Връзки за достъпност

Извънредни новини

Открехнатата врата на промяната. Може ли откъсването от Русия да бъде спряно


Кирил Петков и Асен Василев. Колаж.

Ако отиващото си правителство има поне един успех, това е откъсването от руската газова зависимост. Румен Радев обаче определи ситуацията като опасен хаос, а БСП, ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" поискаха сдобряване с "Газпром". Ще се хлопне ли обратно открехнатата врата на промяната?

С врата, отворена към светли хоризонти. Така започна обещанието за промяна на Кирил Петков и Асен Василев. И въпреки че логото на тяхната формация понесе много критики, след 7 месеца управление едно е сигурно - вратата към промяната беше открехната в поне едно отношение.

България вече не купува газ от Русия. Правителството дори отхвърли възможността да поднови изтичащия договор с руския монополист "Газпром". След 13 години отлагане газовата връзка с Гърция беше завършена. Така за първи път, откакто се заговори за нуждата от алтернативни източници, България предприе сериозни действия, за да осигури доставки, различни от руските.

Накратко, промяната се случи с газа.

В последните си мигове отиващото си правителство показа и допълнителна решимост срещу руското влияние и изгони 70 руски дипломати от страната - нещо безпрецедентно в модерната българска история.

Други реформи обаче продължиха да съществуват само под формата на пожелания.

Какво успя и какво не успя да направи отиващото си правителство? И кои врати останаха затворени?

Може ли откъсването от Русия да бъде спряно
please wait

No media source currently available

0:00 0:11:11 0:00
Директен линк

Промяната в българския тон

"Днес е важен ден да продължим промяната – промяната на мисленето, промяната в управлението", каза Кирил Петков при встъпването си в длъжност като министър-председател на 13 декември.

Седем месеца по-късно промяната по отношение на енергийната зависимост на България от Русия е факт. Вече трети месец поред България не получава руски газ, но това не доведе до предвещаваната газова криза, а кабинетът успя да осигури алтернативни доставки.

Дотук се стигна, след като правителството отказа да изпълни ултиматума на Москва и да започне да плаща за руския газ в рубли - действие, което би нарушило съществуващия договор. През април България направи плащане в долари към "Газпром", както е записано в договора. Парите обаче бяха върнати, а руската държавна компания едностранно спря да изпълнява задълженията си.

Премиерът Кирил Петков определи решението на "Газпром" като "шантаж" и обоснова отказа на България да изпълни руския ултиматум с липсата на гаранции, че след плащането в друга валута страната действително ще получи договорените количества газ.

"Ние няма да се поддадем на подобен рекет", каза Петков.

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев се включи в променения тон на говорене и директно каза, че това правителство няма да поднови договора с "Газпром", защото компанията е "ненадежден партньор". Договорът между "Булгаргаз" и руския доставчик изтича на 31 декември тази година.

"Имайки предвид държанието на “Газпром”, никога няма да преговаряме за нов договор", каза Василев.

Намирането на алтернативни доставки

Освен тона към Русия обаче, се промениха и усилията в търсенето на алтернативи. Дълго поддържаната теза, че България е непоправимо зависима от руския газ, защото няма откъде да транспортира количества на други доставчици, се оказа с пукнатини.

"Да се твърди, че нямаме трасета да доставим газ, извън тези, по които доставяме руски газ, е смешно", каза тогава Асен Василев.

Управляващите направиха няколко визити в Азербайджан, както и една в САЩ. Впоследствие стана ясно, че са договорили няколко американски танкера с втечнен газ, за които има възможност да бъдат доставени през Гърция и Турция.

Преди дни Кирил Петков съобщи, че Азербайджан е готов да достави на България допълнително между 500 млн. и 1 млрд. куб. м природен газ годишно. Освен тях България има договор за внос на 1 млрд. куб м азерски газ годишно, който обаче досега не се изпълняваше в пълен обем.

Газовата връзка с Гърция

Най-съществената стъпка дойде на 8 юли. Тогава Петков и неговият гръцки колега Кириакос Мицотакис откриха газовия интерконектор Гърция-България (IGB), който свързва Комотини със Стара Загора.

Завършването на проекта беше записано като цел още в коалиционното споразумение между четирите управляващи партии, след като беше отлагано в продължение на близо 12 години по време на управлението на ГЕРБ.

Връзката с Гърция е на дневен ред още от газовата криза през януари 2009 г., когато спор между Русия и Украйна доведе до спиране на руските доставки. Още тогава беше подписано споразумение между Българския енергиен холдинг и консорциум между гръцката публична газова корпорация DEPA и италианската енергийна група Edison. Първият краен срок за завършването на връзката беше 2013 г. Строителството обаче започна едва през 2019 г.

С окончателното му завършване сега най-накрая се слага край на руския монопол на доставки. Проектът дава на България нов маршрут за внос на газ, различен от руския, повече възможности, конкуренция и съответно - потенциално по-ниски цени.

По него ще могат да стигат доставки от Израел и Кипър, например, както и от пазарите на втечнен газ от други точки на света. Очакванията са интерконекторът да влезе в експлоатация през август или септември, след като приключат последните административни процедури.

Именно по него ще могат да влязат всички договорени по-евтини количества азерски газ, които досега не идваха в пълния си обем. При откриването на връзката министърът на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов посочи, че до края на годината България ще получи 430 млн. куб. метра природен газ от Баку. За сравнение по данни на БТА през първото шестмесечие на годината България е получила 160 млн. куб. метра газ.

Според експертите това общо количество азерски газ, заедно с количествата втечнен газ от САЩ, ще бъдат достатъчни на България, за да избегне сценарий на "газова криза".

Кой иска сдобряване с "Газпром"

Говоренето за "газова криза" и опасността от студен зима изглежда още по-популистко, след като в четвъртък Петков съобщи, че предлага България да сключи договор за доставка на още 7 карго кораба с втечнен газ от САЩ.

По думите му договорът изцяло ще обезпечи енергийната сигурност на страната от октомври до април и ще може да бъде "потвърден" от служебното правителство на 19 август.

Открехнатата врата към по-малка енергийна зависимост обаче изглежда застрашена от затваряне. Служебното правителство, което предстои да взима решенията, ще бъде назначено от президента Румен Радев. Той многократно критикува управляващите заради "хаоса в енергетиката" и определи прекъсването на отношенията с "Газпром" като "увеличаване на риска".

Още през април пък една от партиите в коалицията - БСП, призова коалиционните си партньори да приемат ултиматума на "Газпром" и да "възстановят" руските доставки - въпреки факта, че те всъщност бяха спрени еднолично от руската компания. Към тези призиви се присъединиха и ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" в сряда, с което подсилиха опасенията, че откъсването от руските зависимости може да се окаже само мимолетно.

Не толкова решително изглеждаше правителството по темата с петрола. България заплаши с вето налагането от ЕС на петролно ембарго на Русия и така си издейства изключение - вносът на руски петрол ще продължи.

София, Скопие, Москва

Самият премиер в оставка Кирил Петков на няколко пъти обвърза руското влияние в България с опитите за саботаж на собственото му правителство. Руската посланичка Елеонора Митрофанова, например, беше сред тези, които Петков обвини за свалянето на кабинета.

Преди ден в интервю за британския всекидневник The Times той обвини Русия и в опит за намеса в друг от успехите на правителството - решаването на спора със Северна Македония. Петков посочи подобряването на отношенията със Северна Македония като свой приоритет още в началото на мандата си, а първото му официално посещение в чужбина беше именно в Скопие.

"Русия имаше влияние и от двете страни на границата", каза Петков. "Видяхме координирани действия, когато нашите националисти излязоха с медийни инициативи, преди културният ни офис в Северна Македония да бъде изгорен."

Става дума за подпалването на българския културен център "Иван Михайлов" в Битоля в началото на юли.

Този месец България оттегли ветото, наложено от ГЕРБ и "Обединени патриоти" през 2020 г., и така отвори пътя пред Скопие за преговори за присъединяване към ЕС. Това стана, след като българският парламент одобри т.нар. френско предложение за решаване на спора.

Вратите, които останаха притворени

В други области обаче обещаната промяна така и не дойде.

Правителството започна мандата си със заявките за "нулева толерантност към корупцията". Основен приоритет беше реформата на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и антикорупционното законодателство, но и двете не се случиха. Последно тези идеи бяха заложени в програмата, предложена от БСП в сряда, която обаче така и не беше гласувана в парламента. Ако тя получеше подкрепата на 121 депутати, социалистите щяха да предложат нов кабинет с третия мандат.

Големи разкрития за корупционни схеми, каквито имаше, докато Петков и Василев бяха служебни министри, липсваха. Изключение прави казусът "Капитан Андреево". И там обаче опитът за промяна удари на камък, след като преди 10 дни Върховният административен съд възстанови дейността на частната фирма "Евролаб 2011" по извършване на фитосанитарен контрол на граничния пункт.

Заявките за съдебна реформа също останаха неизпълнени. Безспорният успех на отиващото си правителство в тази област остава единствено закриването на специализираните съдилища и прокуратура.

Войната

Освен в забавяне по темата корупция и съдебна реформа, управляващите бяха обвинени и в забавяне по основната тема на изминалите пет месеца – войната в Украйна.

Водещата партия в коалицията - "Продължаваме промяната" (ПП) - дълго време запази тишина по централните въпроси и не зае ясна позиция. В тази тишина успешно се наместиха манипулативни и неверни твърдения, а от ПП казаха, че подкрепят предоставянето на военна помощ за Украйна едва след като Москва спря доставките на руски газ за България.

Едва тогава Кирил Петков каза, че дълги години Русия е третирала България като "пета колона", а Асен Василев категорично определи Русия като агресора в конфликта с Украйна.

В края на юни дойде и още по-категоричен акт - изгонването на 70 руски дипломати, някои от които, по думите на Петков, работили "срещу интересите на България".

Въпреки това последно категорично действие обаче нито скъсването с политическата, нито с енергийната зависимост на България от Москва изглежда окончателно. Притесненията, че съвсем скоро може да настъпи обрат, остават.

От БСП казаха, че не подкрепят изгонването на дипломатите, а Румен Радев, от когото зависи следващото служебно правителство, укори лидерите на коалицията, че това решение "увеличава риска за България". Добавяйки към този хор и гласовете от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", които поискаха възстановяване на доставките от руския монополист "Газпром", въпросителната, надвиснала над откъсването от руските зависимости, става все по-ярка.

Вратата на промяната, която беше открехната през последните 7 месеца, може да бъде отново затворена.

Facebook форум

Най-ново видео

Професия Ютюбър. Кой е Слави The Clashers и какво работи
please wait

No media source currently available

0:00 0:04:59 0:00
XS
SM
MD
LG