През последните 24 часа полицията в Москва е задържала петима независими журналисти. Това съобщи в четвъртък правозащитната организация OVD-Info, която следи за случаи на репресии в Русия. Един от журналистите съобщи, че върху него е упражнено и физическо насилие.
Новината идва на фона на продължаващите репресии срещу журналисти в страната. Те зачестиха след началото на войната на Русия в Украйна, като редица независими и опозиционни медии в Русия бяха забранени. На изданията бяха налагани и глоби, ако не използват официално приетата от Кремлин риторика - "специална военна операция", а не "война".
Късно в сряда журналистката на SOTAvision Антонина Фаворская е била отведена за разпит. Преди това тя прекара 10 дни в затвора заради неподчинение на полицейски служители.
Фаворская отразява съдебни заседания по искове на Алексей Навални. Месец преди смъртта на политика тя отиде в Харп, за да заснеме репортаж за града, в който се намира колонията, където беше Навални. Именно Фаворская засне последното видео с него на 15 февруари.
Нейни колежки - Александра Астахова и Анастасия Мусатова, също били задържани от полицията. Това се случило, когато те са отишли да я посрещнат в центъра за задържане, откъдето е трябвало да бъде освободена.
И трите журналистки са разпитани. Извършени са и претърсвания на техните апартаменти. След това Астахова и Мусатова са били освободени, а Фаворская е изпратена в център за временно задържане, пише Радио Свобода.
Фаворская е разследвана за участие в дейността на Фондацията за борба с корупцията (ФБК), която руските власти смятат за екстремистка.
Рано в четвъртък са били арестувани още двама журналисти - репортерите Екатерина Аникиевич от SOTAvision и Константин Джаров от RusNews. Те са задържани, докато отразяват обиските в дома на Фаворская.
По-късно Джаров съобщил, че е получил травма на главата, ожулвания, изкълчени пръсти и навяхвания след полицейски побой.
"Ритаха ме, слагаха си краката на главата ми, кълчиха ми пръстите, подиграваха ми се, когато се опитвах да се изправя", разказва Джаров, цитиран от RusNews.
След руската инвазия в Украйна през 2022 г. стотици журналисти бяха принудени да напуснат Русия. Оттогава по информация на Комитета за защита на журналистите арестувани са над 15 журналисти, включително журналистката от Радио Свобода Алсу Курмашева.
Същевременно много западни медии, като Euronews, France 24 и BBC, бяха забранени в страната. Медийният регулатор, Роскомнадзор, е блокирал и достъпа до повечето независими новинарски сайтове, включително Медуза и Новая газета.
В началото на март редакторът на Новая газета Сергей Соколов беше задържан и глобен заради "дискредитиране на армията". През февруари Русия обяви и Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) за „нежелателна организация“.
На 6 март неправителствената организация “Репортери без граници” съобщи, че заради това вече излъчва независими новини в Русия чрез сателит.
Убивани, тровени, заплашвани. Репортерите на "Новая газета" в една от най-опасните страни за журналисти
1/10През юли 2000 г. редакторът на "Новая газета" Игор Домников почина месеци след като е нападнат във входа на жилищната сграда, в която живее в Москва, от нападател, който го удря многократно с тежък предмет по главата.
Домников се занимава с ресора култура и образование. Негови колеги казват, че убиецът му може да го е сбъркал с друг репортер на "Новая газета", който е бил заплашван след разследване на корупцията в петролната индустрия. Двамата репортери са живели в една и съща сграда.
2/10Редакторът на "Новая газета" Юрий Шчекочихин почина през 2003 г. от мистериозно заболяване, за което се предполагаше, че е резултат от радиоактивно отравяне. Той разследваше евентуалното участие на руските служби за сигурност в поредица от атентати в апартаменти в Москва и други градове през 1999 г.
Шчекочихин е много свързан с България, работите му са преведени на български от Румен Леонидов и Георги Борисов. Той е разследващ репортер в "Литературная газета" по време на перестройката.
3/10Разследващата репортерка на "Новая газета" Анна Политковская е застреляна в асансьора на жилищния си блок в центъра на Москва на 7 октомври 2006 г. Тя е критик на руския президент Владимир Путин. Разследванията ѝ разкриват корупция на най-високо ниво в Русия и нарушаване на правата в Северен Кавказ в Чечения.
4/10Репортерката на "Новая газета" Анастасия Бабурова (вляво) и руският адвокат по правата на човека Станислав Маркелов са убити през януари 2009 г., докато напускат пресконференция в Москва.
Маркелов и Бабурова са разкрили някои от най-известните случаи на злоупотреби от руската армия в Чечения.
5/10Отличената журналистка и активистка по правата на човека Наталия Естемирова, сътрудник на "Новая газета", е отвлечена в Грозни през юли 2009 г. и е намерена застреляна часове по-късно. По това време се казва, че тя е работила по "изключително чувствителни" случаи на нарушения на правата на човека в Чечения.
6/10Домът и колата на кореспондентката Юлия Латинина са третирани с неизвестни химикали през 2017 г. През същата година вестникът получава писмо с неизвестен бял прах вътре, който по-късно се оказва безвреден.
9/10През октомври 2018 г. неизвестни лица хвърлят погребален венец пред сградата на вестника с бележки, заплашващи кореспондента Денис Коротков. В дома на журналиста също е изпратен погребален венец с бележка, която го нарича "предател".
Коротков току-що е публикувал статия, в която се цитира предполагаем помощник по сигурността на приближения до Кремъл руски бизнесмен Евгений Пригожин, в която се казва, че Пригожин е замесен в няколко нападения срещу опонентите си, включително поне едно убийство.
Неизвестни лица също оставят кошница с отрязана овнешка глава и червени карамфили в офиса на вестника с бележка, в която пише: "До главния редактор на "Новая газета" с поздрави за вас и Коротков".
10/10Охранител стои на входа на офисите на "Новая газета" в Москва на 15 март 2021 г. Вестникът казва, че охранителна камера е записала лице, което пръска входа на офиса с неизвестна течност. Силна химическа миризма обхваща сградата, подобна на тази, на която мирише при нападението срещу Латинина.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Екипът на Свободна Европа продължава да работи в нова медия с името Свободна точка от април 2026 г.
Форум