Връзки за достъпност

Извънредни новини

Качество, количество или срокове? Какъв точно е проблемът с AstraZeneca


Ако има една търговска марка, която най-често чувате в новините напоследък, то това е AstraZeneca. Причината е, че фирмата произвежда една от трите одобрени в ЕС ваксини срещу коронавирус. За разлика от Pfizer и Moderna обаче, свикнахме да чуваме за шведскaта компания винаги във връзка с някакъв проблем.

Някои държави, включително и България, обвиниха фирмата за забавянето на ваксинационния процес. В същото време и в България, както и в много други страни, ваксината на AstraZeneca не е сред предпочитаните от хората.

В началото на годината фармацевтичната компания AstraZeneca се забърка в спор с Европейския съюз. Оказа, че тя не може да достави ваксините срещу COVID-19, които е обещала на 27-те държави членки на ЕС за първите месеци на 2021 г. После се оказа, че забавянето ще продължи и в следващите месеци.

България твърдеше в началото, че това няма да повлияе на ваксинацията в страната, въпреки че заложи точно на тази ваксина и поръча най-много от нея. Преди дни обаче здравният министър вече обвини AstraZeneca за затварянето на откритите „зелени коридори“ за ваксинация.

Но и това не е всичко. Макар че желаещи да се ваксинират с препарата на AstraZeneca не липсват, някои хора са скептично настроени към нея, и то не само в България. Според Европейската агенция по лекарствата, водещи учени в отделните държави от ЕС и регулатори и учени в други страни, основание за това няма – ваксината е безопасна и ефективна. А някои държави, които по-рано бяха ограничили прилагането ѝ при възрастни хора, вече се отказаха от това ограничение.

Къде тогава е проблемът?

Ако сте се загубили в тази история и различните ѝ аспекти - търговски, политически, здравен - тук сме събрали отговорите на някои от най-важните въпроси.

Защо в ЕС се вдигна шум около AstraZeneca

Напрежението около ваксината на AstraZeneca в Европейския съюз (ЕС) започна в края на януари. Тогава фармацевтичната компания съобщи, че няма да може да достави всички обещани дози от ваксината си срещу коронавируса, разработена съвместно с Оксфордския университет.

Новината за забавянето предизвика остри изказвания от представители на ЕС. Заговори се дори за съдебни искове. Европейската комисия поиска компанията да достави в ЕС колкото ваксини е обещала. Спорът беше по същество търговски – свързан с договора на Европейския съюз и AstraZeneca и изпълнението му.

След това се появи и втори аспект. Някои държави в ЕС решиха да не слагат ваксината на AstraZeneca на по-възрастните хора с мотива, че клиничните изпитания не дават достатъчно данни за определяне на ефективността ѝ в тази възрастова група. Сред хората в ЕС се появиха допълнителни съмнения за ефективността на ваксината след изказвания на политици, сред които и френският президент Еманюел Макрон, че ваксината е "почти неефективна" при възрастните, с което си навлече критики от учените.

Какъв е проблемът с доставките?

Основният проблем около ваксината е свързан с доставките за Европейския съюз, които през първата половина на 2021 г. ще са с над 50% по-малко от планираното.

Европейската комисия не съобщи с колко точно ще бъдат намалени доставките заради клаузите за поверителност в договора с AstraZeneca. Според източници на Ройтерс през първото тримесечие ще бъдат доставени с 60% по-малко дози, а през второто тримесечие – с над 50% по-малко. Това означава, че за първите шест месеца на 2021 г. доставките ще са съкратени с около 160 милиона дози.

А защо се бавят доставките?

Официално посочената причина за първото забавяне на доставките беше производствен проблем в един завод.

В изслушване пред Европейския парламент на 25 февруари изпълнителният директор на компанията Паскал Сорио каза, че затрудненията с доставките на ваксината са свързани с по-бавното усвояване на технологията на производство в някои заводи.

Появиха се съмнения, че фирмата е изнесла част от ваксините си, произведени в Нидерландия и Белгия, в Обединеното кралство и това е причина за недостига за ЕС. Затова Комисията въведе нови правила, които предвиждат производителите да искат разрешение всеки път, когато смятат да изнасят ваксини от територията на блока.

Кой е засегнат от забавянето?

Целият Европейски съюз е засегнат от забавянето.

Европейската комисия е сключила договор за 400 милиона дози от ваксината на AstraZeneca и Оксфордския университет, които трябва да бъдат доставени в рамките на 2021 г. Доставките се извършват на квотен принцип и всички държави от блока са засегнати от забавянето.

Германия например очакваше около 3 милиона дози през февруари, а получи по-малко от половината по думите на ръководителя на ваксинационния щаб на страната Томас Мартенс пред Би Би Си.

Защо е важно за България?

Защото България е поръчала най-много дози от тази ваксина и разчита на нея за масовата ваксинация.

Здравните власти са заявили над 4,5 милиона дози от ваксината на AstraZeneca. От другите досега одобрени ваксини – на Pfizer/BioNTech и на Moderna – са поръчани съответно 3,9 милиона и 960 хиляди дози.

Част от тези количества обаче бяха поръчани допълнително и се очаква да пристигнат по-късно. По-големи доставки от тях според графика на здравното министерство се очакват през второто и третото тримесечие на 2021 г.

Чак сега ли стана ясно, че България е засегната?

Още при първите съобщения за забавяне на доставките от AstraZeneca беше ясно, че всички държави в ЕС ще са засегнати. Някои реагираха публично и настояха да получат обещаните им дози, дори повдигнаха въпроса за съдебни дела.

Тогава българските здравни власти заявиха, че не очакват обявеното от AstraZeneca забавяне на доставките на ваксината ѝ срещу коронавируса да се отрази на ваксинационния план на България.

Преди седмица обаче здравните власти посочиха именно забавянето на доставките като причина за затварянето на „зелени коридори“ за ваксинация, разкрити няколко дни по-рано. Здравният министър изпрати писмо до централата на фармацевтичния гигант заради забавянето на две доставки и поиска поне едната да дойде в срок.

От писмото стана ясно, че България е очаквала да получи над 450 хиляди дози от ваксината през февруари. Вместо това държавата получи 170 хиляди (малко под 40%).

„Ние знаехме, че AstraZeneca ще намали дозите и ще достави 40% от количествата си, но дори и с намалените дози AstraZeneca не изпълни обещанието си към държавата“, каза здравният министър Костадин Ангелов пред бТВ.

А вярно ли е, че ваксината на AstraZeneca не е достатъчно добра?

Не, не е вярно. Според Европейската агенция по лекарствата ваксината на AstraZeneca е безопасна и ефективна. Затова регулаторът я одобри за употреба в ЕС при същите условия, при които одобри ваксините на Pfizer/BioNTech и Moderna.

Част от скептицизма към ваксината идва заради по-ниския процент на ефективност в сравнение с другите две одобрени ваксини, приет от Европейската агенция по лекарствата. Регулаторът приема, че ваксината на AstraZeneca има 60% ефективност. Този процент се отнася за симптоматичните случаи на COVID-19. Той показва колко по-малко са те сред участниците в клиничните проучвания, които са получили ваксината, в сравнение с контролната група, която е получила плацебо. Това не значи, че всеки един ваксиниран е защитен на 60%, а че при клиничните тестове ваксината е намалила броя на симптоматичните случаи с 60%.

Данни от Шотландия обаче показват, че ваксината на AstraZeneca има ефективност от 94% за предотвратяване на тежко протичане на COVID-19, което налага хоспитализация. Същото проучване показва, че ваксината на Pfizer/BioNTech има 85% ефективност за предпазване от тежко протичане. Освен това данни от последните седмици сочат, че когато втората доза от ваксината на AstraZeneca бъде поставена 12 седмици след първата, ефективността за предотвратяване на инфекция със симптоми се покачва до 82%.

Основният въпрос за ваксината на AstraZeneca е свързан с ефективността ѝ при новите варианти на коронавируса. Но този въпрос е в сила и при другите вече одобрени ваксини срещу COVID-19, защото досега не са публикувани данни от големи клинични проучвания, които да покажат дали тези ваксини предпазват от тях.

А подходяща ли е за възрастните хора?

Европейската агенция по лекарствата одобри ваксината на AstraZeneca да се прилага при всички хора над 18-годишна възраст.

Някои държави в ЕС обаче решиха първоначално да не я слагат на хора над 55 или над 65 години. Причината не е, че тя не е безопасна за тях. Мотивът на държави като Германия, Франция и Белгия да решат да не използват ваксината на AstraZeneca при възрастни хора е, че в клиничните тестове са участвали предимно по-млади хора и това не позволява да се определи точната ефективност при по-възрастните.

В Обединеното кралство такова ограничение няма и препаратът на AstraZeneca се слага и на възрастните хора. Първите данни от проучването в Шотландия показват, че ваксината е ефективна и в тази възрастова група.

Здравните власти във Франция ревизираха препоръките си и от понеделник хората между 65 и 75 години могат да бъдат ваксинирани с този препарат. Очаква се белгийските власти да вземат подобно решение. Германия също отмени ограничението за ваксиниране на възрастни хора с препарата на AstraZeneca.

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG