Връзки за достъпност

Извънредни новини

"София не помага на Киев, за да избегне втори фронт". Явор Сидеров и Красен Николов пред Свободна Европа


Явор Сидеров и Красен Николов

Русия военизира всички свои приходи и това не може да не засяга страни като България, която плаща на Москва за енергийни източници. Но София не може да контролира за какво Русия си харчи парите. Тази теза развиха политoлогът Явор Сидеров и журналистът Красен Николов в "Студио България" на Свободна Европа.

И двамата допускат, че България може да не е имала избор, когато е решила да не подпомага военно Украйна. Най-вече заради това, че самата България няма нужното въоръжение, казаха те пред Николай Лавчиев.

Фалшивите новини на руската пропаганда в България са огромен и всеобхватен проблем, смята Явор Сидеров. Той определи тази пропаганда като токсична и насаждаща крайни човеконенавистнически мнения, откровени лъжи и опити за откровено разделяне на българското обществено мнение- Това е активна информационна война, каза той.

Позицията на кабинета за Украйна идва на фона на друг "отворен фронт" - този с ареста на Бойко Борисов, каза Красен Николов, който определи стъпката като игра ва банк. "Не знам дали правителството постъпи умно, но при всички положения постъпи смело. Това беше политическо действие", каза Николов.

НА ЖИВО: Политологът Явор Сидеров и журналистът Красен Николов пред Свободна Европа
please wait

No media source currently available

0:00 0:38:37 0:00

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- Защо България, освен Унгария на Виктор Орбан, остава единствената страна в ЕС, която не изпраща военна помощ на Украйна?

Явор Сидеров: Мисля, че този въпрос трябва да бъде зададен на правителството, не толкова на нас. Предполагам, че мотивацията на правителството има повече от един аспект. Най-очевидното, и то циркулира като мнение много отдавна в обществото, е че ние искаме да стоим колкото се може по-настрана от този конфликт, без да отчитаме факта, че не сме настрани от него така или иначе.

Ние сме част от този конфликт. Едно, защото сме на 300 км от него, второ, защото така или иначе сме членове на НАТО и ЕС и не можем, а и не следва да бъдем разделяни от тях. Това е стара българска позиция. Това е позиция, която ни прави традиционно лош съюзник на всички съюзи, в които участваме в историята. Така или иначе Украйна има нужда от помощ. Всички я оказват. Аз не виждам защо трябва да бъдем различни от всички. Но това е традиционната българска политика.

- Само традиционната българска политика ли е причината за това решение, или има нещо повече?

Красен Николов: Първо, правителството според мен не иска да си отваря още един излишен фронт. Те биха си отворили такъв срещу традиционната русофилия в България, която не бива да се правим, че не съществува. Нея я има и една значителна част от обществото се самоопределят като русофили, макар и вече не като путинофили.

Другата причина, която много често забравяме да споменем, е че България не може да окаже особена военна помощ на Украйна, освен да изпрати боеприпаси.

Ако ние изпратим исканите ракети С-300, на практика бихме останали без гръбнака на противовъздушната отбрана. Ако изпратим изтребителите, бихме ликвидирали изтребителната си авиация. Това са тежки решения. Както видяхме от посещението на американския военен министър тук, те проявяват разбиране, че България не може да остане без изтребители. Може би не може да си го позволи в този момент. А и нищо не се предлага насреща. Не сме чули насреща нещо да се предлага срещу тези две неща.

- В една доста популярна диаграма на Файненшъл таймс от тези дни се вижда, че държава като Ирландия изпраща например бойни облекла, гориво, медицински консуматив като военна подкрепа, защото те отиват за армията, но не и оръжия. България не взема дори подобно решение, защо?

Явор Сидеров: Аз съм склонен да се съглася с аргумента, че лишаването ни от ПВО системи и от малкото ни останали действащи изтребители не е нещо, което можем да си позволим, но имаме и други примери за това как може да се отиграе ситуацията. Словакия например даде системите си С-300 на Украйна и срещу това получи системи „Пейтриът“ от САЩ.

- И то след посещение на секретаря по отбраната Лойд Остин.

- Да, точно. Т.е., ако генералната схема, по която се движим, е подмяна на старото съветско въоръжение с ново, което е съвместимо с натовските стандарти, това щеше да е един елегантен начин да се отървем от старите системи и да получим нови, като същевременно окажем помощ на Украйна и не сме по-различни от останалите.

Доколко е изпълнимо това по отношение на изтребителите не съм сигурен, мисля че там е малко по-сложна ситуацията, най-малко, защото няма готови F-16, които да дойдат отнякъде.

Но можеше да се организира някаква форма на еър полисинг (охрана на небето от трета страна бел. ред.) от страни като Испания и Холандия, което вече се случи, и така временно да се запуши дупката в небето. Така или иначе аз мисля, че другият аргумент е по-верен – опасението на правителството от отваряне на втори вътрешен фронт са по-основателни от това дали можеше или не можеше да се намери начин да бъде изпратено оръжие на помощ на Украйна.

Мисля, че има повече от един начин на въздействие върху България от страна на Русия и той не е задължително военен. Втори фронтове са отворени вече в България. Така че отново казвам, че какво и да спекулираме ние, най-добре знае Кирил Петков защо е взел това решение.

- Най-остро е противопоставянето от „Възраждане“, но говорители за непредоставяне на военна подкрепа бяха и президентът Румен Радев, и вицепремиерката Корнелия Нинова. Те използваха и един и същи аргумент: „да не въвличаме България във войната“. Въвличане във войната ли е подобно решение?

Красен Николов: Не, това е напълно абсурден аргумент. Както виждаме, от 30 страни членки на НАТО 28 изпращат военна помощ към Киев и нито една от тях не се смята за воюваща с Русия. Това просто не е вярно.

Това е апелиране на Корнелия Нинова и на президента Румен Радев към част от техния електорат. В случая на Нинова – към целия електорат. Докато Румен Радев апелира към част от него, но той пропуска нещо много важно. Това е, че неговото преизбиране до голяма степен се дължи на антикорупционното съгласие между огромни сфери в българското общество. Част от тези сфери, част от българското общество, са за изпращане на военна помощ към Украйна. А той в момента говори само на част от хората, които застанаха зад него.

- Кирил Петков вчера даде едно обяснение - че 84% от българите са против изпращането на военна помощ. Не стана ясно какво точно цитира като изследване. Появиха се и други, като това на Нилсен, правено и за други държави в Източна Европа, но в България то отчита 9% подкрепа за предоставяне на военна помощ. Общественото мнение може ли да бъде изобщо аргумент във време на война?

Явор Сидеров: Общественото мнение може да бъде аргумент по всяко време, не само по време на война. По-време на война е особено силен аргумент, защото обществените нагласи са определящи за морала на населението, за духа му, за желанието за участие и сътрудничество или обратното.

Не знам откъде са почерпили тези сведения, че 84% от българите са несъгласни, може да е така, не знам. Но знам едно нещо със сигурност. Ако Украйна бъде победена в тази война, България ще бъде въвлечена във войната така или иначе. Защото България се превръща вече съвсем във фронтова държава, тя е просто следващата поред след Украйна. Не казвам по никакъв начин, че това означава руско нападение срещу България.

Но така или иначе България се оказва на допирната точка между НАТО и вече една, недай си Боже, овладяна от Русия Украйна. Т.е. ако следваме логически нещата, дълбоко в българския интерес е, независимо от факта на принадлежността на България към НАТО, Украйна да бъде буфер между България и Русия. Говоря за чисто българския интерес.

Както преди малко казахме, има много начини на въздействие. Не е задължително България да бъде нападана по военен път, за да й бъде въздействано. Вие виждате, че дори големи страни като Германия, Холандия и Италия се противопоставят на спирането на доставките на петрол и газ от Русия в момента. Русия получава нещо от рода на около 500 млн. долара на ден от доставките на газ и петрол за Западна Европа. И въпреки това европейските страни не спират тези доставки, защото са в много голяма степен зависими. Ние сме в още по-голяма степен зависими.

Мисля, че това играе също роля в решението на Кирил Петков. Но в това много сложно уравнение между българския национален интерес, който включва, разбира се, да има горива, да има петрол, да има газ, да има сигурност във военния смисъл на думата, от една страна, и между това да се стабилизира ситуацията във вътрешнополитически план, виждате колко несигурна е тя в момента. Между всички тези нужди решението е много трудно, как да се постъпи. Затова аз не съм склонен априори да критикувам правителството и Кирил Петков за едно или друго решение. Може би в момента от гледна точка на правителството, което има пред себе си числата и информацията, това е начинът да се действа, на този етап.

- Хващам се веднага за последното, което казахте. Малко по-рано днес в един материал на Иван Бедров, който публикувахме на нашия сайт, беше представено обратното мнение вътре в правителството. Той беше цитирал съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов, който във Фейсбук написа: „Ако даваме бронежилетки и каски на Украйна, това ни прави част от войната, а да даваме пари на Путин не ни прави, така ли?“. Та, така ли е всъщност?

Красен Николов: Всички, които финансират Русия, нейната експанзия, които са имали бизнес с нея по някакъв начин, неволно са станали участник в тази война. Това, което каза г-н Сидеров, е абсолютно вярно – между 500 млн. и 1 млрд. на ден се изсипват в бюджета на Русия, с което тя финансира своите военни действия. В продължение на 20 и няколко години модернизираше армията си и произвеждаше тези ракети, които в момента падат върху украинските градове. Това е вряно.

От друга страна - хубаво, не е добре да купуваме руски петрол, но какъв друг петрол в момента бихме могли да ползваме? 60% от петрола, който България ползва за бензин и дизел по нашите бензиностанции, идва от рафинерията на „Лукойл“. Това до момента никой не е казал как може да бъде заменено. Останалите 40% се внасят от другите вериги, те внасят готови горива. Но петролът, който се преработва в България, идва оттам. Ако се даде решение, ок, нека обсъждаме. Да кажем: това е добре, онова не е добре, но в момента никой не казва как може да се случи.

Явор Сидеров: Точно така е. Проблемът с Русия, с тази страна по принцип, е че тя военизира всички свои приходи. Ние купуваме петрол и газ от Русия, защото имаме нужда от петрол и газ. Нямаме за момента алтернативни източници. Чакаме с нетърпение интерконекторът с Гърция да заработи, за да получаваме азерски газ, който самият премиер каза, че ще бъде с 1/3 по-евтин от това, което в момента плащаме.

Ние не сме особено зависими от газ. Да, действително, получаваме 70% от газа от Русия, но пък той съставлява 14% от енергийния ни микс, така че голяма драма там няма. Но по отношение на петрола сме силно зависими, както и по отношение на ядреното гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Проблемът е, че Русия военизира всичките тези доходи.

В процеса на една нормална търговия, в която Русия предоставя суровина, а ние плащаме за нея, ние тази суровина я горим за мирни цели, а Русия използва парите за немирни цели. Проблемът е, че това е много трудно нещо за разбиване. Защото когато купуваш суровината, ти не можеш да контролираш по какъв начин руснаците контролират тези приходи. Затова е прав Христо Иванов от една страна. От друга, докато нямаме алтернативни източници на горива ние нямаме особено голям избор.

Красен Николов: Тя и Саудитска Арабия купува оръжие с парите, които Западна Европа и САЩ плащат за петрол. Прави го и води война с Йемен.

- Министрите Асен Василев и Александър Николов споменаха, че има нови планове за доставка на ядрено гориво. Те бяха на посещение в САЩ. Споменаха и опции за петрола, но още няма нищо конкретно. Тук искам да отворя една скоба, понеже споменахме за буферите и Украйна. Един такъв, грубо казано, буфер, беше Донбас. Г-н Николов, Вие бяхте в окупирания Донбас.

Красен Николов: До окупирания Донбас.

- Да, до окупирания Донбас, малко преди началото на войната. Една от причините за нейното начало всъщност беше „денацификацията“, изтъкната от Путин. Вие видяхте ли там поробени от нацизма хора?

Красен Николов: Не можем да им се сърдим на украинците, че са настроени по-патриотарски или по-националистически. Те се намират във военно положение вече осма година. В културологията това се нарича гранична идентичност. Когато постоянно си на границата и си заплашен от външна заплаха, ти реагираш. Абсолютно е нормално ти да започнеш да се чувстваш по-украинец и по-малко руснак, ако руснаците ти висят на границата със заредено оръжие. Това на първо място.

Това, което видях, е че наистина са по-патриотарски настроени от нормалното, с което сме свикнали ние в България.

Но и в България има доста патриотарски настроени личности, които развяват руски знамена по площадите. Това причина ли е някой да ни напада?

Това, което видяхме в Донбас, е един отвратителен конфликт. Един спомен за „зелени човечета“ (бел. ред. нарицателното за руските войници без означения, които проникнаха в Украйна през 2014 г.), спомени за опит да се откъсне суверенна територия. Тя вече беше дефакто откъсната. Украйна не може да си ползва цялата територия. [Донбас] е една територия с големината на половин България, отнета през 2014 г. Руската легенда е, че едни нетренирани миньори са успели да откъснат 56 хил. км2 от Украйна. Можете ли да си представите за какъв абсурд става дума.

Плюс това там 8 години е имало наблюдатели на две международни организации, на които Русия е член. Едната е Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), другата е ООН. Русия е член и на двете. Никоя от тях, и от двете страни на границата, не видя геноцид.

А в един момент една страна беше разбомбена с твърдението, че [е извършвала] геноцид. 8 години нямаше геноцид. Тези наблюдатели бяха там и не казваха, че има такова нещо.

Сега за "нацизма". Вероятно има националистически настроени крайни елементи в Украйна. Полк „Азов“ се споменава и тези неща могат да се намерят в интернет, има ги в Уикипедия даже, те са описани и никой не ги е оспорвал.

Ами ние тук, като правихме маршове всяка година по улиците на София? [В България] дори има бюстове на хора, които са свързани с крайнодясната идеология на нацистка Германия. Това повод ли е Русия да ни напада? Българите задават ли си този въпрос? А комунизмът престъпен режим ли е, след като фашизмът е? Това е някаква пълна каша от фалшиви новини, което даде повод на една огромна държава да нападне малкото си братче. В крайна сметка това се случи.

- Понеже споменахме фалшивите новини и „другите рискове“. Един такъв риск не е ли дезинформацията? Имаше и действия в тази посока – блокиране на IP адреси от министерството на Божидар Божанов. Това риск ли е за България в момента?

Явор Сидеров: Това не просто е риск за България в момента, това е нещо, което върви от години.

Но аз бих искал да подхвана нещо, което казахте: „и в България има патриотари, които развяват руски знамена“. Те чии точно патриоти са? Защото, ако развяват руски знамена, за мен те не са български патриоти.

Български патриоти, националисти, в техния крайнодесен вариант, в България категорично има. Има най-различни групировки на скинове, на неонацита, на футболни фенове и т.н. Такива хора има със сигурност и в Украйна.

Със сигурност има крайнодесни организации, и то от много отдавна, както знаем. В нито един момент, обаче, особено в последните осем години, след като конфликтът в Донбас се замрази, а Крим беше овладян от Русия, тези хора не са давали насоката на украинската вътрешна и външна политика.

Въпросът за фалшивите новини и за руската пропаганда в България е изключително важен. Тази пропаганда е огромна, всеобхватна и понеже има благодатна почва, на която да попадне, и понеже голяма част от хората, които симпатизират на Русия, са едни нормални, средностатистически български, които са свикнали с това, което учат в училище, с това, което им е говорено от родителите им, което десетилетие съставлява образователната програма и медийното съдържание в България, тази пропаганда пада върху тях като върху благодатна почва.

Ако поставим нещата в перспектива, това трябва изключително много да ни притеснява. Защото настоящата руска пропаганда е токсична. Тук не става въпрос за насаждане на симпатии към руския народ и руската култура. Тук става въпрос за насаждане на крайни, човеконенавистнически мнения и твърдения, за откровени лъжи, за опити за откровено разделяне на българското обществено мнение, като има опити за формиране на мнение, което да е в открит конфликт с официалната линия на държавата.

Т.е. тук вече става въпрос за информационна война. Активна информационна война. И примерите за това нещо са навсякъде около нас. За съжаление, голяма част от хората нямат инструментите да разпознават това нещо. За съжаление, то минава под рубриката „безобидна русофилия“. Русофилията, заразена с този вирус, на това токсично, дезинформационно поле, което в момента тече, не е безобидна, по никакъв начин. Имаме много голям проблем и наистина сега, като се замисля, съм по-склонен да виждам предпазливостта на настоящото правителство, може би отчасти на базата на това, че се основава на коалиция, избирателите на част от която са проруски настроени, но и защото тя не иска да отваря вътрешни фронтове.

- Понеже пак говорим за „вътрешни фронтове“ и за подкрепата, която правителството може да получи или да не получи при предоставяне на военна помощ. ГЕРБ беше една от партиите, които категорично заявиха, че биха подкрепили такава идея, ако тя бъде внесена в Народното събрание. Според Кирил Петков парламентът е единственият орган, който може да вземе такова решение. Това, обаче, беше преди ареста на Бойко Борисов. Какво се промени от четвъртък насам?

Красен Николов: Да, много неща се промениха. Досега в разговора ни говорехме за кризи, които правителството така или иначе не може да управлява по никакъв начин и не може да намери решение за тях. Както през 2015-2017 г. България не реши бежанската криза със Сирия, а тя просто отмина, [сякаш] ние нямаме механизми да влияем върху това. Но правителството има механизми, с които да влияе, и има свой дневен ред, заради който беше избрано. Едно от нещата, за които беше избрано правителството, е да предизвика оставката на главния прокурор Иван Гешев, да направи реформа в прокуратурата, евентуално да предостави малко повече справедливост, съдебна реформа. Всички това са управляеми вътрешни процеси.

Тук правителството на Кирил Петков реши да играе ва банк и отвори един фронт. Не знам дали постъпи умно, но при всички положения постъпи смело. Това беше политическо действие. То можеше да бъде извършено и миналата година по време на служебното правителство, защото това не е нова информация. Всички знаем за това, което говореше Васил Божков, това е случай от преди две години. Но те решиха да го направят сега, защото кризите натиснаха техния рейтинг и те решиха да бъдат проактивни. Да действат. Как ще продължи това и дали тази вдигната топка може да бъде отиграна по правилен начин, а не да се каже „и тези са същите, и те не могат“, много зависи дали ще бъде отиграна. Има два варианта да бъде отиграна.

Първият вариант е Васил Божков, който беше намесен от прокуратурата, наистина да покаже нещо черно на бяло. Да апелира към съда на общественото мнение, ако прокуратурата отказва да се задейства и да внесе случая наистина в съда.

А вторият начин е да се действа през Лаура Кьовеши. Не бива да забравяме, че Лаура Кьовеши е първият европейски главен прокурор. Тя има нужда от "глави". Тя трябва да ловува хора. Един от най-удобните, срещу който може да бъде насочена Лаура Кьовеши, за да каже: „ето, този първи мой мандат е смислен“, са хората от Източна Европа, където корупцията е значителна.

Бойко Борисов е един от хората, с който със сигурност Лаура Кьовеши ще се занимае. А кога ще се случи това, ние не знаем дали действително това е била вдигнатата топка към нея. Предстои да видим. Но правителството отвори този фронт.

- А това води ли до промяна в българската политика? Арестът на Борисов някакъв нов сигнал ли е? Защото за това се говори - че има някаква символика в този арест. Как се преразпределят картите?

Явор Сидеров: Вижте, казусът с Бойко Борисов, като първи арестуван бивш премиер, е не по-малко важен и не по-малко интересен от казуса с Бойко Борисов като първи арестуван, действащ опозиционен ръководител. Тук има нещо, което арестът на Бойко Борисов прикри, отложи във времето, и то е бъдещето на самата организация ГЕРБ. Аз си мисля, че пред ГЕРБ този избор стоеше преди ареста, всъщност до преизбирането му на поста лидер със 100% от гласовете.

Пред ГЕРБ стоеше изборът дали да отрежат опашката на гущера т.е. дали да се откажат от Борисов и да се опитат по някакъв начин да се легитимират като реформирана дясноцентристка опозиция с нови лидери, с прозападна идеология, без съмнения за заиграване в двете посоки, или да заложат на Борисов. Да го защитават със зъби и нокти до край и да изчезнат с него. Това, според мен, беше изборът пред тях до преди избора му на лидерското място. Можеше да се допусне, че ако той не беше преизбран, ако беше останал в заслужена пенсия, ГЕРБ щяха да се опитат по някакъв начин да изтъргуват миналото си срещу някакви индулгенции, срещу нещо ново, ново парламентарно политическо поведение. Все още не съм сигурен, че целият ГЕРБ 100% е сигурен, че трябва да се откажат например от присъдружните си бизнеси и да защитават лидера си.

Аз мисля, че без присъдружните си бизнеси, които до голяма степен зависеха от хранилката, организирана от Бойко Борисов и хората около него, те могат да имат смислено съществуване.

Изборът пред тях е много тежък. От една страна Борисов действително е централната фигура в тази партия. От друга страна, ако тя ще продължи изобщо да съществува, [нека допуснем, че] този електорат няма да се разпръсне. Той няма някакъв естествен друг дом. Той няма къде да отиде. Няма друга организация, която може да замести ГЕРБ - не че те особено много са се задълбавали в идеологическо мислене - в този сегмент от електоралното поле.

Изключително е странна ситуацията. От една страна Борисов сега може да бъде принесен в жертва. От друга страна виждаме, че самият ГЕРБ не е склонен да го принесе в жертва. Не са готови. Каквото и да си мислят. Аз съм сигурен, че част от ръководството на ГЕРБ тайно си мислеше, че може да е по-добре той да бъде в пенсия или да е по-добре той да се предаде сам на прокуратурата. Но не могат да съберат нито смелост, нито достатъчно подкрепа, за да се случи това нещо.

Красен Николов: Според мен този момент отдавна беше изтърван. Трябваше да предадат [лидерството] на Томислав Дончев или на някой друг, който носи обществена подкрепа, докато са на власт, за да могат да демонстрират, че приемникът също може да върши работа. Да запазят доверието. Да прехвърлят част от доверието върху новото лице.

В момента ГЕРБ без Бойко Борисов е causa perduta, според мен. Защото първо Бойко носи цялата подкрепа – той е и тялото на ГЕРБ, и главата. А от друга страна те са в опозиция. Няма власт, която да може да бъде прехвърлена в ново лице, което да може да покаже, че действа. Което да покаже на електората, че ще запази вътре зависимостите в партията и ще продължат те да бъдат хранени. Бих използвал хубавото сравнение с гущера и опашката. Според мен, ако се откажат от Бойко Борисов, те ще оставят само опашката. Целият гущер просто ще изчезне.

- В седмиците преди ареста те сякаш дадоха сигнали, че са готови при евентуално преформатиране на правителството да окажат подкрепа - дали като участваща в кабинета партия, дали просто в парламента на едно правителство на малцинството. Това сега се промени. Обаче остава ли отворен въпросът кой всъщност кара влака на промяната, след като виждаме, че има сблъсъци в самата коалиция? Кой е силният човек в правителството? Корнелия Нинова?

Явор Сидеров: Не бих казал, че Корнелия Нинова е силният човек в правителството. Бих казал, че правителството така или иначе е стъпило на коалиция, която е продукт на разбирателство, че ще работим, без да си говорим особено много. Имат 18 тематични групи, в които говорят по конкретни политики. Но нямат единен коалиционен съвет. Дори навремето Борисов имаше коалиционен съвет с „Реформаторския блок“. [А сега] няма коалиционен съвет, който да се събира и да изковава общи политики. Просто има тематични групи по конкретни политики – в енергетика, в земеделие и така нататък.

Проблемът е именно в това, че няма силен човек в коалицията. Коалицията е брак по сметка par excellence. Като сметката е да бъде държан Борисов извън властта. Именно затова новото развитие сега е толкова интересно.

Вие (Красен Николов - бел. ред.) споменавате прокуратурата и споменавате Лаура Кьовеши, че ѝ трябват глави. Но вижте какво. Досегашното поведение на нашата прокуратура от ареста на Борисов насам показва, че те не са реформирани по никакъв начин и няма да сътрудничат. От една страна Лаура Кьовеши има нужда от няколко знакови победи, за да се утвърди на поста на европейския главен прокурор, на който тя е първи носител. Но Вие видяхте, че бързичко след ареста на Бойко Борисов в България дойде комисия на Европейската народна партия (ЕНП), която да провери какво се случва с него.

От друга страна аз мисля, че максимумът, който Лаура Кьовеши може да направи по отношение на Бойко Борисов, е да събере доказателства и да се опита да го уличи в злоупотреба с евросредства. Това е значителна част, но само една част от нещата, в които той би могъл да бъде уличен. Всички останали неща, в които той би могъл да бъде уличен на местна почва, зависят от нашата прокуратура. А нашата прокуратура няма никакво намерение да го уличава в каквото и да било.

Опасността от това противоречие, от това разделение, се корени в това електоратът на ГЕРБ да не вземе да каже накрая, пък и доста хора, които не са задължително електорат на ГЕРБ, но действат така малко на принципа „чужди-свой“ и „той е нашо момче“, да кажат: „те го използваха от Европа, докато беше на власт и беше премиер, пък сега се отървават от него“. И пак отново да се разделим на "ние" и "европейците, които с едната ръка дават, а с другата взимат". Това е голямата опасност сред много опасности.

И аз мисля, че Бойко Борисов много добре знае това, и той ще играе до край. Той няма да се посвени по никакъв начин да запази себе си, то е нормално, дори с цената на едно такова разделение. Дори с цената на едно противоевропейско поведение.

Аз мисля, че до ареста, организирайки преизбирането си като лидер на ГЕРБ със 100%, той беше решил, че ще изтъргува своето влияние в тази партия срещу спокойни старини, срещу спокойна пенсия. Че ще бъде оставен на мира, като срещу това партията му ще се превърне в някаква патерица на новата власт. Вече реформирана, вече без него, с измито лице, може да бъде някаква част от парламентарния живот, а не пария, до който в момента никой не иска да се докосне и който е причината да съществува тази противоестествена коалиция всъщност.

- Къде са реформите на правителството, които то обеща? Освен, разбира се, борбата с корупцията, която преди четвъртък нямаше толкова много проявления. Къде са реформите?

Красен Николов: Не могат да се похвалят, че са направили особено много реформи за първите си 100 дни и едно от оправданията е каскадата от кризи, която ги засипа. Но все пак те трябва да работят и на вътрешния терен. Промяната наистина идва особено сега от промяната в международната политическа обстановка, а не от това, което ние правим вътре. Махнат беше Цацаров като шеф на антикорупционната комисия КПКОНПИ.

Явор Сидеров: Съвсем немалка победа.

Красен Николов: Макар че и тя дойде с ритници, което не беше много европейско. Но пък с Цацаров колко европейско да бъде? Сега гласуваха за златните паспорти, което пак е едно обещание. Но големите неща ги няма. Коалицията се тресе, защото те не могат нито да се разберат, нито да се понасят помежду си. И има едни заложени много тежки противоречия и най-малките камъни могат да изкарат много лесно така да се каже влака от релсите, като например изборът на конституционни съдии. Това трябваше да се случи в края на февруари, а един месец по-късно няма никой [избран]. И знаете ли каква е причината за това? Причината е, че три от партиите в коалицията не биха желали да видят Ива Митева като конституционен съдия. Те просто не биха гласували и това блокира целия процес. Един човек. Това дори не е най-важното нещо в държавата. Ами БНБ? Как ще изберем шеф на БНБ? Не може. В момента промяната идва с пълен ступор вътре.

Явор Сидеров: Имаме други неща. Има други стопирани проекти. Какво се случва с еврото? Какво се случва със Зелената сделка? Какво се случва с Плана за възстановяване? Това са гигантски неща, които имат пряко отношение към икономиката ни.

Красен Николов: Те по-скоро тези неща ще ги решат, отколкото да се разберат за Ива Митева, според мен.

- Колко още може да издържи правителството и вървим ли към неговия край?

Явор Сидеров: Изключително трудно е да се отговори на този въпрос. Аз лично не се наемам. В момента никой няма нужда от предсрочни избори. Никой не желае предсрочни избори. Дори ГЕРБ не желаят предсрочни избори. В декларацията, която написаха наскоро, това беше упоменато изрично. Тома Биков го каза също. Това, което е несъмнено, е че може би помежду си не могат да се понасят, но не могат и да се пуснат.

Оставете значимите реформи, те дори не са започнати. Но дори непосредствените им задачи, свързани с наследството на ГЕРБ и Бойко Борисов, едва са започнати. Дори не можем да кажем, че са започнати. Така, както не могат да се понасят, така и не могат да се пуснат. Много по-вероятно е да има някакви персонални промени в правителството на някакви места, където нещо не се случва както трябва или примерно евентуално да се прекрои кабинет в този парламентарен мандат, но нови избори на този етап не могат да се случат.

Красен Николов: А и опозицията не ги иска, защото не биха искали да са на власт точно сега. Особено ГЕРБ след един арест на Бойко Борисов.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG