Съюзниците от източния фланг на НАТО - т.нар. формат Б9, се подписаха под съвместна декларация, в която осъдиха остро "агресивната война на Русия" и "умишлените атаки срещу критична инфраструктура" в Украйна.
На срещата във Варшава в сряда присъства и президентът на Съединените щати Джо Байдън, както и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
"Отговорните за зверствата и военните престъпления ще бъдат подведени под отговорност. Решени сме да поддържаме международния натиск върху Русия", се казва в общата декларация на президентите на България, Полша, Румъния, Унгария, Словакия, Литва, Латвия и Естония, както и премиера на Чехия.
В нея се осъждат и "всички, включително Беларус, които активно подпомагат агресивната война на Русия срещу Украйна".
Срещата в столицата на Полша се провежда само два дни преди годишнината от непровокираното нахлуване на Русия в Украйна и на фона на очаквана нова руска офанзива на фронта.
На срещата Байдън потвърди пред лидерите на деветте държави, че САЩ остават ангажирани с подкрепата за сигурността на тези страни, както и решени на подкрепата за Украйна.
"Като източен фланг на НАТО вие сте фронтовата линия на нашата колективна отбрана", каза Байдън.
Той е в Полша от понеделник, където пристигна след изненадващо посещение в украинската столица Киев.
"Русия сериозно сгреши, като нахлу в Украйна и подкопа международния ред, основан на правила", се казва още в документа, подписан от президентите на деветте натовски държави.
"Украйна упражнява законното си право да се защитава срещу руската агресия, за да си възвърне пълния контрол над своята територия и има право да освободи окупираните територии в рамките на международно признатите си граници", пише още в декларацията.
Полският президент Анджей Дуда предложи на Байдън да засили американското военно присъствие в Полша, като разположи там военна техника и оръжие, съобщи Ройтерс.
Литовският президент Гитанас Науседа поиска Байдън да разположи реактивни системи за залпов огън "Хаймарс", щурмови хеликоптери и системи за наблюдение на въздушното пространство в балтийските държави.
Българският президент Румен Радев каза, че "България оказва в рамките на своите възможности подкрепа за Украйна и ще продължи да подкрепя международните усилия в търсенето на устойчиво решение на войната".
По-рано в сряда на годишната конференция на началника на отбраната Радев каза, че България не може да даде повече военна помощ на Украйна. Преди месец стана известно, че България е снабдявала Украйна с дизелово гориво и снаряди при управлението на кабинета "Петков". Това се е случвало непряко, през други държави от НАТО.
Във вторник върховният представител на Европейския съюз (ЕС) по външната политика и сигурността Жозеп Борел каза, че е изпратил писма в които моли държавите от ЕС спешно да доставят боеприпаси на Украйна. Това се случи след срещата му с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и външния министър на Украйна Дмитро Кулеба.
Такъв призив отправи и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на Мюнхенската конференция за сигурност.
"Нуждаем се не само от всеобхватна стратегия как да бъде спряна войната на Русия срещу Украйна, но и как да бъде спечелен мирът след това", каза Радев на срещата във Варшава, цитиран от прессекретариата си.
В декларацията от Варшава се изразява още готовност за сътрудничество и подкрепа за Молдова, Грузия, Босна и Херцеговина, "които са най-застрашени от дестабилизиращото и злонамерено влияние на Кремъл, на изток и на юг от Алианса".
На срещата участва и бившата съветска република Молдова, въпреки че не е член на НАТО. Президентът на страната Мая Санду каза преди дни, че Молдова е заплашена от войната на Русия срещу Украйна. Тя предупреди за възможен преврат, организиран от Москва. Руски войски са разположени в отцепническата молдовска територия Приднестровие.
Байдън се срещна във вторник със Санду във Варшава и й обеща да подкрепя Молдова.
