Връзки за достъпност

Извънредни новини

"МВР не е работило друго". Как продължава историята с подслушване на граждани и политици


Според данните на комисията, разследваща насилието и подслушването на граждани и политици по време на протестите през 2020 г., главният прокурор Иван Гешев е изисквал разрешения за СРС-та или лично е посочвал имена на хора за подслушване

Три звена в службите за сигурност са подслушвали 32-ма политици в България. В това число влизат както партийни лидери, така и водачи на листи на парламентарниte избори на 4 април.

С тази информация, съобщена от Атанас Атанасов в средата на май, беше дадено началото на продължаващите до момента проверки за подслушване на участниците в протестите с искания за оставките на кабинета „Борисов 3“ и главния прокурор Иван Гешев от 2020 г.

Оттогава досега минаха няколко месеца. Бяха започнати официални проверки, политици изнасяха информация за това как са били подслушвани, а в 46-я парламент беше създадена временна комисия, която да разследва случая.

В този период прокуратурата и специализираният съд също извършиха проверки и не установиха политици и граждани да са били подслушвани в разрез с правилата.

„Исканията са правени основно от спецпрокуратурата към специализирания наказателен съд, които преди да се сдобием с информация публично, казаха „Ние не правим такива неща“. Част от разрешенията е видно, че са разписвани от зам.-председателя на специализирания наказателен съд Виржиния Петрова“, каза пред Свободна Европа в четвъртък представителят на „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ и член на парламентарната комисия, разследваща полицейското насилие и подслушванията на протестиращи и политици адв. Николай Хаджигенов.

„Имаме данни в документите, които са ни изпратени, че разрешенията са искани директно от главния прокурор, или че имената са посочени от него“, каза още Хаджигенов.

Какво точно се случи и какво знаем? Кои служби са участвали и имало ли е лична намеса от главния прокурор Иван Гешев? Събрахме известните факти в следващите редове.

"Българският Уотъргейт", потвърждението от МВР и подслушаният премиер

Първата публична информация беше изнесена от съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов на 20 май. Тогава той каза, че в три звена звена на специалните служби се извършва злоупотреба със специални разузнавателни средства (СРС). По неговите думи това са отдел “Вътреша сигурност” в МВР, дирекция “Контратероризъм” в ДАНС и звеното за контратериризъм към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП).

Тогава политикът призова служебния вътрешен министър Бойко Рашков да започне разследване и определи случая като „Българския Уотъргейт“.

Още същия ден Рашков потвърди, че политици са били подслушвани от от две служби – Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Държавната агенция "Технически операции" (ДАТО). Вътрешният министър добави също, че е получил и информация за унищожаване на документи в ДАНС. Той назначи проверка, свързани със злоупотребите и събра екип, който да я извърши.

Към онзи момент председателите на ДАТО, ДАНС и Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) бяха излезли в почивка, като последните двама бяха заявили неплатени отпуски до септември. Впоследствие председателите на ДАНС и ДАР Димитър Георгиев и Атанас Атансов бяха освободени от длъжностите си. Това се случи и с главния секретар на МВР Ивайло Иванов и директора на ГДБОП Любомир Янев .

Ден след като потвърди за подслушванията на политици, Рашков съобщи, че сред подслушваните е бил и служебният премиер Стефан Янев. Тогава вътрешният министър уточни, че СРС-тата спрямо политици са реализирани „по такъв начин, че при евентуална проверка да не може да се докаже на 100% [кой е бил подслушван]“. По неговите думи законът за СРС е бил заобикалян като реално подслушвани са били хора, с които „интересните политически лица“ са говорили най-често.

Действията на прокуратурата и първите имена

Ден след първите пуъблично оповестени за подслушванията, Софийската градска прокуратура (СГП) възложи проверка на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) по случая. От бюрото трябваше да проверят всички споменати от Рашков и Атанасов служби с изключение на ДАТО.

Само пет дни по-късно от Специализирания наказателен съд обявиха, че е извършена проверка в регистрите, която не е установила да са издавани разрешения за подслушването на Стефан Янев и други политици.

На 2 юни прокуратурата влезе в МВР, където беше задържан назначеният само дни по-рано член на екипа, проверяващ за възможни злоупотреби със СРС-та, Ангел Папалевзов. Той беше обвинен за участие в организирана престъпна група, занимаваща се с трафик на културни ценности и пране на пари, а офисът му беше претърсен.

Рашков каза по този повод, че прокуратурата се намесва в дейността на МВР. Няколко дни по-късно изпълняващата функциите на ръководител на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова определи действията на обвинението „нито като нахлуване, нито като акция“.

На 4 юни Николай Хаджигенов каза, че двама политици от коалицията му притежават доказателства за подслушването на хора от опозицията.

От документите, които той тогава показа, стана ясно, че сред подслушваните са самият той, Арман Бабикян, Настимир Ананиев и Тихомир Василев. Хаджигенов добави, че една трета от всички послушвани политици са били от БСП, а само ДАТО е подслушвала общо 82-ма души.

На 8 юли в интервю пред Свободна Европа Бойко Рашков заяви, че прокуратурата бърза с проверката на подслушването, за да съдейства на бившите управляващи от ГЕРБ, както и че действията на прокуратурата са само проформа.

На 9 юни пък Мая Манолова обяви, че целият офис на движението ѝ „Изправи се.БГ“ е бил подслушван повече от половин година.

Мая Манолова обяви, че офисът на движението е бил подслушван
Мая Манолова обяви, че офисът на движението е бил подслушван

До края на юни и началото на юли министър Рашков изнесе и още информация от разследването на органите на МВР, според което подслушваните по време на протестите са били стотици, а самата дейност е извършвана денонощно, като служителите на службите са получавали възнаграждение за извънреден труд. Повече конкретика беше спестена под претекст, че може да повлияе на предстоящите избори.

В средата на юли прокуратурата обяви, че политици не са били подслушвани, както и че не са установени нарушения на процедурата по изискване и получаване на разрешения за подслушването. Ден по-късно беше повдигнато ново обвинение на Васил Божков, а Специализираната прокуратура съобщи, че по случая са използвани СРС-та.

Действията на държавното обвинения станаха причина за предложената от правосъдния министър Янаки Стоилов процедура за отстраняване на Иван Гешев.

Преди и след изборите членове на партия ГЕРБ и лидерът ѝ Бойко Борисов отричаха да е имало подслушвания. Според тях липсата на изнесени конкретни данни го доказва.

Гешев лично е искал подслушвания

Веднага след началото на работата на новия парламент Бойко Рашков представи нова информация и още веднъж каза, че през 2020 и 2021 г. са били подслушвани мирно протестиращи граждани, а това се е случило в рамките на дело за подготвен преврат.

Беше съзадедна и комисия в 46-ото Народно събрание, която да разследва сигналите за полицейското насилие по време на протестите и обстоятелствата около прилагането на специални разузнавателни средства срещу граждани и политици. След скандали в парламента от ГЕРБ отказаха да участват в нея.

Само пет дни след като прокуратурата обяви, че няма неправомерно подслушвани, от Бюрото за контрол на СРС установиха наличието на поне два такива случая. Членът на бюрото Огнян Стоичков потвърди, че един от подслушваните е политик.

Така историята стигна до последните дни, в които парламентарната комисия, разследваща незаконните подслушвания, започна да заседава.

Пред Свободна Европа членът на комисията Николай Хаджигенов каза, че към момента са получили данни за над 900 подслушани лица, от които са известни имената на 132-ма души. Сред тях има депутати, общественици, активисти, журналисти.

По думите му твърденията, че Специализираната прокуратура не е издавала разрешения, са неверни. За това свидетелстват извадки от разпределения на зам.-председателката на специализирания съд Виржиния Петрова, в които е записано, че тя ръчно е разпределена да го прави, а вероятно това е извършвала председателката Мариета Райкова.

„Имаме данни в документите, които са ни изпратени, че разрешенията са искани директно от главния прокурор, или че имената са посочени от него“, каза Хаджигенов.

Комисията работи с информация за подслушванията, получена от всички служби на МВР, както и от ДАНС и ДАТО, а само прокуратурата и спецсъда са отказали да предоставят данни. Документите са с голям обем, а превръщането им в публично достояние става бавно и сложно, тъй като идват от различни източници и всички са засекретени. Изпратени са писма към Бюрото за контрол на СРС, които могат да декласифицират информацията относно 132-мата подслушани.

„Такова масово подслушване историята у нас не познава. Буквално МВР от 14 юли до края на годината не е работило нищо друго. Като казвам МВР разбирайте всичко плюс отделът на ДАНС по контратероризъм“, каза Хаджигенов.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво промениха талибаните, след като взеха властта
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:37 0:00
XS
SM
MD
LG