Ще има ли газ в България през зимата? Много хора се питат, след като служебното правителство в първия си ден описа състоянието на българската енергетика с думите “хаос и разруха”, създаде кризисен щаб и каза, че „ситуацията, свързана с доставките на газ, е сериозна, ако не критична“.
Предишните управляващи определиха тези действия и думи като всяване на паника и обвиниха служебното правителство, че подготвя почвата за възобновяване на преговорите с руската държавна компания “Газпром”. Тя едностранно и в нарушение на договора спря доставките за България през април и така се стигна до това страната да остане без основния си доставчик.
Във вторник служебният енергиен министър Росен Христов за пръв път публично допусна възможността България да поднови доставките от “Газпром”. Той каза, че приоритетът е търсене на алтернативни доставки. И след това съобщи, че е поискал отсрочка за подписване на договор точно за такива доставки.
Какви са вариантите за алтернативни доставки на газ? Наистина ли положението е толкова тежко, че да се оправдае изпълнение на ултиматума на “Газпром” и възможно връщане към руските доставки?
Фактите накратко:
- една трета от газа за България е гарантирана и е на ниска цена; служебното правителство трябва да пусне в експлоатация газопровода, по който този газ да дойде, а това засега се бави;
- има оферта за седем танкера втечнен газ; служебното правителство може да я приеме и да търси начин танкерите да се разтоварят и газът да стигне до България, а то поиска отсрочка;
- трябва да се осигурят допълващи количества газ; служебното правителство каза, че ще обяви търгове.
Излиза, че варианти има и от служебното правителство зависи да ги осъществи.
Откъде може да дойде газ
Вариантите за доставка на природен газ в България в момента са три – газ по дългосрочния договор с Азербайджан, втечнен газ, ако бъде приета офертата за седем танкера от американска компания, и от други доставчици в региона за допълване до нивото на нуждите.
- Азерски газ
България има сключен договор за доставка на природен газ от находището “Шах Дениз” в Азербайджан, който е в сила и в момента. Той е за 1 млрд. куб. м природен газ годишно – около една трета от цялото потребление в страната.
България и в момента внася природен газ по договора с Азербайджан. До началото на юли в страната влизаше една трета от договореното количество, а от юли – цялото. Въпросът е в цената – две трети от доставяния сега азерски газ се плаща на пазарни цени, а не на цената по дългосрочния договор, която е по-ниска. Това ще продължи докато газовата връзка с Гърция влезе в експлоатация. Т.е. завършването на интерконектора е важно както за количеството доставян газ, така и за цената му.
- Втечнен газ
Азерският газ обаче не е достатъчен, за да задоволи цялото потребление в България. Вариант за допълване на доставките е с втечнен газ. България вече достави два танкера от САЩ през юни.
В последните дни от управлението си правителството на Кирил Петков съобщи, че има предложение за сключване на договор за седем танкера втечнен газ от американска компания. Впоследствие министърът на енергетиката в кабинета на Петков Александър Николов каза, че фирмата е Cheniere, а предложението е под формата на обвързваща оферта, което по думите на Николов значи, че България ще реши дали да получи или не доставката. Седемте танкера са разпределени по един на месец от октомври до април включително, каза още Николов.
Танкерите ще пристигнат при две условия – първо, служебното правителството да потвърди, че страната иска доставките; второ – да се намери вариант танкерите да бъдат разтоварени и газът след това да бъде доставен до България.
Служебният министър на енергетиката Росен Христов каза пред бТВ, че правителството е в контакт с Cheniere и е поискало отсрочка - офертата да бъде удължена с две седмици след досегашния краен срок 19 август. По думите му целта е паралелно с това да се търсят слотове на терминали за разтоварване. Това са специално изградени пристанища, които посрещат танкерите с втечнен газ.
- Други доставки
Азерският газ и втечненият газ, ако бъде доставен, също няма да са достатъчни да задоволят цялото потребление в България.
“Дори купувайки американския газ, имаме недостиг, който се равнява на около една трета [от потреблението]. Тоест с втечнения газ, с азерския газ и с [газохранилището] “Чирен” имаме около 70% осигурено потребление за зимата”, каза пред Свободна Европа енергийният експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). По думите му дори да има ограничения в потреблението, те не биха могли да компенсират напълно този недостиг. Затова се стига до въпроса откъде да се осигурят допълнителни доставки.
Вероятно може да се купува месец за месец. Това са сравнително малки количества и може да се намерят, но на високи цени.Мартин Владимиров, ЦИД
“Вероятно може да се купува месец за месец. Това са сравнително малки количества и може да се намерят, но на високи цени”, каза Владимиров.
След спирането на доставките от „Газпром“ през април България купува природен газ по този начин от компании в региона, които имат достъп до сигурни количества природен газ по дългосрочни договори, добави той.
Какви са следващите стъпки
За да има газ през зимата в България, трябва да бъдат направени няколко основни неща - да бъде пуснат в експлоатация интерконекторът с Гърция, правителството да потвърди доставката на втечнен газ и да намери как той да бъде разтоварен и да стигне до България, както и да се намерят допълващи доставки. Тук се появяват и спънките.
- Газовата връзка с Гърция
Интерконекторът с Гърция ще позволи пълните количества азерски газ на цената по дългосрочния договор да идват в България. Правителството на Кирил Петков обяви строителството за завършено в началото на юли, а няколко дни по-късно проектната компания получи сертификат, който ще ѝ позволи да експлоатира газопровода. Петков каза, че последните документи трябва да са готови до четири седмици и призова служебното правителство да завърши бързо процедурите.
Сега обаче пред влизането в употреба на газовата връзка се появиха пречки. Сбъркано име в документите попречи на вписването на новото ръководство на проектната компания, което е ключово условие за сертифицирането. “Капитал” съобщи, че служебният министър на енергетиката е подписал заповед, с която отменя назначения в ръководството на компанията, което също е ключово условие от решението за сертифицирането ѝ. Министерството отрече.
Служебният министър на регионалното развитие каза, че по проекта още има недовършени строителни работи, което противоречи на досега известната информация, и допусна забавяне.
Служебното правителство каза, че влизането в употреба на интерконектора е приоритет и “цялата държава ще работи в помощ на строителя”.
Пречките пред завършването на проекта, които се появиха в първите дни от работата на служебния кабинет, предизвикаха съмнения, че то иска да забави влизането му в употреба. Граждани организираха протест с искане газовата връзка да заработи възможно най-скоро.
- Слотове за танкерите
Ако иска България да получи американски втечнен газ по офертата, получена от предишното правителство, служебният кабинет трябва да потвърди доставката. Срокът беше 19 август, но служебният енергиен министър каза, че е поискана отсрочка.
За да достави България втечнен природен газ, тя трябва да има резервиран слот на газов терминал за разтоварване на танкера и регазифициране на втечнения газ. Трябва да има и резервиран капацитет по газопровод, който да го достави до България. Бившият министър на енергетиката Александър Николов каза, че има резервиран слот за октомври на гръцкия терминал на остров Ревитуса. За следващите месеци обаче трябва да се намерят слотове, каза Кирил Петков когато обяви офертата за седемте танкера американски втечнен газ.
Дори при закупени всичките слотове, България може, да прекупи от фирмите, които са закупили тези слотове и природен газ ще бъде доставен в България.Иван Иванов, КЕВР
Появиха се съмнения дали това е възможно. Преди дни обаче стана ясно, че е завършило разширение на терминала. Други терминали в района има в Турция. Дори тези капацитети да са запазени, България може да ги прекупи от фирми, които не ги ползват, каза представител на държавата - председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов.
“Дори при закупени всичките слотове и респективно капацитет по тръбата, България може, и явно това ще бъде направено, да прекупи, да купи от фирмите, които са закупили тези слотове и тези капацитети и природен газ ще бъде доставен в България”, каза Иван Иванов пред бТВ.
По време на заседание на КЕВР във вторник Иванов критикува ръководството на “Булгаргаз” и предишното правителство, че не е потърсило слотове още след спирането на доставките от “Газпром”. Директорът на българската газова компания отговори, че ръководството на “Булгаргаз” не е очаквало руските доставки наистина да спрат.
Свободна Европа попита Министерството на енергетиката и “Булгаргаз” водят ли се разговори за резервиране на слотове на терминали и капацитет по газопроводи, но до редакционното приключване на текста не получихме отговор. Не получихме отговор и на въпроса дали правителството възнамерява да потвърди доставката на седемте танкера втечнен газ.
- Договаряне на други доставки
Дори служебното правителство да потвърди доставката на седемте танкера, все още ще има нужда от допълнителни количества, за да се задоволи потреблението. Те трябва да се осигурят с търгове.
В петък служебният премиер Гълъб Донев каза на заседание на Министерския съвет, че Министерството на енергетиката ще обяви търг за краткосрочни доставки на втечнен природен газ. Не е ясно целта е това да са количества, които да заместят, или които да допълнят седемте танкера от американската компания Cheniere.
А договорът с „Газпром“?
България все още има договор с “Газпром”, който изтича в края на годината. Руската държавна компания обаче не го изпълнява и не доставя природен газ. В края на април “Газпром” прекрати доставките на газ за България и други страни заради отказа им да плащат за доставка на природен газ по нова схема, която не отговаря на сключените договори. “Булгаргаз” твърди, че се е опитала да плати няколко пъти в записаната в договора схема, но плащането не е било прието.
Във вторник за пръв път служебният министър на енергетиката Росен Христов допусна възможността България да се върне към доставките от “Газпром”. Това означава България да изпълни условията на Русия и “Булгаргаз” да си открие сметка в рубли в банката на “Газпром”.
“Приоритетно гледаме алтернативни доставчици”, каза той пред бТВ.
“Но ако се окаже, че те не са достатъчни, със сигурност няма да съм аз министърът, който ще остави населението на студено през зимата.”
Тезата, че България е трябвало да се съгласи с условията на “Газпром” е защитавана и от представители на ГЕРБ, “Възраждане”, ДПС, БСП и ИТН. В служебното правителство също има привърженици на тази теза.
Президентът Румен Радев не е изразявал директно такава позиция, но зад призива му към назначеното от него служебно правителство да осигури евтини и сигурни енергийни доставки анализатори виждат желание за връщане към “Газпром”.
Според предишните управляващи от “Продължаваме Промяната” и “Демократична България” обаче връщането към “Газпром” крие повече рискове, отколкото ползи. Така смятат и експерти.
“Газпром” показа и доказа, че не е надежден доставчик”, каза пред бТВ председателят на КЕВР Иван Иванов.
“При подновяване на преговорите с “Газпром” – ако след три месеца продължава да ни счита за неприятелска държава и спре отново подаването на газ, какво ще последва?”
“Газпром” е ненадежден доставчик – спира доставките, въпреки че има договори и въпреки че фирмите са изрядни платци.Мартин Владимиров, ЦИД
“Газпром” е ненадежден доставчик – спира доставките, въпреки че има договори и въпреки че фирмите са изрядни платци. В момента “Газпром” се държи като политически играч изцяло, няма никакви икономически съображения. Затова няма смисъл да се подновява споразумението с “Газпром”, каза пред Свободна Европа Мартин Владимиров.
Вместо да се сключва нов договор с “Газпром” според Владимиров ключовите стъпки за осигуряване на доставките в дългосрочен план са две – първата е да се търси възможност за подписване на дългосрочен договор за доставка на втечнен газ; втората е да се подпишат споразумения за солидарност с другите държави членки на ЕС в района.
Такива договори биха позволили България да поиска от Гърция да гарантира капацитет на терминала за втечнен газ на о. Ревитуса, който да бъде резервиран от български компании, каза експертът. Такова споразумение за солидарност с Гърция или с Румъния би могло да включва общо купуване на газ, добави той.
“Когато три държави едновременно купуват газ, доставчиците на втечнен газ ще се заинтригуват и ще предложат по-добра цена.”
