Връзки за достъпност

Извънредни новини

Проблемът е дали нашите пари са отишли в някой джоб. Кирил Петков пред Свободна Европа


Кирил Петков, служебен министър на икономиката

Служебният министър на икономиката Кирил Петков не е получавал втора покана от "Има такъв народ" и не е водил разговори за участие в бъдещ кабинет. Това каза Петков в интервю за Свободна Европа.

Той каза, че е готов да приеме пост в бъдещо правителство, но не на всяка цена. "С други думи малко съм скъп за политик. Защото, за да дадеш на някого пълната свобода за неща, в които вярва, че трябва да се направят, понякога е доста трудно, ако си политическа партия", каза Петков.

Петков каза, че би станал част от бъдещ кабинет само в екип с Асен Василев, който сега е служебен министър на финансите и също отказа пост в неслучилия се проектокабинет на "Има такъв народ" с премиер Николай Василев.

"Има три ключови позиции, които предопределят политиката на едно правителство. Това е министър-председателят, който дава дневния ред. Министърът на финансите, който през следене в какви посоки отиват парите, има пълна картина за политиката на правителството и има вето върху всяко едно решение, на всяко едно министерство. И, разбира се, третото е МВР и силовите структури", каза Петков.

Кирил Петков каза, че в момента се прави преглед на кредитите, които е раздала Българската банка за развитие (ББР). Освен на частни компании, големи кредити са отпуснати и на държавни фирми като "Булгартрансгаз", които са получили 150 милиона лева.

Министерството на икономиката прави преглед и на дейността на Държавната консолидационна компания (ДКК). "Съществуващият изпълнителен директор на ДКК, когато почнахме да питаме повече въпроси, се разболя от шарка", каза Петков. По думите му ДКК е действала като рейдърска компания, изкупувайки частни компании.

Проектът за строителството на правителствен комплекс в "София Тех Парк" трябва да бъде спрян, каза Петков. "Чакам да ми кажат колко е най-малката щета, която държавата може да плати, за да излезем от този договор и да прекратим цялата тази сага, да вземем този терен, да го върнем отчасти обратно на "София Тех Парк", каза Кирил Петков.

-Вие бяхте един от хората, на които беше предложено да се включи в кабинета на „Има такъв народ“, който беше обявен миналата седмица. През тази една седмица, която мина, с Вас провеждани ли са разговори за участие във втория кабинет на „Има такъв народ“?

-Не, не са. Никой не се е свързал с нас. Откакто отказахме не сме имали повече комуникация във връзка с позиции, правителства и т.н. Не.

-Към Вас имало ли е оферта за това да бъдете премиер?

-Не. Чувам по Фейсбук, разни хора пишат, но не. Никога такава оферта не е имало към мен.

-Вие готов ли сте да поемете такава отговорност, ако с Вас бъдат проведени подобни разговори?

-Знаете ли, много е интересно, понеже наистина не тая в душата си политическа кариера, за мен позициите нямат никакво значение. Единственото значение е, ако остана в някаква роля въобще, да имам свободата на действие, за да правя истински промени. С други думи – не ме блазни идеята да съм премиер.

Повече ме блазни идеята, ако можем да продължим нещата, които сме започнали и да ги доведем до някакъв по-солиден край или развитие, така че да сме сигурни, че следващи хора след нас не биха възвърнали част от прогреса, който се случи в последните девет седмици.

-Извън системата, обаче, ще Ви бъде трудно. Мандатът Ви на служебен министър приключва в следващите няколко седмици. Как бихте могли да приключите практически това, което сте започнал и искате да завършите?

-Аз това го казах няколко пъти. За мен беше чест да работя за държавата. Преди това съм ходил на протести и знам колко е трудно отвън да правиш големи промени, защото държавата е една работеща система, в която отвътре се случват много неща, но отвън трудно ѝ се повлиява.

Усетих хубавото чувство и това, може би, ме мотивира в последните девет седмици да работя толкова много, че по-голяма промяна може да се случва отвътре. Така че не казвам, че не бих заел такава позиция, просто казвам, че за да взема такава позиция, каквато и да била, че да остана в държавната система, е само, ако имам свободата на действие да правя нещата, които вярвам, че трябва да се правят по най-верния начин.

Не бих направил компромис по никакъв начин със себе си, ако някаква позиция има цена, извън тази, за която вече казах. С други думи малко съм скъп за политик, според мен, защото за да дадеш на някого пълната свобода за неща, които се вярва, че трябва да се направят, е някой път доста трудно, ако си политическа партия.

Ако някой е решил наистина да се направи промяна, ние сме там, и то сме екип. Както видяхме и Асен Василев, и аз и Николай Денков, и много от другите хора, които са в това служебно правителство, са там, защото искат да направят тази промяна. Но идеята – каква позиция, каква структура или в каква конфигурация, за мен наистина е второстепенно.

-Това означава, че бихте продължили работа в тази посока в екип, т.е. не влизате без Асен Василев, така ли?

-Със сигурност в екип. Това, което научих в последните девет седмици е, че в държавата всяко едно министерство е много важно. Но има три ключови позиции, които предопределят политиката на едно правителство. Това е министър-председателят, разбира се, който дава дневния ред, кои са следващите решение на Министерския съвет, които трябва да се направят.

Министърът на финансите, който през следене в какви посоки отиват парите, има пълна картина за политиката на правителството и има вето върху всяко едно решение, на всяко едно министерство. Защото финансовата обосновка, трябва да се подпише от него.

И, разбира се, третото е МВР и силовите структури. За мен няма смисъл човек, примерно да е в икономическото министерство, ако няма абсолютно съгласуване и обща визия с финансовото министерство. Иначе да се правят икономически стратегии, които не са подплатени с финансовата стратегия отзад е малко като да си говорим общи приказки, без да вършим неща.

За мен е много основополагащо и, към много хора имам голямо уважение, но и към някой имам голямо доверие и Асен е един от тези хора. Влизането в едно правителство без него би било невъзможно не заради това, че сме само екип двамата, а от факта, че бих се притеснил, че хората, които ме канят мен, по някакъв начин не са съгласни с финансовата стратегия. А ние водим харвардските курсове от 12 години и имаме много обща визия затова къде България трябва да бъде.

Засега никой не ни е предлагал нищо след този разговор. Седим, чакаме и наблюдаваме, както всеки един от зрителите Ви. Ако ни се даде възможността да имаме свобода на действие и да продължим това, което сме започнали в екип, както и проф. Денков, който за мен от най-добрите професори в България в образованието и заради стъпките, които иска да направи, бихме продължили.

Има всякакви визии, не казваме, че нашата е най-правилната. Може някой да каже – „чуваме ви, виждаме ви какво искате да направите, но това не е в съответствие с това, което ние виждаме“, ние не държим да останем в никакви позиции. Бихме се радвали просто този прогрес, който досега се направи, да няма отстъпление от него.

-За да приключим тази тема – от „Демократична България“ водили ли са разговори с Вас, Вие да сте тяхната кандидатура за премиер?

-Не. Наистина никой не се е свързал с мен.

-Никой, по отношение на някакво бъдещо продължаване в тази област?

-До този момент не.

-В нещата, които Вие по някакъв начин се опитахте и задвижихте от май месец насам, знаете ли вече какво се случва в Българската банка за развитие (ББР)?

-Да. Имаме малко по-голям поглед върху нещата. В момента екипът, който е управляващият екип в ББР влиза в детайлите. Виждаме, че до този момент хубавото е, че всички онези големи заеми се обслужват. Нямаме необслужвани заеми, но виждаме, че много от тях, особено два от тях, имат риск заради това, че голяма част от плащането е много далеч в бъдещето, а лихвата е много малка дотогава.

Една от техните задачи е да преценят реално, докато те си плащат тези малки лихви, дали рискът от това голямо плащане е огромен, или просто е голям.

-Говорим за тези заеми, по които плащанията в момента са изключително малки, и всъщност големите суми, които трябва да се плащат, идват на 30-тата година? Едната компания, ако не се лъжа, излезе информация, че е „Роудуей“?

-Да. Едната е тази компания. Въпросът е, че аз, даже като принципал, нямам правото да вляза в самия детайл на заемите. Но два от заемите са с много ниска лихва и главницата се плаща накрая. И въпреки, че те в момента се обслужват, не можем да кажем нищо за това, въпросът е това обслужване дали го прави този заем ниско-рисков или високо-рисков.

Целият екип се е фокусирал върху срещата с компаниите. Ще видят техните бизнеспроекти, техните бизнеспланове, защото другото, което се вижда, и не казвам, че е само там, но много от бизнесплановете са много оптимистични.

А оценките на тези дружества са били функция на тези оптимистични бизнес планове. Трябва да се прецени до каква степен тези заеми биха дали възможност за риск към банката или не, за да се види каква част от тях да се провизират.

Хубавото е, че самата банка, сама по себе си, е много ликвидна. Така че тези няколко заеми не са функции на това банката дали е стабилна или не. Тя е много стабилна. Проблемът е дали нашите пари са отишли в някой джоб и няма да ги видим обратно.

Това е моята истинска болка, ако видим, че някакви провизии трябва да се правят в размера на десетки милиони по всеки един от тези кредити, защото рискът им е прекалено голям и хората, които са приели тези бизнеспланове, са ги приели не на база реални икономически очаквания, а на база нещо друго.

-Едно от твърденията Ви, когато започнахте да работите по темата с ББР, беше че предварителната ви информация от медийни публикации е това, че част от фирмите, които са получили най-големи заеми, имат индиректна свързаност с Делян Пеевски. Той пък попадна в списъка „Магнитски“. Правено ли е изследване с Вашите представители вътре, има ли такива индиректни връзки, съществува ли някакъв риск и за банката и би ли могло да се стигне до предсрочно изискване на тези заеми точно заради този риск?

-Така както Министерството на финансите е определило кръга около Пеевски, който е доста затворен кръг. Реално говорим за негови фирми или фирми на негови директни партньори. Това е го е обрисувало Министерството на финансите. До този момент не попада нито един от тези заеми точно в този тесен кръг.

Реално обаче за фирми, като „Булгартабак“ има история, че той е бил миноритарен акционер. Сега не е в тях. Нямаме директна собственост от него, но разбира се, моите лични подозрения не отпадат, че той е имал влияние върху взимането на решения за тези кредити. Това са си мои предположения, нямам фактически данни, с които да ги докажа, освен факти като този, че все пак в миналото той е бил директен акционер в част от тях и то точно „Булгартабак“.

Другото нещо беше съвсем директно и то е, че адвокатът на г-н Гайтански (Румен Гайтански бел. ред.) е собственик на една от другите големи фирми. Да, не е Гайтански, няма директна връзка.

В тези заеми директно не можем да открием никое от тези лица, които познаваме от медиите като директни собственици. Въпросът е какви proxy (свързани) собственици са били сложени, но дори това не е за мен най-важното. Най-важното за мен е в момента каква част от тези пари ние ще успеем да ги върнем на данъкоплатеца и каква част от тях могат да се реинвестират за хубави проекти. Това са двете важни неща.

-Имате някакво усещане за риск ли?

-Да. Наистина имам. Не за всички. Повечето са били дадени като големи неправомерни за банката заеми, но тези заеми, все пак си имат обезпеченията и имат възможността да се върнат.

Проблемът ми е свързан в момента два от кредите, дали обезпеченията реално обезпечават тези размери, защото иначе, само на база дали си плащат месечните плащания ние не можем да определим реалния риск върху заема, защото, както казах, месечните плащания са много ниски.

-Кои са тези кредити?

-Наистина не искам да влизам в детайли.

-Размерите им поне да кажете?

-Над 100 млн.

-Общо двата.

-Да. Над 100 млн. са двата. Също следим и други, по-малки въпроси, свързани с по-малки кредити. Но някои от решенията, които са били вземани за обезпеченията, виждаме, че нормален банкер не би дал заем по този начин, според мен. В момента минаваме през портфолиото и искаме да открием всички странни решения, които са били взимани.

Има например една компания. Тя има две дъщерни фирми. Едната е с много активи, другата е с малко активи. Тази, с големите активи, не се слагат като обезпечение, а се ползват активи на другата. Има такива решения, които, ако човек защитава интереса на банката, не би ги взел.

Част от анализа, който ще бъде завършен, и то не от мен, а от управителите на банката, е свързан с изготвянето на доклад за този тип решения. Ако видим, че има несвойствени дейности, каквито засега изглежда че има, ще бъде дадено до прокуратурата.

-Може ли да се стигне до предоговаряне?

-В момента ние не сме в позиция на това да търсим вещици. Ние в момента сме в позицията да сме сигурни, че максимално количество от тези пари ще си ги видим обратно. И аз за това в момента даже не искам да хвърлям някакви медийни бомби, защото искам в момента да сме сигурни, че сме предоговорили максимално, че сме осигурили максимални обезпечения.

Част от тези фирми може би са готови да дадат по-големи обезпечения. Ще видим. Но тезата ми е, че рискове са били поемани от страна на тази банка, които нормална банка не би поела. И въпросът е защо. Защо?

-А вие някакъв отговор намерихте ли на този въпрос?

-Единственият начин за мен, който може да бъде, е, че има зависимости извън банката.

-Между кого и кого?

-На този надзор, който го видяхме по медиите, според мен, или са били много оптимистично настроени към някакви бизнес планове на някой, или някой просто им е казвал да дават тези кредити на тези компании. Не знам. Нямам доказателство.

-Кой може да казва?

-Само те знаят. Но в момента нашите управители ще изготвят портфолио от заеми, които изглеждат като странно взимане на решение така да бъдат структурирани и ако успеят да намерят достатъчно факти за това, ще го подадат към прокуратурата. Това е нещо, което ще бъде направено.

Другото, което е още по-важно, е да се говори с всяка една от тези фирми и да се надяваме, че въпреки примерно ниските обезпечения, те ще си изпълнят ангажиментите към банката. Много е важно, защото това са си нашите пари.

-Вие, когато изнасяхте информацията за най-големите кредитополучатели в банката и тези, в които е концентрирана най-голямата сума от кредитния портфейл, основно говорихте за частни компании. Но банката е раздавала кредити и на държавни компании от Българския енергиен холдинг, в това число и на "Булгартрансгаз".

-Така е, да.

-Какъв е размерът на тези кредити и защо въобще банката е давала на големи държавни енергийни предприятия тези пари?

-Да, има такива заеми. Всъщност тези, които ги обявихме, бяха към частни клиенти. Също има и към държавните компании – към ДКК, "Булгартрансгаз".

Последната ми проверка каза, че заемът към "Булгартрансгаз" е 150 милиона. Честно да си призная още не знам какво стои зад този заем и защо е бил даден, но това също е въпрос. От друга страна хубаво нещо е, че сега като банката вече е под професионален мениджмънт и като е 100% държавна, ние можем не само да влезем в тези заеми и да ги разгледаме, но и да се опитаме да ги преструктурираме, така че да даваме възможност за преструктуриране в тези държавни компании.

Например в ДКК, която е към министерството на икономиката, според мен няма никаква нужда фирмата "Монтажи" да бъде под нея. Цялата тази инхаус структура, за която вече говорихме неведнъж по медиите, където една държавна компания дава на друга държавна компания без търг поръчка за примерно 630 милиона за язовири, това нещо може да се предотврати като тези компании-шапки, като ДКК, почват да се изваждат от под тях другите компании, откъдето се харчат парите.

И сега, вижте колко интересно е свързано. За да може да изнесем примерно монтажи, което в момента е под ДКК, да се качи към Министерството на икономиката, ние трябваше да имаме контрол върху Българската банка за развитие, която трябва да каже заема към ДКК може ли да се преструктурира така, че част от заема да отиде в "Монтажи", така че, когато "Монтажи" се вдигне към Министерството на икономиката, това може да стане възможно.

С други думи, ако в момента нямахме контрол върху ББР, тя просто можеше да каже "ние не сме съгласни компанията "Монтажи" да се качи директно към министерството". И всъщност, имайки сега тази възможност ние много внимателно искаме от една страна да преструктурираме тези държавни компании, така че да може да ги направим по-прозрачни.

От друга страна да сме сигурни, че тази банка интересът ѝ няма да бъде накърнен, защото тя въпреки всичко си е и самостоятелна единица. Но това ни даде възможност това да го правим.

-Има една проверка на работна група към Комисията за енергийно и водно регулиране, която казва, че този заем е изтеглен с обезпечения, за които дружеството не е искало разрешение от енергийния регулатор. Това поставя ли по някакъв начин в риск въпросните пари?

-Не съм запознат в детайла какви обезпечения има, но хубавото е в момента, че всяко едно от министерствата, когато има такава държавна компания, която е взела пари от ББР, в момента може просто да влезе в директна комуникация с новите управители на ББР и да сравнят информацията и от страната на фирмата, и от страна на банката, и да видим дали има нередности, които са се случили.

Хубавото на новия борд е, че не само е професионален, ами и единствената причина, за която са влезли в тази си позиция, да са сигурни, че ще вкарат максимална прозрачност. Там, за където аз мога да отговарям, е за ДКК.

-Знаете ли какво се случва там? Вие там не успяхте да смените ръководството, успяхте да вкарате нов директор и си говорихте с някакви писма. От ДКК ви искаха писмено въпросите. И вие какво научихте покрай тази комуникация?

-Първо, в момента тече комисия. Много е важно за мен не само да сменяме бордовете, но да го правим по най-прозрачния начин. И сега, вместо да се опитваме нещо да сменим борда в ДКК от днес за утре, ние пуснахме сега комисия и конкурс за допълване към борда на нови назначения, които ги правим по най-прозрачния начин. Едновременно с това вкарваме прокуристи за временно изпълняване, за да сме сигурни, че имаме данни…

-Но тези хора ще се избират от Агенцията за публични предприятия, която е със старото ръководство.

-Не. И аз така мислих в началото. Оказа се, че всъщност 2/3 се избират от комисията към министерството, 1/3 се избира от тази комисия. С други думи това разрешава поне от части министерството да влезе в контрол на управлението без да е зависимо от тази Агенция за държавни предприятия.

В момента тече точно за частта от борда, която зависи само от министерството. Ние правим това. Отделно, надявам се днес, да се назначи прокурист в ДКК и във "ВМЗ Сопот", който е под ДКК. В момента тече тази процедура, за да имаме пълен достъп до информация. Вярно е иначе, че съществуващият изпълнителен директор, когато почнахме да питаме повече въпроси, се разболя от шарка.

-Кой?

-Ясен Спасов, който е изпълнителният директор на ДКК.

-Каква шарка има? Колко ще му е карантината?

-Вече втора седмица е с шарка и не може в момента много да говори с нас. Но хубавото е, че останалият борд почна да ни дава информация. Временно сега с тези прокуристи се надявам да имаме абсолютно пълен достъп и действаме.

Вече имаме доста от информацията. Когато тези доклади, които се изработват от моята комисия за прозрачност и контрол, започнат да изваждат данни, почваме да ги анализираме. Вече имаме идея и за язовирите, имаме идея и за цялото нещо около КТБ, "Дунарит".

-Вие разбрахте ли Държавната консолидационна компания (ДКК) поради каква причина се увъртя с КТБ и с тези цесии?

-Да, интересното е, че са го играли като някакви рейдъри с държавни пари. Те са искали да изкупят "Дунарит" през цесии.

-Те са го направили. Те са платили. Има преведени близо 100 милиона лева, които са преведени от ДКК към "Дунарит", нали така?

-Там е малко по-сложно. Те са много цесии, но реално накрая става дума за едно 50 милиона, които са изкупили цесии от КТБ, а пък "Дунарит" си ги е платил и в момента обаче, още има някакво съдебно дело. Тези данни даже са от днес сутринта.

И моята следваща задача е, след като борда на ДКК стана кооперативен, сега с новия прокурист ще седнем заедно с "Дунарит" и с тях. Искам да чуя и от двете посоки историята.

Официалната история от ДКК е "Дунарит" беше много важно предприятие и ние не можехме да го оставим да влезе във фалит, защото то дава доставки към ВМЗ и затова трябваше да влезем в контрол". Аз лично имам моите огромни съмнения, че това е била причината, но със сигурност е ясно, че са искали да го придобият.

Официалната версия е "искахме да го придобием, за да спасим целия военнопромишлен комплекс", а на мен ще ми е и много интересно да чуя и другата страна от "Дунарит" какво те мислят, защо са се опитали това да се случи.

Но фактът е, че ДКК го е играела като агресивна компания за придобиване на други компании през изкупуване на цесии. Сега ще продължим в тази посока да видим каква е била мотивацията, защо, дали всичките пари, които са се инвестирали в тези цесии, са се върнали, има ли разлика, ако има разлика – къде са отишли тези пари.

Всичко това ще бъде публикувано на нашия сайт за прозрачност. Просто изисква малко време. Те са доста сложни неща. За тези цесии са 5 цесии през най-различни дружества, които едното предава на другото собствеността, докато стигне до ДКК. Въобще доста организирана структура ми се струва.

-А на върха на тази структура ясно ли е кой е?

-Факт е, че министърът на икономиката е знаел за всяко едно от тези движения.

-Емил Караниколов?

-Да. И въпросът е каква е била неговата мотивация. Аз не съм говорил с него. Но за мен наистина е странно една държавна компания да играе с покупки на цесии, с прехвърляния през няколко дружества, да събира тези неща.

-Теоретично обяснете какво може да е?

-Придобиване на частна компания, за да стане собственост на ДКК. Това е почти 100% сигурно, че това е функцията, защото иначе няма защо да са го правили.

Сега въпросът е след като се придобие, има няколко варианта. Единият е да се държи подобно на ВМЗ. Другият вариант е да се премахне конкуренция потенциално от пазара. Третият вариант е да се приватизира, след като се придобие.

Един път, когато влезе под ДКК, има няколко варианта, по които един частен играч, който има влияние през държавния апарат на ДКК, може би може да поставя въпроси. Във Военнопромишления комплекс знаем, че никога водите не са съвсем кристално чисти, така че защо са го направили не знам, но със сигурност са се опитвали да го придобият.

И какво прави една държавна компания в ролята си да придобива частни компании за мен това е абсолютно нелогично?

-ДКК на практика в момента е сто процента собственик и на „Авионамс“.

-Почти, да.

-Защо? Платени са над 27 млн. лева за придобиването й, доколкото е известно към момента, „Авионамс“ пък не си плаща кредитите към КТБ. Това известно ли Ви е?

-Да, от „Авионамс“ към КТБ не ми е ясно, но да, придобити са „Авионамс“. Аз въобще, честно да си призная, още не съм разбрал защо ДКК съществува като организация.

Вече съм девета седмица, не виждам една смислена причина, поради която това държавно дружество да съществува, което да кажа, че ако го има него, това ще даде възможност зя някаква държавна политика или за нещо, което да е полезно за данъкоплатците. Не съм го видял, честно.

Виждам в момента една огромна структура с много разнородни дейности – от язовири до военнопромишлени комплекси, до купуване на цесии, без да разбирам защо това се е случило. И в момента е като да разбридваме една завеса и лека-полека започваме да разбираме какви са били случките, които са се случили.

Още въобще не сме стигнали до мотивацията отзад. От всичките ми икономически знания изводът е, че би трябвало да е точно обратното - тези частни заводи трябва да са си частни.

Минахме вече през този период, където, лоша или добра, е минала някаква приватизация. Сега да се опитваме да изкупуваме частни компании и да ги вкарваме в държавни дружества, аз никъде не съм го чувал като дейност от една нормална държава.

-Сменям темата с „Авионамс“ и „Дунарит“. По отношение на строителството на правителствения комплекс.

-Да, за мен е абсолютно поредно безумие. В средата на ковид кризата да давате някакви милиони, за да строите държавна сграда, която да е 90 000 кв.м., това съм го виждал само на едно място между другото – в Дубай и в арабските страни, където има толкова много пари от петрол, че се чудят какво да ги правят и министерствата са им небостъргачи.

Не знам как ние решихме българската държава да откупи терен в "София Тех Парк", където би трябвало да се случват иновативни неща. Купува този терен от "София Тех Парк" и вместо да го правим на клъстерни структури, лаборатории, иновативни компании, ние казваме „ще построим сграда за държавни чиновници 90 000 кв.м.“

И това го правим с даване на едни огромни средства, над 180 милиона, от ДКК към „Монтажи“, която сама по себе си няма никаква възможност да строи такива небостъргачи, и тя го преотдава към частна фирма, която набързо се е структурирала като консорциум, и тръгват да се строят тези 90 000 кв.м. едва ли не в средата на ковид кризата, когато имаме въпроси дали имаме пари за лекари за първа линия, абсолютно безумно нещо.

Видях плана за самата сграда. Не изглеждаше лош самият проект, но смислеността на това нещо да се случи е пълно безумие. Другото безумие е начинът, по който е дадено. Няма търг за това нещо. Има директно възлагане, инхаус процедура от „Монтажи“ към частната фирма.

Аз се видях с частната фирма, не искам да ви казвам името ѝ специално, защото хората поне на първата среща бяха кооперативни. И аз им казах, че този комплекс трябва да го спрем. Това е абсурд да харчим пари за държавни сгради, когато имаме толкова други по-целесъобразни нужди за харчене на пари.

Чакам да ми кажат колко е най-малката щета, която държавата може да плати, за да излезем от този договор и да прекратим цялата тази сага, да вземем този терен, да го върнем отчасти обратно на "София Тех Парк" и да търсим комплекси и инвеститори като примерно „Бош“. Ето сега „Бош“ дойде при мен и каза „ние се интересуваме да правим нещо в София Тек Парк“. Ето това е...

-Малко в случая разсъждавате „да вземем от едните, да дадем на другите“. Може и тези да имат някои много добри, иновативни идеи. Впрочем „Планекс-ГЕС“ се казва това дружество, на което Вие не искате да кажете името. Но въпросът е има ли вариант договорът да бъде развален, съществуват ли такива опции?

-Аз много се надявам, че с тях ще стигнем до договорка, защото в момента все пак не е започнало строителство по никакъв начин, единствено има проектиране. Ако имат някакви разходи по това проектиране, да кажем какви са, да се платят, ако трябва, но останалите огромни суми от милиони да се върнат към държавата.

-Това възможно ли е, или е въпрос на добра воля? Защото те са получили авансово 65 млн. лв. Толкова пари не се връщат лесно.

-Въпрос на добра воля, въпрос на държавна политика, въпрос на това, че България е една малка държава и... Зависи всъщност какво ще се случи с новото правителство и по какъв начин. Но който и да е министър на икономиката, аз бих го посъветвал, че трябва да влезе в преговори с тази компания, да се намалят тези разходи и тези пари да се върнат.

-И този проект всъщност да бъде спрян?

-Изцяло да бъде спрян и тази територия да се върне на "София Тех Парк" и да се търсят иновативни компании, на които да се даде на пазарни цени и държавата да не се занимава със строителство на небостъргачи, където да работят държавни служители. Това за мен няма абсолютно никаква добавена стойност в българската икономика.

-Въпрос, свързан с комплекс „Чайка“, който беше даден на прокуратурата от Държавната консолидационна компания. Също сте го проверявали. Смятате ли да предприемете нещо от гледна точка на това, че самото практическо прехвърляне се е случило след влизането в сила на мораториума?

-Да, това наистина е факт, че сме прехвърлили този имот от министерството към прокуратурата само на базата на едно писмо „искаме си го“ и ние сме казали „добре“. И сме го дали. И това се е случило по време на мораториума.

Трябва да влезем в детайлите на тази сделка. Сделките, които са от единия джоб на държавата към другия джоб на държавата, са притеснителни, защо и как се вземат тези решения.

Но по-голямата болка към този момент е била, когато през държавните компании изтичат пари навън, които никога не можем да си върнем. В случая с комплекса това е рискът – колко от тези пари ще можем да си вземем.

В случая с язовирите това е огромният риск – дали тези пари са се използвали целево, или са изтекли в някакви компании, които са ни давали по два пъти пазарните цени. Между една държавна институция и друга държавна институция е въпрос на целесъобразност, но не е чак толкова голяма болка, защото не е излязла от държавата.

Друг е въпросът как така просто с едно писмо от прокуратурата може да се поиска един имот и министерството на бърза ръка да ѝ го даде, какви са мотивациите и обосновката за това, това за мен е въпрос. Но другото е по-опасното – когато са изтичали пари, които никога няма да можем да си върнем обратно.

-Изтичане имате предвид към частни фирми?

-Да, аз това го казвам неведнъж, че държавата няма пари. Тези пари, които изтичат, са на всички нас, данъкоплатците. Много хора толкова се борят толкова много, за да платят малките пари за данък, моята съпруга трябва да направи триста торти на месец, за да плати 1200 лв.

Представете си от колко хора са взели тези 1200 лв. на месец, за да се плати 180 млн. за някакъв държавен комплекс в средата на ковид. Това е, което аз се надявам, че, който и да е в това министерство, а и във всичките министерства, трябва да се осъзнае, че ролята на държавата е само едно преразпределяне и ако не го направим поне качествено, тогава за какво сме там?

Идеята, че държавата дава, трябва да изчезне от речника на всеки политик. Не, държавата взима, преди да даде. Преразпределя и единственото, което трябва, е да го направи ефикасно и да не ги краде. Лесен е принципът.

Когато управлявах моята компания, 90% от времето мислех не как да си изразходя парите, а как да ги изкарам. Тук всички български бизнеси и всички хора, които работят, ги изкарват за държавата, така че трудната задача е направена от тях. Лесната остава за държавата – да не се крадат и да се усвояват ефективно.

-И на финала да кажете с едно изречение. Ако излезете от политиката, се връщате в частния бизнес - къде?

-Ами аз много си харесвам иновациите. Имам много проекти в главата си, които искам да реализирам, които са изцяло за износ, на база на мой собствен капитал, така че имам много хубави проекти.

Даже от бизнеса, от лабораторията, която имаме в Софийския университет ми казват „Кириле, моля те, върни се, не продължавай така“. Другите казват „моля те, остани, защото виждаме някаква промяна“, но това за мен е друг много важен критерий.

Всеки един човек, който е в някаква политическа роля, трябва да има едно по-добро битие извън държавната работа, за да сме сигурни, че тези хора няма да вземат грешните решения. Ако човекът е зависим от кариера в политиката и не може да си представи битие извън нея, това са най-грешните хора, които да управляват държавата за мен.

Аз затова много харесвам и някои от колегите, които са много успешни извън правителството. Примерно проф. Денков, не знам дали знаете за него, но той е в топ 1-ия процент на Станфорд. Привлича най-големите световни компании да правят наука с него в Софийския университет, вместо да ходят даже по големите университети, включително и Станфорд.

Така че аз лично много си харесвам живота извън държавния сектор, но осъзнавам, понеже 12 години ходихме по протести, че в един момент някой трябва да свърши и тази работа по правилния начин. Ако някой след мен го направи по най-правилния начин, много бих се радвал.

Да виждам, че ние сме дали правилната посока и аз да си действам със собствения си бизнес. Ще ми е много жалко обаче да видя, че това, което сме направили в последните девет седмици, ако има някакво връщане назад, това ще е много мъчително и мисля, че надеждата на всички хора, които в момента се надяват, че има промяна, не трябва да се пусне и не трябва да се пропилее.

И другото, което е много важно за всички нас като граждани, е да следим успехите и прогресът, който е направен, да не се върнат. Примерно, ако видите, че Банката за развитие изведнъж каже, че решава да увеличи заема, няма да е вече 5 милиона максималният заем, новото ръководство реши, че ще бъде пак 100 милиона, ами трябва пак всички да реагираме. Връщанката е отговорност за всички нас да не се случи.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG