"Няма да стане". Защо номинацията на Деньо Денев за шеф на ДАНС скара правителството и президента

Когато преди две седмици стана ясно, че правителството е одобрило предложения от президента досегашен началник на Националната служба за охрана (НСО) за нов мандат, изглеждаше, че двата иначе враждуващи властови лагера ще се договорят и за останалите ключови постове в службите за сигурност.

Публично изразеното очакване на премиера Росен Желязков държавният глава Румен Радев да издаде укази за номинираните от кабинета главен секретар на МВР и председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) подсили това впечатление.

Радев обаче назначи само професионален ръководител на полицията. За ДАНС даде ясно да се разбере, че не е съгласен с предложения му кандидат: "Няма да стане."

И за новия главен секретар на МВР Мирослав Рашков, и за предложения за титулярен председател на ДАНС Деньо Денев опозицията казва, че са свързани със санкционирания за корупция Делян Пеевски. Така на пръв поглед изглежда странно, че Радев отказва да назначи само втория.

Защо "няма да стане" само за Денев? Свободна Европа изпрати въпроси до президентската институция - включително какви са официалните мотиви за отказа на президента да назначи временния ръководител на ДАНС за титуляр. До публикуването на текста отговори нямаше.

Обяснение може да се търси и в хронологията, довела до предсрочното овакантяване на ръководния пост в ДАНС, и в политическия контекст на събитията.

В момента е в ход процедура по избор на нови трима членове на Комисията за противодействие на корупцията, като и тримата фаворити са кандидати на управляващите от ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепяни от "Ново начало" на Пеевски.

Като се добавят публичните съмнения за политически зависимости на временния главен прокурор Борислав Сарафов, става ясно, че последният ключов орган с разследващи функции, който не е трайно овладян от управляващите, е именно ДАНС.

Какво се случи в последните дни

На 20 август кабинетът "Желязков" съгласува предложената от Радев номинация на ген. Емил Тонев за нов мандат начело на НСО. Само няколко часа по-късно президентът го назначи с указ.

Междувременно премиерът изрази очакване президентът да задвижи и назначенията по върховете на МВР и ДАНС, както и на редица български посланици зад граница.

Последва изявление и на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов: "МВР вече колко месеца работи без титулярен ръководител, както и ДАНС, и посланиците. Надявам се, че следващата седмица президентът Румен Радев ще каже какво мисли да прави. Ние не можем да гадаем."

На 25 август Радев потвърди, че до дни ще назначи титулярен главен секретар и отхвърли "внушенията, че саботирам работата на правителството". Назначението на Рашков на най-висшия професионален пост в МВР дойде 4 дни по-късно - на 29 август. За ДАНС президентът запази мълчание.

До 30 август, когато Радев каза пред медиите: "Санкционирани за корупция политици извършват брутална чистка в ДАНС и превръщат институцията в своя бухалка. Правят го чрез номинация, за която искат да издам указ. Нека ме чуят ясно - няма да стане."

На 2 септември дойде и отговор от премиера Желязков, който каза, че правителството все още очаква "официалната позиция на президента, не само изказана".

"Иначе си говорим през медиите, което за институции с дългогодишен опит изобщо не звучи сериозно и създава още една предпоставка за недоверие в обществото", коментира той.

Желязков отхвърли твърдението на Радев за "брутална чистка" в ДАНС, като каза, че "това е доста литературно метафорично изказване" и "няма данни за каквото и да е, което да навява на някакви сталинистки методи" в агенцията.

Какви процеси се развиват в ДАНС

До края на май тази година председател на ДАНС беше Пламен Тончев. Той беше назначен през 2021 г. по време на служебния кабинет на Стефан Янев, избран от Радев. Тончев наследи на поста лансирания през 2015 г. от ГЕРБ Димитър Георгиев.

Кадровите промени по връховете на службите тогава белязаха края на третия премиерски мандат на Борисов (2017-2021) и началото на продължилата няколко години политическа несигурност с чести предсрочни избори.

В този период имаше два кратки редовни кабинета - на Кирил Петков (2021-2022) и на Николай Денов (2023-2024). И двата влязоха в открити конфликти с Тончев, когото Радев неизменно защитаваше.

Денков дори поиска оставката на шефа на ДАНС през есента на 2023 г., след като агенцията тогава стана причина за отмяна на машинния вот на първия тур на местните избори. Повод за отмяната беше справка на номинирания сега за председател на агенцията Денев.

Тогава обаче Радев нямаше критики към ДАНС. Вместо това той обвини Денков, че цели "овладяване на службите".

Малко повече от година по-късно на власт дойде кабинетът "Желязков", който започна да прави смени в регулатори и други държавни органи с отдавна изтекли мандати.

Сред тях беше и т.нар. Комисия по досиетата, която в края на май изненадващо се оказа оглавена от дотогавашния шеф на ДАНС. Това стана с гласовете на управляващите и ДПС на Пеевски в парламента.

Неочакваното преместване на Тончев провокира съмнения, че то е било провокирано от някакъв натиск върху него, но той така и не обясни мотивите си да се съгласи да напусне ДАНС преди края на мандата си.

Така в началото на юни се стигна и до назначаването на Деньо Денев за изпълняващ длъжността председател на ДАНС. Още тогава това беше разтълкувано от опозицията, като "павиране" на пътя му да оглави агенцията като титуляр за 5-годишен мандат.

В следващите няколко месеца в агенцията започнаха рокади на средно ръководно ниво, които така и не бяха обяснени публично. Сменени бяха ръководителите на някои от териториалните звена на ДАНС, като тези в Пловдив и Варна, например.

С какво е известен Деньо Денев

Освен с активната си роля при отмяната на машинното гласуване на местните избори през 2023 г., Денев има участие и в първоначалните действия по разследването срещу помилваната наскоро бивша кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева.

Нейната бивша заместничка Биляна Петрова, също осъдена за корупция и помилвана неотдавна, твърдеше, че именно Денев я е притискал със заплахи да лъжесвидетелства срещу Иванчева. Той отрича тези обвинения.

Денев завършва Академията на МВР през 2005 г., след което е назначен в тогавашната Национална служба "Сигурност" (НСС). След вливането ѝ в ДАНС, той е преназначен в агенцията, където работи до април 2018 г., изкачвайки се в йерархията.

След това оглавява ключовата дирекция "Противодействие на корупцията" в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Периодът му в създадената по инициатива на ГЕРБ антикорупционна комисия съвпада с времето, когато последователно я оглавяват двама прокурори - Пламен Георгиев и Сотир Цацаров.

По това време КПКОНПИ запорира активи на издателя на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев за почти 200 млн. лв. Години по-късно комисията се отказа от това дело, а прокуратурата прекрати разследването си за приватизацията на "Каолин", станало повод за активизирането на антикорупционната комисия.

На фона на тези действия срещу Прокопиев закритата вече Специализирана прокуратура водеше и наказателно дело срещу него и бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков, по което тримата окончателно бяха оправдани през 2021 г.

Докато се развиваха всички тези дела, Делян Пеевски и тогавашният главен прокурор Иван Гешев публично атакуваха Прокопиев, наричайки го "олигарх". Впоследствие ДПС и ГЕРБ престанаха да подкрепят Гешев и той внезапно беше уволнен от Висшия съдебен съвет.