Година на права под натиск, но също и на граждани, които се изправят, за да ги защитят. Така правозащитната организация Амнести Интернешънъл обобщава състоянието на правата на човека в България през почти изминалата 2025 г.
Годишният доклад на Амнести за човешките права в Европа и Централна Азия ще излезе през пролетта на 2026 г. Но българският клон на организацията предостави на Свободна Европа предварително оценката за България.
В нея правят впечатление няколко неща:
- в България има много посегателства над свободата на словото чрез дела „шамари“ срещу журналисти и граждани;
- има и атаки над уязвими групи – роми, деца, възрастни хора, мигранти;
- но има и повишена активност на обществото, което реагира, когато види несправедливост.
„2025 г. беше предизвикателна година за правата на човека. Продължават да нарастват авторитарните практики, които целят ограничаването им“, каза пред Свободна Европа директорът на българския клон на Амнести Интернешънъл Найден Рашков.
„Но отбелязваме и годината, в която гражданите се изправят и защитават своите права, изискват достойнство, справедливост и уважение“, добавя той.
Тази оценка идва на фона на най-мащабните протести в България от десетилетия насам. Формално те започнаха заради предложения от управляващите бюджет за 2026 г., но бързо прераснаха в искания за оставка на правителството и коренна промяна на модела на управление.
В крайна сметка кабинетът се оттегли, а протестите обединиха недоволни хора от много различни групи от обществото.
Делата „шамари“
В оценката на Амнести за 2025 г. се говори много за случаите на преследване и тормоз на журналисти и граждани чрез завеждане на дела срещу тях – т.нар. дела „шамари“.
В средата на юни Върховният касационен съд (ВКС) окончателно осъди журналиста от Свободна Европа Борис Митов и сайта „Медиапул“ по т.нар. дело „шамар“. Става дума за иск на съдията Светлин Михайлов срещу статии на Митов от 2018 г., когато той работи в „Медиапул“.
ВКС не се съгласи с мнението на по-ниската инстанция – Софийския апелативен съд (САС), че повечето претенции на Михайлов се отнасят до припомняне на публично известни факти и оценки в тези статии, а не става дума за обиди и клевети.
Така Митов и „Медиапул“ бяха осъдени да платят общо 36 хиляди лева обезщетение и лихви на Михайлов. Сумата беше събрана от дарения за едно денонощие, а журналистически организации осъдиха делото „шамар“.
Имаше развитие и по други дела. Административният съд в Стара Загора например отказа достъп на журналистката Венелина Попова от сайта „За истината“ до информация за общински проект за стотици милиони левове в Гълъбово.
Вместо да задължи кмета на Гълъбово Николай Тонев от „ДПС – Ново начало“ да отговори на въпросите на Попова, съдът отхвърли искането ѝ и я задължи да плати 1000 лв. разноски. Така тя на практика беше глобена за това, че е поискала информация. В същото време банковите ѝ сметки бяха блокирани.
„Делата шамари представляват сериозна заплаха за свободата на изразяване в страната, но също така носят атмосфера на страх и автоцензура“, казва Рашков.
Ромите. Децата. Възрастните
„Друга негативна тенденция, която отбелязваме, са продължаващите атаки над уязвимите групи в България“, казва Рашков и дава за пример „принудителното изселване“ на ромски семейства от столичния квартал „Захарна фабрика“.
През април бяха съборени няколко десетки незаконни къщи в квартала. Това се случи по нареждане на кмета на район „Илинден“ Емил Бранчевски и в нарушение на разпореждане на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Близо 200 души останаха без подслон, след като не им беше осигурена подходяща алтернатива.
Рашков припомня и че Бранчевски, заедно със съветници от ВМРО и БСП, внесе официално предложение Столичният общински съвет да купи еднопосочни билети до Страсбург и палатки на хората, останали без дом, които са подали жалба пред ЕСПЧ. Бранчевски също така заведе дела „шамари“ срещу граждани, разкритикували действията му във Фейсбук.
„Този цинизъм на част от управляващите ни стъписа, защото това е друго ниво“, казва Рашков.
Други уязвими групи също „останаха подложени на натиск“ през изминалата година, казва Амнести.
През юли омбудсманката Велислава Делчева сезира пет институции заради физическо, сексуално и психическо насилие над деца, настанени в интернат в село Варненци. По случая започна разследване, но деца бяха върнати в интерната, без да има гаранции, че там е безопасно за тях.
Възрастни граждани също са „изложени на неглижиране, малтретиране или унизително отношение“, казват правозащитниците.
През юни институциите разкриха, че десетки хора са държани вързани и заключени при изключително тежки условия в незаконни домове за възрастни в старозагорското село Ягода. Подобни случаи имаше и на други места.
Правото на здравеопазване и правото на вода също присъстват в доклада. Данните през 2025 г. показаха, че стотици населени места в България са на воден режим, а стотици хиляди хора са засегнати от проблема с безводието.
Според експерти основните причини са засушаването и лошото управление на ВиК сектора. През последните години България отчита рекордни загуби на вода. На много места в страната няма вода и защото се краде.
Насилието над жени. ЛГБТ хората. Мигрантите
За поредна година правозащитниците обръщат внимание на големия проблем с насилието над жени в България.
Най-малко 23 жени са убити в България от началото на 2025 г. досега, показва неформалната статистика на организации. При повечето случаи предполагаемият извършител е настоящ или бивш партньор на жертвата.
През 2023 г. бяха приети дългоочаквани промени в Закона за защита от домашното насилие, които предвиждат по-добра превенция и защита на пострадалите, но практическото им прилагане се забави.
При правата на хората от ЛГБТ общността (на лесбийки, гейове, бисексуални и транс хора) също няма особен напредък.
„Продължаваме да отбелязваме негативните ефекти от промените в закона за училищното образование от миналата година върху представители на ЛГБТ общността, които продължават да се сблъскват с опити да бъде заглушена тяхната идентичност“, казва Рашков.
Става дума за забраната да се обсъждат ЛГБТ теми в училище, която беше приета през лятото на 2024 г. Ученици и учители, с които Свободна Европа разговаря година след това, казаха, че забраната е била безсмислена и дори вредна.
„В покрайнините на Европа бежанците, мигрантите и търсещите убежище и международна закрила продължиха да понасят тежестта на строгия граничен режим“, пишат още от Амнести и припомнят случай от края на 2024 г., когато три момчета от Египет между 15 и 17 години загинаха близо до българо-турската граница.
Преди няколко седмици доклад на Фронтекс каза, че българските гранични власти са знаели за случая на бедстващите непълнолетни мигранти в Странджа. Но не са предприели мерки и това може да е довело до смъртта на момчетата.
Реагира ли обществото
На фона на тези примери за тежки нарушения на правата на човека в България, правозащитниците виждат нещо положително – хората стават по-активни в защитата на ценности и каузи.
Въпреки че мащабните антиправителствени протести от последните седмици не бяха директно провокирани от случаи на нарушени права на човека, те „напомнят, че борбата за права не се води само в съдилища, институции или доклади. Тя се води по улиците“, казват от Амнести.
„Определено се усеща гражданска енергия и тя не бива да бъде подценявана, а трябва да се използва като катализатор за това да постигнем позитивна промяна“, казва и Рашков.
Според него през последните години има много спечелени битки за човешките права в България и те не трябва да се забравят, но „имаме още много работа, която да свършим заедно като общество“.
Сега Амнести препоръчва на България да вземе конкретни мерки, за да се справи с тези проблеми и да защити журналистите, жените, ЛГБТ хората, мигрантите и т.н.
През 2024 г. организацията отново отчете, че в България се разширява практиката за завеждане на „дела шамари“, както и че остава проблем нарушаването на правата на ЛГБТ общността и насаждането на омраза срещу етническите малцинства.
Форум