Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) с искане да обяви за противоконституционно решението на председателката на парламента Наталия Киселова да не допусне за разглеждане от депутатите предложението му за реферантум за еврото.
Преди седмица Радев поиска парламентът да насрочи референдум за датата на влизането на България в еврозоната. Мнозинството от партиите в Народното събрание веднага декларираха, че няма да подкрепят предложението, а от ГЕРБ призоваха Киселова изобщо да не го допуска за разглеждане.
Инициативата на президента беше остро критикувана от 40 университетски преподаватели по право, които го обвиниха, че така прави опит да суспендира Конституцията. Причината е, че идеята за референдум за еврото беше отхвърлена от парламента през 2023 г., а през 2024 г. Конституционният съд потвърди, че подобно допитване е недопустимо.
"Пътят към валутата не минава през трупа на демокрацията и закона. Той минава през урните. Затова ще продължа своите усилия българите да бъдат питани на референдум. Ще сезирам и Конституционния съд за безпрецедентното нарушение на законността от Народното събрание в лицето на неговия председател", каза Радев на брифинг в петък преди да замине на 5-дневно посещение в Япония.
Той е критикуван от политици и наблюдатели, че предлага референдум за датата на приемане на еврото с ясното съзнание, че такъв е недопустим, но целейки да извлече политически дивиденти за евентуален свой бъдещ политически проект.
Съществуват и опасения, че президентът иска процедурно да отложи влизането на страната в еврозоната, дори тя да получи зелена светлина това да се случи на 1 януари 2026 г. Ако искането за референдум беше разгледано и отхвърлено с гласуване, Радев пак можеше да сезира КС - да се произнесе по допустимостта на конкретния въпрос: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро от 2026 г.?"
Евентуалното изпълнение на цялата тази процедура би могло да постави под въпрос приемането на еврото догодина, дори Европейската комисия (ЕК) да даде положителна оценка за готовността на България и дори КС да потвърди недопустимостта на въпроса.
В петък Радев каза, че е предложил референдум за датата за еврото, тъй като не е видял предложения от политиците за мерки, които минимизират рисковете от покачване на цените заради евентуалното влизане в еврозоната.
"На 5 май излязоха и данните от Министерството на финансите, че постъпленията за първото тримесечие в бюджета изостават с 20 процента на фона на рекордни разходи, заеми и регионални дисбаланси. Затова и предложих всенародно допитване за готовността ни като държава и като общество да приемем еврото през 2026 г., защото и ползите, и рисковете, лягат върху хората."
По думите му "манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, са обида за интелекта на българите". Той обаче не коментира решението на собствения му правен съветник Крум Зарков да подаде оставка, защото смята предложения от Радев референдум за конституционно недопустим.
"За разлика от множеството народни представители, които загърбиха конституционния си дълг да представляват не само своите избиратели, а всички български граждани, аз ще продължа да представлявам всички български граждани, включително бедните, безгласните и несъгласните", обобщи президентът.
Преди ден премиерът Росен Желязков обяви, че 171 депутати са подписали позицията на министър-председателя и управителя на БНБ Димитър Радев за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г. По думите на Желязков това "дава основание за оптимизъм за това, че българското общество е зряло".
Форум