6-годишно дете загива след удар от товарен автомобил. Роднините му линчуват шофьора и го убиват. Този случай от 28 август породи масово възмущение към онези, позволили си да раздават правосъдие без съд и присъда. Но също и към държавата и институции ѝ, чието безхаберие подтиква някои сами да търсят справедливост – според начина, по който я разбират.
Държавата според социологическата класика
„Държавата е онази човешка общност, която на една определена територия […] претендира (успешно) да притежава монопола върху легитимното физическо насилие.“ Това определение на държавата дава германският социолог Макс Вебер преди един век в своя публична лекция, озаглавена „Политиката като призвание“.
С други думи, държавата има изключителното право да арестува, да отнема свободата, да прибягва до сила, за да залови или възпре някого, а в краен случай – дори да убива. Разбира се, ако спазва определени правила.
Легитимно, според Вебер, е онова насилие, което хората признават за такова и затова доброволно се подчиняват на държавата
Легитимно, според Вебер, е онова насилие, което хората признават за такова и затова доброволно се подчиняват на държавата. Може да има различни основания за легитимността – силата на традицията или обичая, харизмата на някой лидер или доверието в законите.
Когато упражняваното от държавата насилие престане да изглежда легитимно в очите на населението ѝ, тогава тя има сериозен проблем.
Може ли една държава да каже на гражданите си – аз не се справям с легитимното физическо насилие, затова пробвайте вие? Може, ако държавата е България. Ето няколко от многото примери.
„Ловците на бежанци“
През 2016 г. се прочуха двама „ловци на бежанци“ – Динко (Господин Вълев) и Пѐрата (Петър Низамов). Те хващаха хора, търсещи убежище в България. Динко ги връзваше със свински опашки. Освен това се хвалеше, че „арестува“ и наркодилъри.
Отношенията на държавата към акциите на Динко и Пѐрата беше двойнствено. Пѐрата беше за кратко арестуван, след като сам беше „арестувал“ афганистанци. Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров заяви, че такова нещо като „граждански арест“ няма, и каза още:
Абсолютно недопустимо е отряди, отделни лица, формирования, както и да се наричат, да се опитват да изземват функции на държани органи и да осъществяват това, което някои медии наричат лов на бежанци
„Абсолютно недопустимо е отряди, отделни лица, формирования, както и да се наричат, да се опитват да изземват функции на държани органи и да осъществяват това, което някои медии наричат лов на бежанци“.
Държавата обаче продължи да дава карт бланш на Динко, но под сурдинка. В края на 2021 г. дори се оказа, че поредният му „лов на бежанци“ и акция на гранични полицаи, задържали 20 чужденци без документи, са едно и също събитие. Това повдига въпроса какво свързва Динко и полицията.
Само за последните няколко седмици Динко Вълев влезе поне три пъти в новините.
В края на юли камион на фирмата му катастрофира на магистрала „Тракия“, блокирайки движението за повече от половин денонощие. Покрай това се разбра, че камионите на Динко от години си карат с нередовни документи.
Десетина дена по-късно той беше арестуван заради качено от самия него в интернет видео, в което се вижда как проявява агресия към просещ мъж в Равда.
След наводнението на Южното Черноморие Динко, вече на свобода, е „от добрите“ – той събира група доброволци и отива в Царево да помага.
Тийнейджъри, раздаващи справедливост
През 2021 г. 17-годишният тогава Ален Симеонов, идентифициращ се като националист, се прочу с дейността на групата си „Педофилските животи нямат значение“. По собствените му думи целта му не е убийството на педофилите, а съсипването на живота им.
Членовете на групата се представят за 13-годишни в сайтове на запознанства и примамват възрастни да се срещнат с тях. Когато отидат на срещата, Ален Симеонов ги подлага на разнообразни унижения, които се заснемат с камера и публикуват в социалните мрежи.
Въпреки че според конституцията никой не може да бъде подлаган на унижаващо отношение, младежът твърди, че полицаи го съветват да пребива хората, които е заловил, защото полицията е безсилна, а законът – несъвършен.
Под знамето на борбата с педофилията Ален Симеонов участва и в редица хомофобски акции, включително провалянето на прожекцията на белгийския филм „Близо“ в столичното кино „Одеон“.
Пак през 2021 г. друга група непълнолетни в Стара Загора извършва „граждански арест“ на заподозрян в извършването на катастрофа, причинила смъртта на моторист.
Момчетата предприемат собствено разследване, в процеса на което безпроблемно се сдобиват с множество лични данни.
За да го заловят, момчетата предприемат собствено разследване, в процеса на което безпроблемно се сдобиват с множество лични данни.
Вместо старозагорската полиция сама да е свършила цялата тази работа, ръководителят ѝ публично благодари на младежите за постъпката им, която определя като „изключително достойна“. И поема ангажимента да им издейства награда от МВР.
Гражданска саморазправа за политическа употреба
Раздаването на правосъдие от частни лица доби особена популярност по време на управлението на ГЕРБ в различни коалиционни конфигурации с националистически партии.
През 2019 г. например „Обединените патриоти“ внесоха в парламента законопроект за разширяването на обхвата на неизбежната отбрана, с което приравниха заплахата за живота срещу посегателството над частната собственост.
Повод за законодателната инициатива беше случаят с пловдивския анестезиолог Иван Димитров, който застреля невъоръжен човек, опитващ се да извърши кражба от гаража му.
Макар законопроектът да беше приет само на първо четене, самото му внасяне свидетелства, че междувременно се е случил важен обрат:
Вече не населението легитимира монопола на държавата върху насилието (по Вебер), а държавата легитимира упражняването на насилие по преценка на гражданите си.
Вече не населението легитимира монопола на държавата върху насилието (по Вебер), а държавата легитимира упражняването на насилие по преценка на гражданите си.
По време на правителствата след падането на ГЕРБ от власт, както и на настоящия кабинет на ПП-ДБ и ГЕРБ, МВР проявява специфична избирателна пропускливост по отношение на нарушаването на правата на едни граждани от други.
Например през май 2022 г. полицията допусна привърженици на „Възраждане“ да провалят опаковането на Паметника на Съветската армия (ПСА), което беше съгласувано със Столична община.
Тя не побърза да реагира, когато Домът на Европа беше залят с червена боя, нито когато хомофоби, между които отново привърженици на „Възраждане“, провалиха прожекции на филма „Близо“ в няколко града.
В същото време, всяка несъгласувана проява на протест срещу ПСА или Руското посолство предизвикваше светкавична реакция и арести.
Законовите промени като легитимация
Друга форма на легитимиране на гражданското насилие е приемането на законови промени под популистки натиск. Това се случва все по-често след определени трагични или брутални инциденти.
Така дори Законът за защита от домашното насилие, който би следвало да е израз на едно съвременно европейско разбиране за ролята на половете, се сдоби с абсурдна дефиниция на интимната връзка след случая с нарязаната с макетен нож Дебора.
От същия порядък е нововъведението да се отнемат автомобилите на водачи, употребили алкохол и наркотици, особено на фона на неточността на полевите тестове за наркотици.
„Разпад на държавността“?
След линча на шофьора, причинил смъртта на дете, председателя на „Възраждане“ Костадин Костадинов употреби квалификацията „разпад на държавността“. Това е същият Костадин Костадинов, който е заплашвал от трибуната на парламента политическите си противници как последователите му физически ще се разправят с тях.
Със своята радикалност обаче Костадинов просто изважда на показ двуличието по отношение на уличното правосъдие, което държавата от години проявява.
Със своята радикалност обаче Костадинов просто изважда на показ двуличието по отношение на уличното правосъдие, което държавата от години проявява.
Седем години след 2016 г. понятието „граждански арест“ дори не звучи притеснително, а се е превърнало в нормална част от пейзажа.
Но в степента, в която държавата отстъпва от собствената си същност, изглежда все по-логичен въпросът – всъщност за какво ни е държавата? Този въпрос отваря Кутията на Пандора. От която, знаем, излизат много страшни неща.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
