Връзки за достъпност

Извънредни новини

Може ли Източна Европа да замени Китай?


Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова лидерите на ЕС да приемат бързо създаването на фонд за възстановяването на европейската икономика

Този път е различно. Европейските лидери са много предпазливи в заявките за успех на насрочената за четвъртък следобед четвърта видеосреща на върха на ЕС за корона кризата, която трябва да реши как да изглежда европейският “План Машал” за икономиката.

Даването на пари назаем винаги е било проблем, но сега е още по-трудно, тъй като никой не се наема да прогнозира кога кризата ще бъде изчерпана, нито какво ще е състоянието на икономиката, когато този ден настъпи.

На 10 март Световната здравна организация обяви COVID-19 за пандемия. Над 2,6 млн. души вече са заразени, 1 млн. от тях са в Европа. В резултат голяма част от бизнеса няма възможност да работи и прогнозите вече са за рецесия. България е в извънредно положение от 13 март до 13 май, а броят на заразените надхвърли 1000. Ограничителните мерки за гражданите и бизнеса засега остават.

Източна Европа - “Малкият Китай”

България не е анонсирала публично идеи за събуждането на икономиката, които желае да обсъди с Европа. Единственият сигнал за посоката, в която се мисли, беше даден от вицепремиера Томислав Дончев. В серия от интервюта той интерпретира заявеното от Европейската комисия намерение за скъсяване на веригите за доставки чрез преместване на стратегически производства от Азия в Европа. Според Дончев част от производствата в индустрии като текстил, машиностроене, електроника, фармация могат да бъдат преместени в Източна Европа, като това би дало предимство на българските компании, които продължават да развиват такива производства в страната.

“Страните от Централна и Източна Европа, дори взети заедно, не разполагат с огромния човешки ресурс и с инструментариума на държава като Китай, но имат своите предимства – те са “домашни” на ЕС, а развиването на критично важни производства в рамките на общността би ѝ дало устойчивост и гъвкавост, които в ситуация като днешната биха спасили животи, работни места и богатство“, казва Дончев пред сайта euractiv.bg.

Реиндустриализацията в региона и нарастването на промишлеността, според вицепремиера, “дават оптимизъм, че новите държави членки биха били още по-важни за европейската индустрия, когато ЕС се възстанови от външния шок на пандемията”.

Според старши изследователя на базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст “Брюгел” Жолт Дарвас, идеята, че Източна Европа може в значителна степен да замени Китай, е нереалистична, “не само защото Китай е много по-голям, но и защото много централно- и източно европейски страни изпитват недостиг на работна ръка”. Пред Свободна Европа Дарвас коментира, че “ЕС няма да приеме никаква официална политика или указание в тази посока”.

Това са бизнес решения, които ще останат в компетенциите на компаниите и ще зависят от местните условия и от държавната помощ, предлагана от държавите домакин от Централна и Източна Европа”, смята Дарвас.

Икономистът Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, също смята, че политическо решение за преместване на производства от Китай в Европа би означавало отказ от свободната търговия. А ЕС не би приел подобна идея. Калфин допуска, че България би могла да използва като предимство по-евтиния труд, но че тя няма капацитет да приюти високотехнологични производства и трябва да се готви за дълга битка, ако иска да привлече такива. Въпреки, че България е напред с IT технологиите, тя няма добре развито хардуерно производство, казва Калфин и дава пример с оборудването за 5G мрежи, в което Китай е световен лидер. Ако Европа иска, заради опасения за сигурността си да привлече това производство на своя територия, тя трябва да приеме, че ще изостане значително с въвеждането на по-бързия интернет, докато успее да започне сама да прави компоненти за ретранслаторите.

“Централноевропейските държави успяха да привлекат сравнително големи, спрямо своя БВП, нови инвестиции от чужбина и световната финансова криза през 2008 г. забави незначително този процес. Техните правителства успяха да привлекат възможно най-много чужди инвестиции, предлагайки най-голямата държавна помощ, позволена в ЕС. Очаквам тази тенденция да продължи”, коментира Жолт Дарвас от “Брюгел”.

За него близостта до Западна Европа, която позволява да се намалят транспортните разходи и членството в ЕС, което създава правна сигурност, са също плюс за Централна и Източна Европа.

Ивайло Калфин коментира пред Свободна Европа, че тези предимства могат да се използват успешно чрез изграждането на съвместни производства в областта на отбранителната промишленост или проекти за позеленяване на икономиката - посоки, в които ЕС вече е обявил, че иска да се развива.

“България е европейски шампион в производството на велосипеди, но това не стига. Необходимо е българската икономика да бъде включена в това, което така или иначе ще се случва в Европа”, казва икономистът.

Вариантите пред ЕС

На масата са четирите идеи на Еврогрупата - финансовите министри от еврозоната, които в началото на април бяха натоварени от лидерите да предложат план за събуждането на европейската икономика. Министрите предложиха кредитни линии от Европейския механизъм за стабилност за страните от еврозоната, както и заеми от Европейската инвестиционна банка (EИБ) за малкия и среден бизнес и от схемата на Европейската комисия за временна заетост SURE, на обща стойност 540 млрд.евро. Най-любопитната, но и най-оспорваната тяхна идея е създаването на нов фонд за възстановяване, за чийто размер и начин на финансиране Еврогрупата не можа да намери съгласие.

Бонове, фондове, заеми - откъде да започнем

Италия, която стоеше зад отхвърлената идея за “корона облигации” продължава да настоява, че ако Европа не емитира общ дълг, за да помогне на най-пострадалите от пандемията свои членки, това ще е краят на ЕС. Но тя има все по-малко поддръжници заради отказа на най-големите платци - Германия и Нидерландия, да я подкрепят.

Наричани често “спестовниците”, тъй като трудно отварят портмонетата си, Берлин и Амстердам също направиха отстъпки. Германският канцлер Ангела Меркел изрази склонност към увеличаване на вноската на Германия към европейския бюджет, за да се използват средствата от него като гаранции, а нидерландският премиер Марк Рюте прие на най-засегнатите страни да бъде дадена безвъзмездна финансова помощ.

Европейската комисия обяви, че очаква да бъде натоварена от лидерите на ЕС да предложи нов дъгосрочен бюджет, който да послужи като “основен инструмент за възстановяването на Европа след кризата”. Нейният председател Урсула фон дер Лайен обясни, че особено през първите 2-3 години от седемгодишния бюджет, общите средства основно ще бъдат разходвани за събуждане на европейската икономика. По нейното разбиране това ще означава включване на целите на Зелената сделка в преформатирането на икономиката, съкращаване на веригите на доставки и диверсифициране на източниците на стратегически суровини и стоки.

Испания, най-категоричният поддръжник на Италия за “корона облигациите”, се оттегли от идеята и в замяна предложи €1,5-трилионен фонд за възстановяване.

Европейският фонд за възстановяване

Предложението, определено от в. “Файненшъл таймс” като най-добрата от многобройните идеи, предвижда отпускането на безвъзмездна помощ, а не на заеми, на най-засегнатите. Фондът е достатъчно голям, за да помогне, и предвижда всяка страна да разполага с определена сума от него в зависимост от вноската си.

Без да коментира конкретните параметри на испанската идея, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова в поканата си за среща към европейските лидери да работят "за създаването на Европейски фонд за възстановяване възможно най-скоро.“

Българската визия

Официалната позиция на България за срещата на върха не коментира създаването на фонд за възстановяване, но изказва подкрепа за предложенията на Еврогрупата, където той е споменат. София застава зад кредитните инструменти, но все още не е решила дали ще се включи във фонда SURE или в кредитните линии на ЕИБ.

Според съобщение на правителството, България ще отстоява на срещата на върха на ЕС тезата, че “следва първо да бъдат адресирани в дълбочина отделните аспекти на кризата, причинена от COVID-19, особено здравните, като след това се премине към решителни мерки за възстановяване на икономиките”.

Веднага след като евролидерите поръчаха изработването на икономически мерки, премиерът Бойко Борисов заяви, че извън еврозоната и във валутен борд, България се намира в особено сложна ситуация, тъй като не може да се възползва от всички възможности за възстановяване, част от които са само за еврозоната, както и че не може да печата и пари, заради ограниченията на борда.

Преди Великден той обяви изненадващо, че България иска да ускори влизането си в чакалнята на еврото - валутно-обменния механизъм ERMII, за да има достъп до финансовите инструменти за въстановяване, които ще са достъпни само за еврозоната, а БНБ поиска от ЕЦБ суапова линия, която да ѝ позволи при нужда да обмени “няколко милиарда лева” в евро.

Ако търсите или предлагате помощ, тук можете да намерите полезна информация. Следете и кои са дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

Най-ново видео

Първият български шрифт за хора с дислексия
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:59 0:00
XS
SM
MD
LG