатът."
Засега допълнителна доза не е необходима за валидността на зеления сертификат за територията на България. Тоест, съществува разминаване между вътрешните правила и правилата на ЕС, но то е допустимо в рамките на съюза. В България сертификатът се признава и без бустерна доза, и без да има значение колко отдавна е поставена ваксината.
Как работят бустерните дози
Целта на бустерната доза е да увеличи нивата на имунните реакции, след като те са отслабнали по естествен път. Това казва Джонатан Ейбрахам, асистент-професор по микробиология в института Блаватник към Харвардския медицински университет.
По негови думи бустерът заблуждава имунната система, че отново вижда патоген, така че да се активизират клетките, които произвеждат антителата, както и другите имунни клетки.
Това се случва чрез процес, наречен афинитетно съзряване на антителата (от англ. antibody affinity maturation). По време на този процес имунната система се научава да разпознава по-добре патогените и да произвежда антитела, които да се свързват с целта си по-силно.
При вируса SARS-CoV-2 например афинитетно съзрелите клетки могат да бъдат по-ефективни в разпознаването на варианти с много мутации.
Колко дълго трае ефектът на бустера
Все още е рано да се предвиди трайността на ефектите от бустерните дози, тъй като прилагането им започна сравнително скоро и изследванията се правят в движение. Затова и никой не може да отговори на въпроса дали скоро няма да се промени отново валидността на сертификата.
Според доклад на Агенцията по здравна сигурност на Великобритания например първоначалната защита от третата доза срещу заразяване и пренасяне на вируса е между 65 и 70 процента, като на десетата седмица числото спада до 45 до 50%.
Защитата от тежки усложнения обаче изглежда много по-висока – 92% веднага след поставяне и 83% след 10 седмици.
Други три изследвания, публикувани от Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, също показват положителни резултати. Според първото от тях бустерните дози предпазват от хоспитализация в 90% от случаите в сравнение с около 57 процента при хората, които са получили втора доза преди повече от 180 дни.
Разликата е още по-отчетлива, когато става дума за приемане в спешно отделение. В тези случаи резултатите показват 82% ефективност при хората с поставени бустерни дози срещу 38% при тези, които нямат.
Второто проучване показва, че шансът човек с бустерна доза да се зарази е 1.7 пъти по-малък, отколкото при ваксиниран с две. Третото - че възможността за развиване на симптоми при наличие на бустер е 66% по-ниска.
Помага ли бустерът срещу Омикрон
Лабораторни изследвания на Пфайзер и БионТек показват, че бустерните дози усилват имунитета срещу Омикрон, като пробите са взети близо месец след получаването на дозата.
Изследване на Агенцията по здравна сигурност на Великобритания показва дори 88% ефективност при Омикрон. Също така в края на януари от Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ съобщиха, че са установили над 90% ефективност както при Омикрон, така и при Делта.
След като стана ясно, че първите две дози не винаги помагат срещу Омикрон, някои компании, сред които и Пфайзер и Модерна, започнаха да работят върху ваксини, пригодени към новия вариант. Възможно е обаче да минат месеци, докато те влязат в употреба, като през това време настоящата вълна да е отминала или да се е появила нова мутация на вируса
Затова бустерните дози на този етап са обикновено от същия производител, чиито ваксини са приложени и при първата сесия.
Има и случаи, в които се налага да се използва друга ваксина, като до момента не са известни противопоказни ефекти от това. Британско проучване, което сравнява седем различни марки ваксини, показва, че повечето комбинации предизвикват силна имунна реакция, като тя е най-ясно изразена при съчетаването на Модерна и Пфайзер.
Колко да се изчаква
Един от от аргументите в полза на прилагането на бустерна доза след преболедуване е, че броят на антителата след изкарана инфекция е по-нисък от този след ваксиниране.
Според Обри Гордън, епидемиолог от Мичиганския университет, отговорът на имунната система зависи от това до каква степен е навлязъл вирусът в тялото, дали има придружаващи заболявания, както и от тежестта на симптомите. „Може да имаш по-високо ниво на защита, ако си бил по-тежко болен или за по-дълго време“, казва той пред Ню Йорк Таймс. „Но въпреки това ще бъде по-ниско от това, което виждаме при ваксините“.
От друга страна антителата не са единственият критерий, по който може да се съди за защитата срещу коронавируса. По думите на д-р Алберт Шоу, експерт по инфекциозни заболявания в Йейл, една от най-изумителните части на имунната система е нейната памет от предишни инфекции или ваксини.
„Ако си изложен повторно на нещо, паметта отговаря дори по-силно, отколкото първоначално. Реакцията на паметта включва антитела, но също и допълнителна част на имунната система, контролирана от друга група бели кръвни клетки, наречена Т-клетки или Т-лимфоцити“, казва той.
Според д-р Шоу реакцията на Т-клетките може да бъде също толкова важна, колкото и на антителата. Тъй като първите се изследват много по-трудно в лабораторни условия, нивата на защита на имунната система се следи предимно по броя антитела. Дори то да е ниско обаче, е възможно тялото все пак да е добре защитено.
Това е една от причините експерти да препоръчват няколко месеца изчакване преди да се приложи бустер. В повечето европейски страни този срок варира от 3 до 5 месеца. Това обикновено не включва по-възрастната част от населението и хората с отслабена имунна система.
Освен за да си почине организмът, съществува и друг мотив – да се изчака одобряването на ваксините, пригодени към Омикрон.
Идва ли четвъртата доза
Близо година след като започна прилагането на първите дози в света, вече се говори за четвърта. Това повдига и въпроса коя ще бъде последната реимунизация. За момента настройката сред специалисти спрямо периодичното прилагане на бустерни дози в дългосрочен план е по-скоро негативна.
„Не е нещо нечувано да се слагат ваксини периодично, но мисля, че има и по-добри начини от това да се ваксинираш на всеки шест месеца“, казва имунологът от Йейл Акико Ивасаки и добавя, че други стратегии „могат да ни избавят от тази ситуация на безкрайни бустерни дози“.
Според други нейни колеги непрестанното добавяне на дози може да е дори вредно. Един от възможните, но и малко вероятни сценарии, е организмът да се умори от непрестанната стимулация. По-разпространено е предположението, че имунната система се научава да се справя с първоначалната версия на вируса, но остава по-безсилна спрямо мутациите му.
Европейската агенция по лекарствата също за момента не препоръчва четвърта доза, макар че тя вече се въвежда в някои страни като Израел и Чили.
„Докато прилагането на допълнителни бустери може да е част от плановете за действие в извънредни ситуации, повторното ваксиниране в кратки интервали от време не представлява устойчива дългосрочна стратегия“, казва Марко Кавалери, завеждащ ваксинационните стратегии на агенцията. Кавалери също засяга темата за рисковете от умора на имунната система на населението при твърде чести и продължителни реимунизации.
Обратно на тенденцията, експерти в Израел се обявяват дори за поставяне на пета доза. Те се позовават на свое изследване, станало известно през януари, според което четвъртата доза е само частично ефективна срещу Омикрон. Тази позиция обаче е непопулярна и може да се каже, че няма перспективи да се възприеме в световен мащаб.
