Връзки за достъпност

Извънредни новини

Разширяване и избори в САЩ. Какво е бъдещето на НАТО


Колаж с автора на фона на снимка на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Колаж с автора на фона на снимка на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Швеция вече е на прага на НАТО. С приемането ѝ ще бъде завършено разширяването на Алианса, започнало с Финландия след началото на руската инвазия в Украйна. На този фон обаче стоят няколко сериозни неизвестни за бъдещето на отбранителния съюз. Димитър Бечев посочва кои са те.

НАТО е пред прага на ново разширяване. Миналата седмица турският парламент най-сетне ратифицира присъединителния протокол на Швеция. Президентът Реджеп Тайип Ердоган подписа ратификационния акт, слагайки бърз край на спекулациите, че ще продължи да извива ръцете на Стокхолм.

Очаква се Унгария, последната страна-членка на пакта, която все още не е дала зелена светлина, в най-скоро време на последва Турция. В социалната мрежа Х (позната до неотдавна като Туитър) Виктор Орбан вече потвърди, че няма възражения.

Можем само да гадаем какви точно преговори са се провеждали след срещата на НАТО във Вилнюс миналия юли. Тепърва ще разберем какво Ердоган е успял буквално да изкопчи от САЩ.

В петък Държавният департамент официално одобри продажбата на Турция на изтребители Ф-16. Благословията на Конгреса на САЩ се очаква всеки момент. Трябва да имаме предвид, че страните членки на ЕС са почти готови да финализират пакет от финансова помощ за Украйна в размер от 50 млрд. щ.д.

Фактът, че унгарското вето „падна“ и по този ключов въпрос, подсказва, че може би Орбан е извоювал отстъпки от Еворосъюза чрез пакeтна сделка, включваща темите Швеция и Украйна. Междувременно украинските власти заявиха, че се подготвя посещение на унгарския лидер в Киев.

В обобщение, към днешна дата Атлантическият съюз изглежда единен, като при това Турция – поне наглед, е в отбора на Запада, а не на Владимир Путин.

Трансформирането на НАТО

Присъединяването на Швеция, а преди това и на Финландия, е следствие на трансформацията на НАТО през последното десетилетие.

През 1990-те години на миналия век и през 2000-те пактът беше главно инструмент за координиране на операции отвъд своя териториален периметър. Типичен пример в тази посока са мисиите в Косово, Босна (преминала по-късно под егидата на ЕС) и Афганистан.

След руската анексия на Крим през пролетта на 2014 г. НАТО се завърна към първоначалната си задача – да бъде страж на териториалната неприкосновеност и сигурност на своите страни членки.

Към днешна дата целта на НАТО е повече от ясна: възпирането на Русия. Както посредством разполагането на контингенти по цялто протежение на източния фланг – в това число и в България, така и чрез оръжейните доставки за Украйна.

Шведското и финландското членство консолидират допълнително капацитета на Атлантическия съюз да отговори на руската агресия. Двете нови страни не са само консуматори на сигурност, а имат реален принос за общата отбрана – и Швеция и Финландия имат немалки военни способности. Шведският военнопромишлен комплекс също не е за подценяване. Спомняте си, може би, за изтребителите Грипен, производство на шведската компания СААБ.

Ситуацията в САЩ

Стратегическият въпрос, който стои на дневен ред обаче, е бъдещата роля на САЩ. Сериозни са опасенията, че евентуална изборна победа на Доналд Тръмп може да доведе до изтегляне на американските войски от Европа, а дори и до прекратяване на членството в Алианса.

Дори и да се стигне до подобен краен вариант, най-малкото евентуална победа на Тръмп ще постави под съмнение готовността и волята на Америка да влезе в директен военен сблъсък с Русия, ако последната нападне страна членка. С други думи прословутият член 5 на Атлантическия договор да бъде подкопан.

Подобна стряскаща перспектива вече започва да тревожи европейските лидери. Тя води до няколко последици.

Първо, засилват се гласовете в подкрепа на т.нар. „стратегическа автономия“ на Евросъюза – идеята, че Европа трябва да развие и инвестира в собствен капацитет, който да ѝ гарантира степен на независимост от САЩ. Традиционният пропонент на тази теза е Франция.

Източноевропейците и Германия обаче гледат с недобро око на подобни планове, залагайки на трансатлантическите съюзнически връзки като крайъгълен камък на своята политика по сигурност и отбрана.

Но потенциалният разлом между Европа и Америка може да ги постави пред свършен факт. Това би довело дори до преосноваване на НАТО като изцяло европейски военноотбранителен съюз – с участието на Великобритания, която, наред с Франция, си остава водеща сила в сферата на сигурността, включително със собствено ядрено оръжие.

Второ, много страни в НАТО имат двустранни отношения със САЩ – да речем България, която е домакин на американски сили по силата на споразумение от 2006 г. Те може да се очертаят като своего рода алтернатива на НАТО.

С цел задълбочаване на връзките сигурно ще станем свидетели на нови сделки за придобиване на американско въоръжение, и то в условията на повишаващи се отбранителни бюджети. Пример: поръчките за изтребители Ф-35 от страна на редица съюзници, включително Полша, Гърция (получила миналата седмица одобрение от Държавния департамент също като Турция в случая с Ф-16) и Румъния.

Американските оръжейни доставки

Трето, в по-близък план, ЕС осъзнава, че трябва да поеме по-голяма тежест в координирането на общите усилия за отбрана на Украйна от Путиновата агресия. Еврокомисията координира инициатива за разгръщане на производство на боеприпаси.

Средства от т.нар. Европейски механизъм за подкрепа на мира (European Peace Facility) – част от общия бюджет на 27-те страни членки, покриват разходите им за попълване на техните запаси, изчерпани вследствие на помощта за Украйна.

Проблемът тук е, че европейският военнопромишлен комплекс още не е заработил в достатъчно ускорени темпове. За разлика от този на Русия. Експертите очакват обемите да стигнат нужните нива едва догодина. Разговорът за стратегическа самостоятелност има някакъв смисъл единствено ако Европа се справи със задачата да осигури на украинските сили достатъчно боеприпаси. Които впрочем могат да им дадат възможност за преминаване от отбранителни към нови настъпателни операции през 2025 г. - при добро стечение на обстоятелствата.

Четвърто, дори при такъв сценарий Европа – а и Украйна, ще продължи да зависи от американски оръжейни доставки. Европейците имат недостиг по отношение на ключови способности като например противовъздушни ракетни комплекси. Европейският заместител на американските ракети земя-въздух „Пейтриът“ ще се появят, но това ще отнеме време, средства, а също така и политическа енергия за изглаждане на противоречия между съюзниците. А както показва войната в Украйна, руските балистични и крилати ракети са основна заплаха. В краткосрочен план сътрудничеството със САЩ няма алтернатива.

Преди Русия да нахлуе в Украйна, за НАТО се говореше, че е в състояние на мозъчна смърт (по думите на френския президент Еманюел Макрон). Към днешна дата пактът изглежда по-жизнен от всякога. Срещата на върха във Вашингтон, предстояща това лято, сигурно ще затвърди това впечатление.

Но нека не си правим илюзии: въпросите за европейската сигурност стоят с все по-голяма острота. И отговорите като че ли са от другата страна на Атлантика, не само по фронтовете в Украйна.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши изследовател в Carnegie Europe, с фокус върху разширяването на ЕС, Западните Балкани и Източна Европа. Изнася лекции в University of Oxford. Бечев е автор на книгите "Турция под управлението на Ердоган", "Исторически речник на Северна Македония" и "Русия се завръща на Балканите". Публикувал е редица академични статии и доклади.

     

Форум

XS
SM
MD
LG