Връзки за достъпност

Извънредни новини

Украйна и Русия: на прага на нова война?


Ситуацията около Украйна е нажежена в степен, на каквато не сме били свидетели от зимата на 2015 г. От миналия месец в близост до източните граници на постсъветската република са струпани тежко въоръжение и руски военни части с численост 40 000 души.

Още толкова бяха прехвърлени в Крим по моста, изграден от Москва през Керченския пролив. Заместник-ръководителят на президентската администрация на Руската федерация Дмитрий Козак заплаши Украйна, че руските сили са готови да навлязат в Донбас, за да предотвратят повторение на клането в Сребреница.

Външният министър Сергей Лавров също допусна директна намеса. Неговият колега, военният министър Сергей Шойгу заяви, че ученията непосредствено до украинската граница са в отговор на планове на НАТО за разполагане на многочислен контингент, в това число и стратегическа авиация, в близост до Русия. С други думи, Москва оправдава действията си с предполагаеми агресивни ходове от страна на Киев и Запада.

Намираме ли се на прага на нова война в Украйна? Ще станем ли свидетели на пряк сблъсък между Москва и НАТО в Донбас или пък в Крим? Поне засега, отговорът на двата въпроса е отрицателен.

Войната никога не е спирала

За начало, конфликтът в Източна Украйна никога не е приключвал, а, напротив, продължава с нисък интензитет. От началото на 2021 г. в Донбас в резултат на артилерийски обстрел или огън от снайпери са загинали около 30 украински военни.

Силите на сепаратистите от т.нар. Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ДНР) са напълно интегрирани в състава на руската армия, намират се под командването на офицери с руски пагон, разчитат за оръжие, боеприпаси, материали и разузнавателна поддръжка на началниците си от другата страна на символичната граница.

"Демонстрация на сила и натиск върху Украйна"
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:48 0:00

Оттук следва въпросът какви цели преследва Москва, усилвайки натиска върху украинската страна. Доводът, че вината е у Киев, не е валиден. Няма данни за дислоциране на допълнителни сили по фронтовата линия, а изявленията на президента Володимир Зеленски и началник-щаба Руслан Хомчак са по-скоро сдържани.

В Киев добре съзнават, че всякакви по-твърди действия или думи могат да послужат за удобен претекст на Русия да изпрати официално войски на терен. Както стана впрочем през лятото на 2014 г., когато руската армия разгроми украинската офанзива в района на гр. Иловайск в Донбас.

Какво се промени тогава

От друга страна, през изминалите месеци украинските власти предприеха стъпки, насочени против интересите на Кремъл.

През февруари например бяха забранени три проруски телевизионни канала, собственост на Тарас Козак, депутат от т.нар. „Опозиционна платформа“ – наследник на Партията на регионите на бившия президент Виктор Янукович.

С дрънкането на оръжие Москва може би цели да напомни на украинския лидер кой, казано на уличен език, е началникът.

Зеленски спечели президентски мандат през 2019 г. с обещанието, че ще постигне мир в Източна Украйна. Към настояща дата обаче позицията му спрямо Русия се втвърди. С дрънкането на оръжие Москва може би цели да напомни на украинския лидер кой, казано на уличен език, е началникът.

Изчерпал възможностите си да влияе на Украйна по вътрешнополитически канали, Кремъл прибягва до най-грубия възможен инструмент: военно сплашване.

Заедно с това, ескалацията на напрежението по украинската граница постигна и една дипломатическа задача: привлече вниманието на САЩ към Русия.

На 13 април Джо Байдън проведе телефонен разговор с Владимир Путин, втори по ред след като двамата се чуха в края на януари. При това американският президент предложи на руския си колега да осъществят среща на високо равнище на неутрален терен.

Това е безспорно постижение. За сравнение – Доналд Тръмп проведе подобни разговори на четири очи с Путин едва през юли 2018 г., т.е. година и половина след встъпването си в мандат. Фактът, че Байдън отправи покана, малко след като нарече Путин „убиец“, е също многозначителен. От гледна точка на Русия Украйна се оказа удобен инструмент за тестване на намеренията на новия тим в Белия дом. Изводът е, че в Америка са готови на разговор, колкото и труден и изпълнен с напрежение да е той.

Какво получи Русия

Но в този случай Вашингтон успя умело да финтира Москва. На 15 април, два дена след телефонния разговор с Путин, Байдън въведе нови санкции срещу Русия, свързани с „вражески действия“, включително намесата в президентскае избори през 2016 г. и хакерската атака срещу компанията Солар Уиндс, за която стана известно миналия декември.

Наказателните мерки са при това добре калибрирани. Без да нанасят изключително сериозни поражения, те имат реален ефект върху руската икономика. Заедно с това Байдън и германският канцлер Ангела Меркел призоваха Путин да изтегли руските сили от границата с Украйна. В знак на добра воля САЩ отмени изпращането на два кораба в акваторията на Черно море.

Така Путин беше поставен пред неприятен избор. Да отиде на среща с Байдън и евентуално да спечели някоя отстъпка, но да приеме свършения факт, пред който го поставиха американците. Или пък да се откаже, запазвайки достойнството си на лидер, но оставайки с празни ръце. Както можеше да се предположи, руският президент избра втория вариант. В отговор на санкциите Русия изгони 10 американски дипломата и забрани достъпа на своя територия на още осем официални лица от САЩ.

На този фон дори и минимален пробив в руско-американските отношения е изключен. Напротив, напрежението ще расте. Скандалът, уличаващ ГРУ за взривяването на военни складове в Чехия през 2014 г., няма как да не предизвика ответна реакция. Съветникът по национална сигурност на Байдън Джак Съливан заплаши в прав текст Москва, че евентуалната смърт на Алексей Навални в затвора няма да остане без последици.

Какво следва за Украйна? На дипломатическото поле Киев печели все по-широка подкрепа. Зад Зеленски застанаха Ердоган, а в петък и френският президент Еманюел Макрон, който се срещна в Париж с украинския си колега. Турция, Франция, а също така и Германия, които иначе са радетели за сътрудничество с Русия, са на украинска страна и призовават Москва да направи крачка към деескалация.

Това не значи, че Путин ще ги послуша. В събота руските власти задържаха и след това обявиха за персона нон грата украинския консул в Санкт Петербург. Кремъл продължава да демонстрира сила и решимост, въпреки растящата дипломатическа и икономическа цена.

Най-вероятният изход от кризата може да бъде договорен на бъдеща среща на Нормандската четворка – Русия, Германия, Франция и Украйна. Там Путин ще се опита да изтъргува частично изтегляне срещу някакви политически отстъпки, които да оправдаят демонстрацията на военна мощ. След като удари на камък с Байдън, съвсем логично е руският президент да пробва с Меркел и Макрон. Но, както казват в Русия, поживем-увидим.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“. 

Facebook форум

Най-ново видео

Прегръдките отново са разрешени. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:18 0:00
XS
SM
MD
LG