Доналд Тръмп е изолиран от социалните мрежи. Както повечето новини за американския президент, така и тази получи различни оценки. За едни това е ни повече, ни по-малко от цензура. За други е закономерно, защото предпазва от разпалване на насилие.
Кое е вярното? Аргументи посочват и от едната, и от другата страна. И за разлика от всички останали новини за Тръмп, тази раздели оценките дори и сред самите лагери на привърженици и противници на президента. Още по-актуален стана и въпросът за силата на социалните мрежи и относителната липса на регулация на действията им.
В петък социалната мрежа Туитър свали профила на Доналд Тръмп от платформата си като се позова на риск от подбуждане на допълнително насилие. Три дни по-рано негови поддръжници предизвикаха безредици и нахлуха в сградата на Конгреса във Вашингтон, като часове преди това самият президент ги подкани да не се отказват.
Малко по-късно профилите на Тръмп бяха свалени и от други две от най-популярните платформи – Фейсбук и Инстаграм. В неделя технологичните гиганти Епъл, Гугъл и Амазон спряха да работят с популярната сред привържениците на президента социална мрежа Парлър и фактически замразиха дейността ѝ.
"Като в Китай и Северна Корея"
Решението за спирането на достъпа на Тръмп до социалните мрежи беше гневно посрещнато от привържениците му и представителите на Републиканската партия.
“Цензурата на технологичните гиганти и ограничаването на свободната реч на американските граждани са като тези в комунистически държави като Китай и Северна Корея“, каза републиканецът сенатор от Монтана Стив Дейнс.
Синът на Тръмп – Доналд Тръмп Младши коментира, че “свободата на словото е мъртва и е контролирана от владетели левичари”.
Според много републиканци действията на технологичните компании нарушават точките в Първата поправка на Конституцията на САЩ, в която се гарантира свободата на словото. Според много демократи това не е вярно, тъй като става въпрос за частни компании, а не за държавна намеса.
Решението на технологичните компании беше определено като цензура и от Алексей Навални.
Решението на технологичните компании беше определено като “цензура” и от най-отявления противник на руския президент Владимир Путин – Алексей Навални. Според него този прецедент ще бъде експлоатиран от страна на враговете на свободата на словото по света.
“Това ще се случи и в Русия. Всеки път, когато някой поиска мълчанието на друг, ще каже: “Това е възприета практика, дори Тръмп беше блокиран в Туитър”, написа Навални. Той добави, че селективността, с която социалните мрежи са решили да премахнат профила на президента, а в същото време търпят други, които лъжат и разпространяват фалшиви новини, е цензура.
Крайно несъгласие изрази и президентът на Мексико Андрес Мануел Лопез Обрадор. Според него решението е “лош знак” и “инквизиция на общественото мнение”.
"Трябваше да се пролее кръв"
Решението обаче беше приветствано от редица представители на Демократическата партия.
“Трябваше да се пролее кръв и да се изпочупят прозорците на сградата на Конгреса, както и смяна на политическия курс, за да могат най-могъщите технологични компании да разпознаят в последния възможен момент опасността, която идва от Тръмп”, написа сенатор Ричард Блументал от Кънектикът.
Противникът на Тръмп на изборите през 2014 г. – Хилъри Клинтън, постави тик върху свой стар туит, в който иска закриването на профила на президента, отчитайки задачата като изпълнена.
Чеченският лидер Рамзан Кадиров коментира, че сега той и американският президент вече имат нещо общо, тъй като и неговите профили в социалните мрежи са блокирани. Той определи това като “божествено правосъдие”.
А технологичните гиганти?
Освен реакциите “за“ и “против” заради действията на социалните мрежи, беше повдигнат и въпросът за свободата на словото в дигиталната ера.
Германският канцлер Ангела Меркел определи решението като “проблематично” именно заради “първостепенното значение на свободата на словото”.
"Правото на свобода на мнението е фундаментално право. Всяко ограничаване на това право може да става по силата на закон, а не от частна компания", каза говорител на Меркел от нейно име.
Според еврокомисаря за вътрешния пазар и услуги Тиери Бретон е “смущаващо“ как с едно свое решение, неподлежащо на проверка и коментар, изпълнителният директор на технологична компания може да вземе “високоговорителя“ от президента на САЩ. Според него това е пример за сериозните слабости на съвременното общество по отношение на дигиталното пространство.
В последните години ЕС предприе редица действия в опит за налагане на по-сериозна регулация на интернет гигантите, сред които по-голямо внимание получи директивата за авторското право. Голяма стъпка по посока регулирането на действията на дигиталния пазар в Европа беше и проектът за цифрова стратегия на Европейската комисия.
В САЩ въпросът с правата на социалните мрежи също е на дневен ред. В Конгреса многократно бяха изслушвани изпълнителните директори на големите компании, сред които Марк Зукърбърг, Джак Дорси, Сундар Пичай и други.
Носителката на Пулцър Ан Епълбаум коментира, че случаят с Тръмп е повод за начало на дебат относно прозрачността на действията на социалните мрежи, как те са станали толкова могъщи и необходима ли е обществена услуга, която да им е алтернатива.
Сред обсъжданите промени, както в Европа, така и в САЩ, попада и възможността социалните мрежи да бъдат третирани не само като технологични компании, но и като създатели на съдържание.
