Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Апартаментгейт", "Росенец", чекмеджето на премиера... Какво става със случаите, на които ЕП обърна особено внимание


Миналата седмица зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова подчерта, че успоредно с новия мониторинг за върховенство на закона, България продължава да бъде под наблюдение и по стария механизаъм за сътрудничество и оценка заради "недовършена работа" в сферата на борбата с корупцията

Миналата седмица Европейският парламент (ЕП) прие критична резолюция за състоянието на върховенството на закона в България с 358 гласа подкрепа срещу 277 против и 56 въздържали се. Макар че документът няма обвързващ характер, той се възприема като значим сигнал към управляващите в София, определя като легитимни исканията на протестиращите и споменава няколко конкретни случая, по които няма ефективни разследвания или наказания.

Европарламентът подчертава необходимостта от "задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала "Апартаментгейт", случая с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в "Росенец" и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България".

Въпреки че всеки от споменатите случаи беше поставен във фокуса на медийното внимание в страната през последните 2 години, по нито един от тях все още няма приключило съдебно дело с влязло в сила решение на съда.

Записите

Един от най-актуалните случаи – този с изтеклите в публичното пространство записи с глас на човек, напомнящ този на премиера Бойко Борисов, все още е обект на досъдебно производство, водено от Софийската градска прокуратура (СГП). За последно оттам съобщиха в началото на август, че разследват дали става въпрос за незаконно подслушване.

От въпросното съобщение на СГП се разбра, че прокурорите са фокусирали вниманито си в тази посока, а не в това да отговорят на въпроса дали записите съдържат данни за някакви престъпления. Повече от два месеца по-късно няма нова официална информация за хода на разследването.

Първият запис беше разпространен около средата на юни и в него се чуваше как мъж с глас, приличащ на този на Борисов, води телефонен разговор с неизвестен събеседник. В него се чуваха обидни думи по адрес на председателя на парламента Цвета Караянчева и се обсъждаха актуални теми, сред които предварителна информация за обвинение по случая с къщите за гости, както и проверката на Комисията за финансов надзор (КФН) срещу застрахователния холдинг "Еврохолд".

Впоследствие в публичното пространство излязоха и снимки с пачки от 500-еврови банкноти, кюлчета злато и пистолет от спалнята в държавното жилище на премиера, а самият той потвърди, че на една от тях е заснет как спи.

Последната пресконференция на премиера Борисов, на която той потвърди, че на една от изтеклите снимки е заснет именно той, докато спи
Последната пресконференция на премиера Борисов, на която той потвърди, че на една от изтеклите снимки е заснет именно той, докато спи

В края на юни последваха още два два записа, в които се чува глас, подобен на този на Борисов, но отново не се чува събеседникът в разговора. В единия записаният се обръща към човек с името "Валентин Василиевич", искайки му обяснение дали подкрепя "Корнела и Радев". Това обръщение съвпада с първите две имена на бившия генерален директор на "Лукойл България" Валентин Василев Златев, който междувременно беше привикан на разпит в Специализираната прокуратурата, но така и не разкри повода за него.

В другия запис човекът с глас, наподобяващ този на Борисов, коментира президента Румен Радев, подчертавайки, че "трябвa дa му ce пoдигрaвaмe, дa изглeждa cмeшeн". Последва признание от Томислав Дончев, че част от изтеклите записи са от автентични разговори на Борисов.

В края на юли беше огласен последният запис, в който отново се чува глас, наподобяващ този на Борисов, който се обръща по телефона към човек с името Томислав. Двамата коментират президента Радев като първият мъж отбелязва, че "акъл се набива, Томиславе, на умен човек", след което употребява нецензурен израз.

"Апартаментгейт"

Случаят, придобил известност като "Апартаментгейт", също беше в полезрението на прокуратурата, но така и не стигна до съда. Причината беше, че разследващите така и не отриха данни за престъпление в действията на бившя зам.-председател на ГЕРБ и експредседател на парламентарната група на партията Цветан Цветанов.

"Апартаментгейт" се разви покрай разкритията на Свободна Европа за това как Цветанов е прибавил към активите си мезонет в столичния квартал "Изток" при стойност на сделката на квадратен метър в пъти по-ниска от пазарната цена.

Заради "Апартаментгейт" Цветанов напусна м.г. парламента и ГЕРБ и през това лято обяви, че създава своя партия - "Републиканци за България"
Заради "Апартаментгейт" Цветанов напусна м.г. парламента и ГЕРБ и през това лято обяви, че създава своя партия - "Републиканци за България"

В следваща серия на разследването стана ясно, че година преди сделката с апартаментите управляващата партия е променила Закона за устройство на територията по начин, който позволява доизграждането на спрения по онова време небостъргач в квартал "Лозенец" – "Златен век". Небостъргачът се строи от фирма "Артекс", от която Цветанов придобива луксозния имот. Впоследствие строежът беше спрян като към момента спирането му е обект на съдебен спор.

В крайна сметка Специализираната прокуратура не откри нищо нередно в действията на Цветанов и през май отказа да образува разследване по случая. Проверката на държавното обвинение продължи точно една година.

Къщите за гости

Засега най-близо до развръзка в съда изглежда емблематичният случай с финансираната с европари къща за гости на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, който беше предаден на съд през октомври м.г. До обвинението му се стигна след разследване на "Биволъ", че той използва обекта като лична вила в нарушение на закона.

Срещу Манолев и Ана Димитрова, управител на фирмата, която получава европейски средства в размер на 391 160 лева за построяване на къщата, беше повдигнато обвинение за "представяне на неверни сведения, с цел получаване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз".

Началото на делото в Благоевградския окръжен съд беше затруднено от отводите на десетима съдии, които не искаха да разглеждат казуса, тъй като са колеги със сестрата на подсъдимия – съдията от Районния съд в Сандански Рая Манолева.

В крайна сметка делото започна през март по съкратената процедура, като в следващите месеци бяха насрочени няколко заседания за разпитване на всички свидетели. Някои от тях обаче бяха отложени заради пандемията от коронавирус или анагажименти на защитата и предстоят още две заседания през ноември и декември, след които трябва да бъде и произнесена присъдата на първата инстанция.

Къщата за гости на Александър Манолев край Сандански
Къщата за гости на Александър Манолев край Сандански

Случаят с къщата на Манолев предизвика мащабни проверки на земеделското министерство и прокуратурата, в хода на които беше съобщено, че Държавният фонд "Земеделие" е отркил нарушения при други 253 проекта за къщи за гости. На 158 от тях трябваше да бъдат наложени финансови корекции в пълния размер – тоест, да върнат всички получени от Европа средства.

Впоследствие от държавното обвинение съобщиха, че са били проверени общо 746 къщи за гости, като към март имаше данни за образувани едва 23 досъдебни производства за представяне на неверни сведения, за да бъде получено финансиране от фондове на ЕС. Колко от тези разследвания вече са в съдебна фаза и дали има и други образувани наказателни производства, от прокуратурата не са уточнявали.

Танкерът "Бадр"

Задържането на либийския танкер "Бадр" в български териториални води на пристанището в Бургас, също споменато в резолюцията на ЕП, засега не е известно да е провокирало разследване в България, въпреки че случаят беше напът да доведе до международен скандал.

Сайтът "Биволъ" активно следеше развитието на случая като нееднократно публикува информации за ролята на евродепутата от ГЕРБ Емил Радев в него, включително твърдейки, че той е поискал от либийската страна 4.5 млн. евро за да съдейства за освобождаването на плавателния съд.

В същото време управляващите избягваха да коментират случая. В едно от редките изявления на правителствени представители по темата транспортният министър Росен Желязков заяви, че България третира случая като елемент от частно-правни взаимоотношения.

Същата теза застъпи и главният прокурор Иван Гешев по време на изслушването си в ЕП малко след избора си за наследник на Сотир Цацаров. Тогава той беше попитан от румънският евродепутат Рамона Стругариу за евентуалното участие на Радев в преговори за освобождаването на танкера. Оттогава насам Гешев не е коментирал темата.

"Росенец"

Статутът на луксозния имот, ползван от почетния председател на ДПС Ахмед Доган на крайбрежието в парк "Росенец" край Бургас, през това лято ангажира вниманието на различни държавни институции.

Това се случи, след като съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов и двама негови съпартийци не бяха допуснати до брега от гардове на Националната служба за охрана (НСО). Тримата отидоха с лодка до мястото, където бяха посрещнати и блъскани обратно във водата от държавните охранители. Случката предизвика уволненията на двама гардове и по-леки наказания за други четирима.

Двама от гардовете на НСО, които през юли не позволиха на Христо Иванов да остане на плажа до имота, ползван от Доган
Двама от гардовете на НСО, които през юли не позволиха на Христо Иванов да остане на плажа до имота, ползван от Доган

Дни след акцията на Иванов, няколко хиляди протестиращи опитаха да стигнат до плажа по суша, а ДПС организира пристигането на свои симпатизанти, които да пазят имота на Доган. Това беше използвано от полицията като претекст да не допусне протестиращите до плажа. Така се стигна до сблъсъци с полицаите, но след това хората, дошли да плажуват, все пак стигнаха до крайбрежната ивица, която е публична държавна собственост.

В средата на август Върховната административна прокуратура обяви, че е открила редица нарушения и липси на разрешителни и проектни документи за кея и постройките в имота. Дори беше съобщено, че са установени данни за документно престъпление. Оттогава досега обаче разследващите не са информирали за евентуални повдигнати обвинения или друг развой на случая.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG