Връзки за достъпност

Извънредни новини

Руската версия. Как Москва обяснява това, което става около Украйна


Предизборен митинг на партията на Путин "Единна Русия" в анексирания Крим, 16 септември 2016 г. На плаката пише: "Путин е нашият президент".

Понякога Кремъл говори точно като американската администрация по въпроса за Украйна. В понеделник беше така. Външният министър Лавров каза, че дипломацията все още има шанс. „А дали ще можем да се разберем?“ – попита го Путин. „Ще положим усилия“ – каза министърът.

Махнем ли езика и картината, все едно говори някой в Белия дом. Но има и разлики. Например кой какво има предвид, когато пита: „ще се разберем ли?“ Според Путин „разбирането“ е по темата НАТО да се смали. Според Байдън „разбирането“ е по друга тема – руските танкове да направят кръгом от украинската граница. Но ако човек слуша само преразказа („не сме се разбрали, но опитваме“), и двете страни казват едно и също.

Разговорът е от тази седмица, но картината е като от Студената война – време, продължило десетилетия, чак до 1989 г. В тях оръжието се трупа, без да се използва, а думите и играта със значението им са всичко.

Сега, през 2022 г., Русия има собствен политически речник и собствена версия за това, което става около Украйна. Ето един кратък списък.

„Провеждаме учения“

Русия твърди, че не готви нападение на Украйна, а „провежда учения“. Този отговор обаче не е винаги един и същ, той претърпя еволюция.

Струпани руски войски до Украйна

  • Над 100 000 военни и бойна техника в Русия близо до Украйна;
  • Около 30 000 военни и бойна техника в Беларус;
  • Три батальона в Приднестровието;
  • Хеликоптери и батальони в анексирания Крим

Източници: НАТО, Janes, CIT

По данни на английското специализирано издание за отбрана Janes струпването на войски до Украйна е започнало през октомври 2021 г. През ноември за него писа американският печат, а в самото началото на декември за него съобщиха властите на САЩ и на Украйна. От Русия започнаха да се търсят отговори: защо са там тези войски? Отговорите преминаха през три етапа:

  • До средата на декември Русия не обясняваше никак струпването на войски до Украйна, казваше, че си е у дома и не дължи обяснения. Твърдеше, че НАТО е това, което заплашва руската сигурност с ученията си в Черно море – практически до границите на Русия;
  • От средата на декември до началото на февруари Русия твърдеше, че провежда учения до Украйна, а не се готви да я напада;
  • В началото на февруари медиите, близки до Кремъл започнаха да твърдят, че ученията всъщност се провеждат навсякъде, а не само близо до Украйна. За доказателство послужиха съобщения на Министерството на отбраната от 25 и 26 януари за учения в Арктика (провеждат се в момента) и в Централния военен окръг (предстоят), които включват маневри в Балтийско и Средиземно море. Съобщенията бяха публикувани ден след като НАТО обяви подсилването на източния си фланг. Путин за първи път произнесе на глас новата теза за повсеместни учения чак на 14 февруари.

„Ние сме тези, които трябва да се отбраняват, не Украйна“

Русия твърди, че е заплашена от НАТО, и то отдавна. Тази заплаха, според Москва, идва от самия факт на разширяването на алианса на Изток, логично последвано от военни учения, които са близо до границата на Русия.

Руските медии постоянно показват оръжие и бойна техника на НАТО, което определят като „струпване“ – същата дума, която днес другата част от света използва за руските войски до границата на Украйна. Това продължава повече от десет години и макар единият факт да е несъизмерим с другия по численост, вид и локация на войските, за руската публика това няма значение. Всяко западно обвинение в това, че Русия някъде „струпва“ войски, отеква у телевизионния зрител като нещо априори невярно, несправедливо и преобърнато с хастара наопаки.

„НАТО ни измами“

Русия твърди, че не само е заплашена от НАТО, но също и измамена. И то на три пъти. Според Москва ръководството на НАТО на два пъти устно е обещало да не се разширява на Изток – през 1990 г., когато Берлинската стена току-що е паднала и се замисля обединяването на Германия, както и през 1997 година. Русия твърди, че след като тези обещания са дадени, НАТО ги е нарушил, защото се е разширил на Изток.

Москва добавя, че съществува и друго обещание, дадено писмено от НАТО – пак през 1997 г., в съвместен документ. Твърди се, че с него НАТО обещава да не разполага оръжие по границите на Русия. И това, казва Москва, е третата измама, защото в реалността днес е пълно с такова оръжие.

И трите твърдения са неверни. Устните обещания от 1990 и 1997 се развенчават от спомени на руския участник (Михаил Горбачов), от бележки от разговори с Русия на Белия дом и от текста на самия документ от 1997 г., където става дума за неразполагане на ядрено, а не на всякакво оръжие.

„Искаме гаранции за сигурност“

След срещата си с Путин от началото на февруари 2022 г. френският президент Еманюел Макрон твърди, че е бил потресен от силата, с която руският му колега е втренчен „в историята“. Под „история“ Макрон разбира събития от 1990 и 1997 г., за които Москва неоснователно твърди, че е получила обещания НАТО да не се разширява.

Усещането на Макрон е първото публично повдигане на основната завеса на сцената. То отговаря на въпроса защо от Путин се иска да си махне танковете от границата с Украйна, а той отговаря с нещо от типа на „танковете са ваши, не наши, така че вие си ги махнете“.

Но тук новото е не друго, а изненадата на Макрон. Русия повтаря, че НАТО е нарушител и измамник от повече от 15 години.

Журналистите от Радио Свобода наскоро издириха запис на Путин от 2007 г., в който той говори така, сякаш записът е правен днес. Разпалено обяснява, че НАТО е дало на Москва гаранции, че няма да се разширява на Изток и няма да разполага войски в Източна Европа, а е нарушило всичко. „Къде са тези гаранции? Няма ги“ – почти крещи Путин.

Руската опозиция, Украйна и НАТО като едно и също нещо

Случаят „Украйна“ остави на заден план това, което става вътре в Русия, а то е част от общата картина на кремълското схващане за света. Без него няма адекватен поглед върху напрежението с Украйна.

От 2012 година Русия поетапно забранява свободата на изразяване, сдружаване и явяване на избори. Това става със закони, които представят за неприемливо изразяването на политическо мнение, различно от официалната политика на страната, а основна част от тази политика е конструирането на „Запада“ като враг. „Ценностите на Запада“ също са смятани за враждебни.

През 2021 г. Русия арестува хиляди протестиращи, доведе до закриването на свободни медии, не допусна до избори основни фигури от опозицията и провокира вълна от политическа емиграция, каквато не е имало поне от 30 години. Далеч по-рано от страната бяха изгонени западните фондации.

Повечето от аргументите за тези действия се свеждат до твърденията, че „Западът“ спонсорира, вербува и подбужда към враждебни действия редица руснаци, и на това трябва да се сложи край. Такова е и твърдението към украинското ръководство – „вашите спонсори“, казват Путин и Лавров, ви въвличат в конфликт с Русия.

„Няма НАТО, има само САЩ“

За българския слух НАТО е съюз на много държави, но в руската версия не е така. Според руската телевизия и публичните изказвания на властите НАТО е група страни, ръководени от САЩ в буквалния смисъл на думата. По думите на външния министър Лавров от понеделник Русия трябва да се разбере именно със САЩ, а не с някого другиго, за да постигне целите си за „получаване на гаранции за сигурност“.

Но ако външният министър по-често подбира думите си, това не е така за медиите, близки до Кремъл. В техния речник държавите извън САЩ и Великобритания са „марионетки“, „офицери“, „адютанти“ на Вашингтон. Този речник е от времената на Студената война, но днес той звучи от модерни телевизионни студиа.

Какво липсва

В руската реч, посветена на сегашното напрежение с Украйна, липсват четири думи – Крим, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровие. Това са четири района от Грузия, Украйна и Молдова, които или са превзети от Русия (Крим), или са отцепени от проруски сепаратисти, подпомагани от Москва.

За „Запада“ цялата история със струпването на войски около Украйна протича в сянката на нещо, което се е случвало и преди – завземане на територии от страна на Русия или поставяне на територии в други държави под руски контрол. В руската версия няма такъв поглед.

Но има друг – съдбата на два отцепили се района в Източна Украйна, Донецк и Луганск. За Русия това са райони, които се обстрелват от украинците и заслужават защита.

Във вторник руската Дума гласува, че на тази територия украинците извършват „геноцид против собствения си народ“ и призова президента Путин да признае тяхната независимост. Това е и дългосрочната прогноза за това, което би могло да се случи в Украйна, твърдят експерти. Двете самопровъзгласили се републики първо да бъдат обявени за независими, после – за застрашени от украинците, а накрая превзети от Русия.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG