Завърши тридневното посещение на президента на Китай Си Дзинпин в Москва. То се случи в момент, когато неговият домакин Владимир Путин е в нарастваща международна изолация. Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на президента на Русия по подозрения в извършване на военни престъпления. Посещението в Москва идва и само десет дни след като Си стана първият китайски лидер, избран за президент за трети път.
Войната в Украйна, която Путин започна преди повече от година, оставя все по-малко световни лидери безразлични. Подкрепата за нападнатата страна, Украйна, е масова - тя е както политическа, така и икономическа и военна.
На този фон самото посещение на Си в Москва е подкрепа за изолирания Путин. Двамата обявиха задълбочаване на стратегическото партньорство и "нова ера" в отношенията си. Китай ще внася повече енергия от Русия, а Русия ще внася повече стоки от Китай. Не беше съобщено дали Пекин ще достави на Москва оръжие, макар вече да има данни за подобни сделки.
Социалните мрежи преливат от карикатури и колажи, които показват Си като силната фигура, а Путин като отслабения по-малък брат.
Показва ли това посещение, че Китай "изяжда" Русия?
Да, в значителна степен. Срещата може да се окаже точка на пречупване, защото Русия започва да трансформира своята зависимост от Китай от тактическа в стратегическа. След издаването на заповедта за арест на Путин за военни престъпления, той е свръх зависим от Пекин за международна легитимност.
Той задълбочава енергийната и стопанска зависимост на страната и на практика отваря всички полета в Русия за китайско позициониране. Очевидно се търсят начини и пътища за по-мащабна подкрепа. На практика Пекин открито съфинансира руската агресия. Москва е вече не просто младши партньор в тези отношения, а все повече политически подизпълнител на Пекин.
Договори ли Си нещо полезно за Китай?
Си укрепи стратегическата ос с Русия, която му е необходима и в дългосрочен план, както при различни сценарии за Тайван, така и в по-широк контекст като геополитически отговор на нарастващата западна консолидация в Европа и Азия.
Посещението разширява възможностите за получаване на по-евтина енергия и други стратегически ресурси от Русия. Увеличават се перспективите за износ на китайски технологии към Москва.
Си Дзинпин получи и търсената платформа да разгърне образа на страната като нов посредник в глобалните конфликти, колкото и неубедителен да изглежда той за по-голямата част от Запада.
Защо Си изобщо отиде в Москва? Нали Путин е обвинен във военни престъпления?
Евентуална отмяна на посещението би била сериозно политическо и символно отстъпление, още повече, че самият Китай не е страна по споразумението, което създава Международния наказателен съд. Така или иначе, Русия и Китай вече официално обявиха, че подкрепят създаването на алтернативен международен ред.
Си не можеше да отмени визитата си, защото това би изглеждало като изоставяне на Путин.
Пекин разчита и на това, че осъдителните възприятия спрямо Путин не са универсално споделени в целия свят и няма да се отразят съществено върху имиджа на неговата страна. Си нямаше ход назад и по простата причина, че в този момент подобно действие би било равнозначно на споделяне на оценката на съда за поведението на руския лидер.
Това пък би било равнозначно на изоставяне на Москва точно в момент, в който продължаването на военните действия е все по-зависимо от китайска подкрепа.
Китай не се интересува от глобалните правила за приличие, така ли?
Да. Всъщност, Китай от поне десетилетие върви последователно срещу множество международно утвърдени норми на поведение и институциите, които се опитват да ги защитават.
При това палитрата е доста широка - от бруталното погазване на договорените свободи в Хонконг, до геноцидното поведение в Синдзян и неприлагането на решението на арбитража на ООН в полза на Филипините по отношение на действията на Пекин в Южно-китайско море.
Китай обяви де факто икономическа война на страна-членка на ЕС, Литва, когато тя започна да развива своите отношения с Тайван. Страната все по-малко крие своите ревизионистични намерения и нагласата да използва груба сила и натиск, за да постига целите си. Затова и не е случайно, че все повече азиатски страни търсят начини да се предпазят от подобно поведение.
Китай предложи план за излизане от войната. Защо Русия не го прие?
Взет в своята цялост, китайският „мирен план“ е напълно в полза на Москва, независимо от някои текстове в подкрепа на принципа на териториалната цялост на държавите. Путин го подкрепи достатъчно еднозначно, но ясно съзнава, че той няма реални шансове за успех и просто го използва, за да прехвърли вината за продължаващата война върху Запада и Украйна.
Планът е символно позициониране на Пекин и страната няма да създаде необходимото равно отстояние спрямо Русия и Украйна, за да бъде той успешен. А и подозирам, че Москва предпочита формат за разрешаване на войната, в който не е в толкова отслабена позиция. Ако това вече е възможно.
Затвори ли си Путин вратата пред Си, като не прие плана?
Не споделям подобна оценка. Със сигурност Пекин е настоявал Москва да поеме ангажимент за неупотреба на ядрено оръжие, но не мисля, че китайците в момента са склонни да направят много, за да приключи войната. Ако това беше така, цялостната архитектура на тяхното дипломатическо поведение щеше да е друга.
За Китай е важно Русия да не се срине и биха се опитали да ускорят края на войната, едва когато нейната имплозия може да бъде предотвратена единствено чрез открита военна подкрепа и ангажимент от китайска страна.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
