Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Вече не са доминираща сила". Колко загуби победителят в изборите ГЕРБ


Колаж на Бойко Борисов
Колаж на Бойко Борисов

ГЕРБ е първа политическа сила на местните избори, които приключиха на 5 ноември, но този не звучи като победител. Партията загуби София, Варна и няколко областни центрове. Загуби и стотици съветници. Това видимо изнервя лидера Бойко Борисов. Защо се случи така?

София, 16 ноември 2009 г. Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Йорданка Фандъкова застават с широки усмивки пред медиите. Първите двама са премиер и вътрешен министър в първото правителство на партия ГЕРБ, формирано същата година. Фандъкова е току що избрана за първи път за кмет на София на частични местни избори. Вот за кметове има в още няколко общини и БСП губи.

Подобни триумфални пресконференции бяха типични за ГЕРБ между 2010 и 2020 г. На 5 ноември 2023 г. - деня на балотажа на редовните местни избори - картината се промени.

Тогава Борисов се появи в Пловдив, където въпреки първия резултат на ГЕРБ, той почти не говори за победата. Вместо това основно нападна партньорите си в държавното управление от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и заплаши стабилността на правителството. Бившият премиер видя в резултатите не толкова загубата на позиции в местната власт, колкото заговор и обединение срещу партията му.

Защо когато ГЕРБ отново е първа политическа сила и казва, че е спечелила същия брой общински кметове като преди четири години, идва гневът на лидера ѝ?

Фактите подсказват, че причините са основно три:

  • Загубите в София и Варна
  • Огромният спад в броя на партийните общински съветници, особено в областните центрове, спрямо 2019 г.
  • Загубата на контрол в местната власт в комбинация със загубата на контрол на национално ниво

Има и още нещо. ГЕРБ е единствената парламентарна сила, която бележи спад в броя на представителите си в общинските съвети в големите градове. Отстъпва позиции дори в градове, които се смятат за нейни „крепости“ - като Бургас, Стара Загора и Габрово, въпреки че кметовете им бяха преизбрани.

Според преподавателя по политология от Софийския университет Даниел Смилов отстъплението на ГЕРБ, особено в ключови градове като София и Варна, е очевидно. Той смята, че това се дължи на обезличаване заради странната стратегия на партията, която хем е в управлението на държавата - в коалиция с ПП-ДБ, хем е и най-големият му критик.

Загубата на доверие води до позиция, в която нито на национално, нито на местно ниво ГЕРБ да може да подбира малки партньори, с които за кратко да управлява и над които да доминира. Загубата на контрол най-ясно се вижда в поведението на лидера Бойко Борисов.

Борисов може би усеща, че има стратегически проблем – това, което прави, не носи успех

„Той може би усеща, че има стратегически проблем – това, което прави, не носи успех. Оттам идва изнервеността и притеснението му“, каза още Смилов.

Според него една от целите на Борисов в кампанията – да се демонстрира, че ПП-ДБ вече нямат никаква подкрепа, не се е осъществила.

Колко лоши са резултатите на ГЕРБ? Колко загуби партията спрямо предишните местни избори и какво може да направи оттук насетне? Отговорите са в следващите редове.

Загубата на големите градове

ГЕРБ загуби кметските места и доминантната си роля в София за пръв път от 18 години. Кандидатът на партията за кмет Антон Хекимян дори не успя да достигне до балотаж.

В същото време броят на общинските съветници на ГЕРБ в Столичния общински съвет (СОС) пада наполовина – от 27 души през 2019 до 14 през 2023 г. След 5 ноември ГЕРБ има само трима районни кметове в столицата при 11 през 2019 г.

Изненадваща беше загубата на ГЕРБ и във Варна. Там бившият вече кмет Иван Портних управляваше от 2013 г. Сега загуби на балотажа от Благомир Коцев от ПП-ДБ.

Освен че няма кмет, ГЕРБ губи и доминираща позиция във варненския общински съвет. През 2019 г. там партията е първа сила с 18 съветници. Сега е втора - с едва 8 представители.

Останалите гледат какво се случва в столицата и големите центрове и след време тези процеси ще настъпят и там

Според Даниел Смилов загубата в София, Варна и други областни центрове е показателна за общата тенденция сред избирателите и това би следвало да доведе до сериозни размишления в ГЕРБ какво ще прави оттук насетне.

„Все пак останалите гледат какво се случва в столицата и големите центрове и след време тези процеси ще настъпят и там“, каза той.

По думите му запазването на половината областни центрове и най-вече удържането на Пловдив са единствените добри новини за ГЕРБ от изборите в най-големите градове.

Загубата на общински съветници и необходимостта от партньорства

София и Варна не са единствените центрове, в които ГЕРБ отстъпи кметските позиции. Загуби още в Шумен, Силистра, Ловеч и Кюстендил, не спечели в Благоевград и Разград, а спрямо 2019 г. завоюва само Плевен и Перник.

Партията губи близо 1/3 от съветниците си спрямо 2019 г. Тогава ГЕРБ има 389 представители в местните парламенти в областни центрове, а днес те вече са 277.

В градовете, които се смятат за „крепости“ на партията - като Бургас, Стара Загора и Габрово, броят на представителите на ГЕРБ в общинските съвети също сериозно намалява.

ГЕРБ е и парламентарно представената партия, която има по-малък брой общински съветници в областните центрове в сравнение с 2019 г. БСП са с 96 души повече, ПП-ДБ – 82 повече (досега само ДБ имаше представители), „Възраждане“ – 78 повече, ДПС – 8 повече. „Има такъв народ“ (ИТН) има общо 45 съветници, но не съществуваше през 2019 г.

Ситуацията не е много по-добра, когато се добавят и останалите общини. ГЕРБ губи близо 1/5 от съветниците си в страната. През 2019 г. са 1807, а днес вече са 1499.

Това означава, че дори там, където ГЕРБ е първа политическа сила, ще се наложи да влиза в много по-сложни конфигурации, отколкото всеки друг път от 2011 г. насам.

Даниел Смилов казва, че това води до необходимост партията да направи нещо, което не е правила досега – да избере дългосрочен, стратегически партньор. Това може да е ПП-ДБ, но не е изключено и да се „огледа в друга посока“.

Очевидно вече не са такава доминираща сила, която да има лукса да си подбира някакви малки партньори просто за формиране на такива временни мнозинства и коалиции

„Очевидно вече не са такава доминираща сила, която да има лукса да си подбира някакви малки партньори просто за формиране на такива временни мнозинства и коалиции“, каза още Смилов.

Защо Борисов е изнервен?

В нощта след приключването на балотажите впечатление направи речта на лидера на ГЕРБ. Той отиде в Пловдив, където се срещна с победилия в балотажа нов кмет на общината Костадин Димитров.

Основното в речта обаче не беше победа на кандидата и партията, а обвинения към ПП-ДБ. Причисли конкретно „Продължаваме промяната“ към партиите, „които подкрепят Русия и Путин“.

„Лично от мен ще бъде огласено пред всички наши партньори в Европа – вече има нова коалиция ПП-ДБ, „Възраждане и БСП“, каза Борисов и добави, че от партията му и ПП-ДБ „продължаваме да работим с клишета - евроатлантически ценности“.

Формирането на кабинет с прозападни и евроатлантически ценности беше една от причините за съюза между ПП-ДБ и ГЕРБ, подкрепен от ДПС. В продължение на месеци самият Борисов настояваше, че именно този фактор е най-важният, който трябва да обедини трите партии.

Подобни атаки срещу правителството и ПП-ДБ Борисов използваше по време на цялата компания. Това го постави в позиция, в която хем подкрепя правителство, хем иска да се еманципира от него и постоянно го критикува.

Според Даниел Смилов това се случва заради намалената подкрепа на ГЕРБ, която е довела до невъзможността на Борисов да бъде в любимата си роля на балансьор – „нито с едните, нито с другите“. Според него в момента това вече е невъзможно както на национално, така и на местно ниво, а желанието за балансиране води до обезличаването на ГЕРБ.

„Борисов направи максималното да се разграничи от това управление преди изборите, даже непрекъснато го нападаше. И какъв е резултатът – той е по-лош за него спрямо 2019 г., каквото и да обявява той. В този смисъл той може би усеща, че има стратегически проблем – това, което са правили досега, не им носи успехи. А оттам идва и изнервеността и притеснението му“, каза Смилов.

Той добави, че за ГЕРБ е необходимо дългосрочно, стратегическо позициониране и това е една от основните задачи, които партията вътрешно би трябвало да реши.

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

Форум

XS
SM
MD
LG