Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Психологическо оръжие". Защо чеченци се бият на страната на Путин в Украйна

Боец от чеченските специални части се показва от бронетранспортьор с лика на Ахмад Кадиров, бащата на настоящия лидер на Чечня Рамзан Кадиров. Снимката е архивна.
Боец от чеченските специални части се показва от бронетранспортьор с лика на Ахмад Кадиров, бащата на настоящия лидер на Чечня Рамзан Кадиров. Снимката е архивна.

Брадати мъже се молят на Аллах и се бият на страната на Русия. Снимките им обикалят цял свят. Говорят за тях, че са брутални и жестоки. Кои са тези мъже и какво правят по улиците на украинските градове?

Първо се появиха техни снимки - как се молят, облечени във военни униформи, с прострени напред ръце, насред гора, за която се твърдеше, че е в Украйна. Последваха и публикации в руските медии - според които десетки хиляди чеченски бойци вече са разположени близо до Киев.

В петък дойде и директно послание от Рамзан Кадиров, лидера на руската република Чечня: "Ще дам един съвет на настоящия президент Зеленски", се чува да казва Кадиров във видео, публикувано в Инстаграм профила му - "докато още не е станал бивш президент на Украйна, да се обади бързо на нашия президент, върховния главнокомандващ Владимир Владимирович Путин, и да помоли за извинение."

Във видеото се виждат хиляди чеченски войници, строени в чеченската столица Грозни и, по думите на Кадиров, готови да бъдат изпратени в помощ на руската армия в Украйна. Само ден по-късно той съобщи, че негови бойци вече са на фронта.

"Президентът [Путин] взе правилното решение и ние ще изпълняваме нарежданията му независимо от обстоятелствата", заяви Кадиров.

Защо обаче след десетилетия на борба за отделяне на Чечня от Русия точно чеченски бойци се озоваха на страната на Путин в Украйна?

Всъщност, оказва се, бригадите на Кадиров не са единствените чеченски бойни групи на украинския фронт. Другите обаче се бият на страната на Украйна. За всичко това - в следващите редове.

"Нито един от нашите мъже няма и хрема дори"

Първите индикации, че чеченски бойци са се запътили към Украйна, дойдоха още преди началото на войната, когато Русия все още твърдеше, че войските ѝ са струпани единствено с цел учения. От неправителствената организация Conflict Intelligence Team съобщиха, че поделения на Чеченската гвардия, подчинена на Кадиров, са били засечени близо до украинската граница още в средата на февруари.

Официалното потвърждение, че чеченски бойни групи помагат на руската армия в Украйна, даде самият Кадиров в събота. Той обаче не уточни колко точно са неговите бойци в страната.

"Към този момент нямаме нито една жертва, нито един ранен, нито един от нашите мъже няма и хрема дори", каза Кадиров.

Информацията обаче е противоречива. По-рано същия ден украинската страна обяви, че е разбила чеченски военен конвой, като е бил убит и един от ключовите чеченски военнокомандващи, генерал Магомед Тушаев. Кадиров отрече твърдението.

Кадировците и "преданият пехотинец на Путин"

Конвоят, както и Тушаев са част от "кадировците" - личната гвардия на чеченския лидер. Нейната история започва в началото на 90-те години, когато възниква като паравоенно формирование под командването на Ахмад Кадиров - бащата на Рамзан Кадиров. Тогава "кадировците" все още се борят заедно с други чеченски сепаратисти за отделяне на Чечня от Русия.

По време на Втората чеченска война обаче Ахмад Кадиров преминава на страната на руснаците. Войната завършва с победа на Москва, а Кадиров става президент на Чеченската република в рамките на Руската федерация. След смъртта му, като лидер на републиката го наследява неговият син Рамзан Кадиров. А човекът, който го издига, е тогавашният министър-председател Владимир Путин.

"Добре дошли в ада. Част 2"

Мъж развява сепаратисткото чеченско знаме в Грозни, 1995 г. В периода 1994-1996 г. много сгради са разрушени от руските бомбардировки и артилерия. Войната между федералните войски и чеченските бунтовници приключва на практика с независимостта на Чечня. 
1/24 Мъж развява сепаратисткото чеченско знаме в Грозни, 1995 г. В периода 1994-1996 г. много сгради са разрушени от руските бомбардировки и артилерия. Войната между федералните войски и чеченските бунтовници приключва на практика с независимостта на Чечня. 
Чеченец през 1994 г. Кремъл има вековна история на конфликти и репресии над чеченците, които в Русия се приемат за особено непокорни. Александър Солженицин описва чеченците, които среща в затвора, като хора, които "отказват да приемат психологията на подчинението".
2/24 Чеченец през 1994 г. Кремъл има вековна история на конфликти и репресии над чеченците, които в Русия се приемат за особено непокорни. Александър Солженицин описва чеченците, които среща в затвора, като хора, които "отказват да приемат психологията на подчинението".
Бичуване на мъж в Грозни, 1996 г. Разрушенията на войната и относителната изолация след това създават в Чечня благодатна почва за екстремизъм. Насилието по улиците е основен проблем. През 1997 г. регионът приема Шариата и започват публичните екзекузии. 
3/24 Бичуване на мъж в Грозни, 1996 г. Разрушенията на войната и относителната изолация след това създават в Чечня благодатна почва за екстремизъм. Насилието по улиците е основен проблем. През 1997 г. регионът приема Шариата и започват публичните екзекузии. 
Руски войници се сражават с бунтовници, проникнали в съседния Дагестан. Разширяването на територията на размириците е един от катализаторите за втората война в Чечня. 
4/24 Руски войници се сражават с бунтовници, проникнали в съседния Дагестан. Разширяването на територията на размириците е един от катализаторите за втората война в Чечня. 
Друг катализатор за войната са серията от взривове в жилищни сгради, които убиват над 300 души в Москва и други два града. Путин обвинява "терористите" в Чечня и нарежда масирана въздушна кампания. Мистериозните обстоятелства подхранват подозренията, че взривовете са били планирани от Кремъл, за да оправдае предстоящите военни действия.
5/24 Друг катализатор за войната са серията от взривове в жилищни сгради, които убиват над 300 души в Москва и други два града. Путин обвинява "терористите" в Чечня и нарежда масирана въздушна кампания. Мистериозните обстоятелства подхранват подозренията, че взривовете са били планирани от Кремъл, за да оправдае предстоящите военни действия.
На 1 октомври 1999 г. Путин дава заповед за начало на сухопътна офанзива в Чечня. Тази военна колона е снимана на 2 октомври. 
6/24 На 1 октомври 1999 г. Путин дава заповед за начало на сухопътна офанзива в Чечня. Тази военна колона е снимана на 2 октомври. 
Руски федерални войници стрелят по позиции на чеченските бунтовници. Сухопътната атака е подкрепена от артилерия и авиация. 
7/24 Руски федерални войници стрелят по позиции на чеченските бунтовници. Сухопътната атака е подкрепена от артилерия и авиация. 
Чеченски бойци наблюдават федералните войски през оптичните мерници на своите пушки, 17 октомври. 
8/24 Чеченски бойци наблюдават федералните войски през оптичните мерници на своите пушки, 17 октомври. 
Руски боен хеликоптер прелита над село в Чечня. Употребата на далекобойно оръжие улеснява значително задачата за руските сили, но на цената на много цивилни жертви. 
9/24 Руски боен хеликоптер прелита над село в Чечня. Употребата на далекобойно оръжие улеснява значително задачата за руските сили, но на цената на много цивилни жертви. 
Руска балистична ракета "Точка", която носи до половин тон експлозив, е изстреляна към използван от чеченските бойци път, ноември 1999 г. Руските части изстрелват няколко балистични ракети срещу центъра на Грозни на 21 октомври, които убиват над 100 души и предизвикват международен отзвук. 
10/24 Руска балистична ракета "Точка", която носи до половин тон експлозив, е изстреляна към използван от чеченските бойци път, ноември 1999 г. Руските части изстрелват няколко балистични ракети срещу центъра на Грозни на 21 октомври, които убиват над 100 души и предизвикват международен отзвук. 
Петролни полета в Чечня, един от няколкото добивни региона на Русия. Според публикации, руски военни са се облагодетелствали от петрола на Чечня през 1990-те. 
11/24 Петролни полета в Чечня, един от няколкото добивни региона на Русия. Според публикации, руски военни са се облагодетелствали от петрола на Чечня през 1990-те. 
Надпис "Добре дошли в ада, част 2" върху бетонен блок в покрайнините на Грозни. Другите думи са от името на федерално военно поделение от Иркутск: "Върнахме се".
12/24 Надпис "Добре дошли в ада, част 2" върху бетонен блок в покрайнините на Грозни. Другите думи са от името на федерално военно поделение от Иркутск: "Върнахме се".
Федерални войници по време на престрелка в Грозни, януари 2000 г.
13/24 Федерални войници по време на престрелка в Грозни, януари 2000 г.
Войници издигат руското знаме в центъра на Грозни през февруари 2000 г. По това време федералните сили са си върнали града, голяма част от който е разрушен от руските бомби и от други оръжия по време на боевете. 
14/24 Войници издигат руското знаме в центъра на Грозни през февруари 2000 г. По това време федералните сили са си върнали града, голяма част от който е разрушен от руските бомби и от други оръжия по време на боевете. 
Жена ходи сред останки в Грозни. След като е атакувана два пъти за по-малко от десет години, чеченската столица се превръща в града с най-много разрушения в света. 
15/24 Жена ходи сред останки в Грозни. След като е атакувана два пъти за по-малко от десет години, чеченската столица се превръща в града с най-много разрушения в света. 
Руски командоси патрулират през февруари 2000 г. След превземането на Грозни, бойците се оттеглят в планините и горите и продължават съпротивата. Това е нова фаза на войната.
16/24 Руски командоси патрулират през февруари 2000 г. След превземането на Грозни, бойците се оттеглят в планините и горите и продължават съпротивата. Това е нова фаза на войната.
Чеченски бойци си почиват в гора край Грозни през декември 1999 г.<br />
&nbsp;
17/24 Чеченски бойци си почиват в гора край Грозни през декември 1999 г.
 
Руска военна позиция в планините на Чечня, април 2000 г.
18/24 Руска военна позиция в планините на Чечня, април 2000 г.
Когато федералните войски започват да прочистват планините, войната вече е различна. Въоръжени ислямисти, някои дошли от други държави, извършват засади и убийства, а руската армия напада в отговор населени места.&nbsp;&nbsp;
19/24 Когато федералните войски започват да прочистват планините, войната вече е различна. Въоръжени ислямисти, някои дошли от други държави, извършват засади и убийства, а руската армия напада в отговор населени места.  
Руски войник по време на битката в Комсомолское, където през март 2000 г. загиват над 700 души, повечето цивилни. По-късно тази пролет Путин, вече избран за президент и встъпил в длъжност, налага директен контрол от Кремъл над Чечня.&nbsp;
20/24 Руски войник по време на битката в Комсомолское, където през март 2000 г. загиват над 700 души, повечето цивилни. По-късно тази пролет Путин, вече избран за президент и встъпил в длъжност, налага директен контрол от Кремъл над Чечня. 
През октомври 2002 г. ислямистки бунтовници нахлуват в московски театър и взимат почти 1000 души за заложници, сред които зрители и актьори. Те настояват за изтегляне на федералните войски от Чечня. Три дни по-късно силите за сигурност атакуват театъра. Според властта всичките нападатели са убити, но загиват и 130 заложници. Повечето смъртни случаи са предизвикани от отровен газ, пуснат в сградата преди лошо планираната, според много критици, операция.
21/24 През октомври 2002 г. ислямистки бунтовници нахлуват в московски театър и взимат почти 1000 души за заложници, сред които зрители и актьори. Те настояват за изтегляне на федералните войски от Чечня. Три дни по-късно силите за сигурност атакуват театъра. Според властта всичките нападатели са убити, но загиват и 130 заложници. Повечето смъртни случаи са предизвикани от отровен газ, пуснат в сградата преди лошо планираната, според много критици, операция.
Следват и други нападения извън Чечня. На 1 септември 2004 г. нападатели превземат училище в Северна Осетия, която граничи с Чечня. Над 1100 ученици, родители и учители са взети за заложници. Настояването отново е за изтегляне от Чечня. Руските специални сили започват спасителна операция, която също получава много критики. Три дни по-късно всичко приключва с 334 жертви, сред които 186 деца.&nbsp;
22/24 Следват и други нападения извън Чечня. На 1 септември 2004 г. нападатели превземат училище в Северна Осетия, която граничи с Чечня. Над 1100 ученици, родители и учители са взети за заложници. Настояването отново е за изтегляне от Чечня. Руските специални сили започват спасителна операция, която също получава много критики. Три дни по-късно всичко приключва с 334 жертви, сред които 186 деца. 
През март 2000 г. Ахмад Кадиров (вляво) е назначен за ръководител на чеченската администрация. Сепаратисткият боец минава на страната на Кремъл. Той е убит през 2004 г. Синът му Рамзан (вдясно) е назначен от Путин за президент на Чечня през 2007 г. и все още е на поста си. Чечня е възстановена с огромни инвестиции от Москва, но правозащитници критикуват Кадиров за насилието и заплахите, с които управлява. Той е обвиняван за отвличания, измъчвания и убийства.&nbsp;
23/24 През март 2000 г. Ахмад Кадиров (вляво) е назначен за ръководител на чеченската администрация. Сепаратисткият боец минава на страната на Кремъл. Той е убит през 2004 г. Синът му Рамзан (вдясно) е назначен от Путин за президент на Чечня през 2007 г. и все още е на поста си. Чечня е възстановена с огромни инвестиции от Москва, но правозащитници критикуват Кадиров за насилието и заплахите, с които управлява. Той е обвиняван за отвличания, измъчвания и убийства. 
През април 2009 г. Москва обявява, че &quot;антитерористичната операция&quot; в Чечня е приключила. В конфликта загиват между 50 ш 80 хиляди души, повечето от тях цивилни.
24/24 През април 2009 г. Москва обявява, че "антитерористичната операция" в Чечня е приключила. В конфликта загиват между 50 ш 80 хиляди души, повечето от тях цивилни.
Previous slide
Next slide

Този исторически детайл е от ключово значение. От 2007 г. досега Кадиров управлява Чечня с репресии, обвиняван е за преследване на политически опоненти, отвличания, мъчения и убийства. Според критиците на Кремъл обаче всичко следва ясен модел - руският президент Владимир Путин затваря очите си за тези факти и продължава да насочва мащабни субсидии за Чечня, а в замяна разчита на бившия бунтовник да контролира сепаратистките настроения в размирния регион. Не на последно място, разчита на него и във военните си начинания.

Самият Рамзан Кадиров многократно е заявявал публично лоялността си към Путин.

Аз очаквам допълнителни инструкции и съм готов да изпълня всяка ваша заповед.
Рамзан Кадиров

"Като ваш предан пехотинец, аз очаквам допълнителни инструкции и съм готов да изпълня всяка ваша заповед", казва например Кадиров през юни 2021, цитиран от изданието "Кавказки възел". Няколко месеца по-късно той декларира и готовността си лично да присъедини Украйна към Русия.

"Украинският проблемен въпрос дори не е нивото на президента на страната, той е на моето ниво. Ако ми бяха наредили, щях отдавна да съм разрешил този въпрос: или щях да присъединя Украйна към Чеченската република, или щях да съм решил проблема", казва Кадиров през декември.

"Това е начинът му да покаже лоялността си към Путин", коментира тогава политологът Алексей Малашенко, цитиран от "Кавказки възел".

"Основната външнополитическа насока за Русия сега е Украйна и Кадиров е готов да направи всичко за Путин."

"Измиване на ръцете"

Според анализаторите участието на чеченски части в различни военни конфликти по света е следствие именно от нуждата на Кадиров да доказва своята преданост пред руския президент.

Появата на "кадировци" в Украйна далеч не е прецедент. Бойци от тези формирования се появиха в Донбас още през 2014 г., веднага след началото на конфликта там. По-рано те бяха изпращани от Москва и в Сирия и Грузия.

За Кремъл това е изключително удобно - по този начин Русия показва военна мощ на много ниска цена. От една страна при евентуални военни престъпления отговорността е прехвърлена на чеченските власти, а Москва остава "с чисти ръце". От друга, Кремъл си спестява потенциални негативни реакции на руската общественост в случай че се стигне до големи жертви. Силен обществен отзвук е малко вероятен, ако загиналите са не етнически руснаци, а именно чеченци.

Функцията "сплашване"

Изпращането на чеченски части в помощ на руската армия обаче има и друга функция. Както в Русия, така и отвъд границите на страната чеченците имат репутацията на безстрашни и брутални бойци. Затова и Москва умело ги използва в своята пропагандна война, пише Джъстин Линг за Foreign Policy.

В една война еднакво важно е психологическото оръжие, а държавните медии в Русия са превърнали именно в такова идеята, че "чеченцте са особено свирепи и жестоки". Целта е с новината за тяхното присъединяване да се разколебаят войниците на противника, да се сломи духът им.

"[Психологическата операция] се състои в това да накараш хората да повярват, че това, което се случи в Чечня, ще се случи и в Украйна - че те ще грабят, изнасилват и убиват", казва пред Foreign Policy Жан-Франсоа Рател от Университета в Отава.

Чеченци срещу чеченци

Пропагандната война се оказва донякъде успешна. През последните дни се говори доста за ролята на чеченците в Украйна, но само за тези, подкрепящи Русия. "Кадировците" обаче не са единствените чеченски бойци на украинския фронт.

Всъщност войната в Украйна се превръща в поредния конфликт, в който чеченци се сражават срещу чеченци - нещо, което се случи и по-рано в Източна Украйна, както и в Сирия. Там "кадировците" се включиха на страната на Башар ал-Асад, а сепаратистки бунтовници, настояващи за отделяне на Чечня от Русия, подкрепиха редиците най-вече на "Ислямска държава".

В случая на Украйна става въпрос за чеченци, противопоставящи се на режима на Кадиров и живеещи в изгнание в Европа. По думите на Али Бакаев, чеченски активист, който живее в Украйна, два батальона от чеченци и представители на други севернокавказки етноси са вече сформирани и участват в защитата на Киев. В тях са се включили около 200-300 души.

Друг лидер на чеченците в изгнание, Ахмад Закаев също съобщи, че предлага помощ за украинските сили. Той обеща да събере още чеченски бойци от Европа, но при условие, че украинският президент Володимир Зеленски подпише договор за военно сътрудничество.

"Вече сме го преживели - през 2014 г. чеченците, които участваха в отблъскването на руската агресия в Източна Украйна, бяха предадени [на властите] и преследвани като наемници. За да не се случи това отново, е нужно да подпишем такива договори за военно сътрудничество. Така че ще работим с представители на президента Зеленски."

  • 16x9 Image

    Дамяна Велева

    Дамяна Велева е журналистка в Свободна Европа от 2021 година. Завършила е Хайделбергския университет и Свободния университет в Берлин.

XS
SM
MD
LG