Служебен министър, премиер за 6 месеца, депутат и партиен лидер. В тези и други роли влезе Кирил Петков през последните четири години.
За това време името му се свързва с:
- разкрития на корупционни практики в дългия период на управления на ГЕРБ;
- ареста на бившия премиер Бойко Борисов, обявен по-късно за незаконен и довел до прокурорско разследване не срещу лидера на ГЕРБ, а срещу самия Петков;
- твърда подкрепа за нападнатата от Русия Украйна;
- подкрепа за президента Румен Радев и след това разрив в отношенията им;
- и накрая с оставка заради „корупционен сюжет“, в който пряко не участва.
Миналата седмица Петков се оттегли като съпредседател на „Продължаваме промяната“ (ПП) и обяви, че няма да се кандидатира отново за партиен пост. В понеделник подаде оставка и като депутат.
До това се стигна заради корупционен сюжет в София, който разтърси ПП, а кадри на партията я напуснаха. Той е свързан със столичния зам.-кмет в оставка Никола Барбутов от ПП и още няколко служители, които бяха арестувани и обвинени от прокуратурата за участие в организирана престъпна група.
Междувременно беше разпространен и запис, за който се твърди, че е между Барбутов и районния кмет на „Люлин“ Георги Тодоров – напуснал ПП. В записа, чиято автентичност не е потвърдена, се говори за договаряне на обществени поръчки и отклоняване на средства за партията.
В деня, в който това се разбра, Петков обяви на пресконференция, че „поема отговорността за кадрови грешки на ниво районен кмет, защото потенциално има корупция“. В неделя стана ясно, че Асен Василев ще остане сам начело на ПП до провеждането на изборно събрание в края на септември.
„Всички, които не могат да видят приноса на Кирил Петков в политиката, си заслужават Борисов и [санкционирания за корупция Делян] Пеевски“, написа икономистът Евгений Кънев във Фейсбук покрай оттеглянето на политика от постовете му.
Но според политолога Христо Панчугов Петков е по-скоро „случаен човек, попаднал случайно в политиката, който не успя да утвърди себе си като лидер, нито да зададе дневен ред, който ПП да реализира“.
Какво остави Кирил Петков след себе си за 4 години?
Стартът в политиката
Преди да влезе в политиката, Петков, който е възпитаник на Харвард, беше предприемач в сферата на иновациите с висока добавена стойност и биотехнологиите. През 2017 г. стана част от изпълнителния съвет на сформиращата се тогава партия „Да, България“, днес част от коалицията „Демократична България“ (ДБ). После се оттегли.
Но името му нашумя през 2021 г., когато стана министър на икономиката в първото служебно правителство с премиер Стефан Янев. След това заедно с Василев създаде ПП – формацията, която победи ГЕРБ на парламентарните избори през ноември 2021 г. След тях Петков оглави коалиционно правителство, в което влязоха ПП, ДБ, БСП и ИТН. То беше свалено с вот на недоверие през юни 2022 г.
Много от действията на Петков през този период разкриха корупционни схеми от управлението на ГЕРБ, приближиха България до Европа, Шенген и еврозоната и я разграничиха от Русия. Но като политик той допусна и много грешки – имиджови, партийни и политически. И дори нарушение като да стане министър, докато още е с двойно гражданство.
Служебен министър
През май 2021 г. встъпи в длъжност служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев. В него Петков беше министър на икономиката, а Василев – на финансите. Преди това повече от 11 години страната управляваше предимно ГЕРБ.
В първите си дни на поста Петков започна да разкрива корупционни практики от времето на ГЕРБ във властта. Например, започна ревизия на дейността на държавната Българска банка за развитие (ББР).
Целта беше да види защо тя е подпомагала с огромни суми фирми на някои от най-големите бизнесмени в България, включително близки до предишните управления и до Пеевски, който сега е лидер на „ДПС – Ново начало“.
Впоследствие Петков и служебната регионална министърка Виолета Комитова разкриха, че десет язовира в страната, както и участъци от магистрала „Хемус“, са били строени и ремонтирани незаконно.
Първият служебен кабинет на Янев посочи като свое основно постижение именно разкриването на тези проблемни и корупционни дейности на управлението на ГЕРБ.
Двойното гражданство
През октомври 2021 г. Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен президентския указ за назначаването на Петков за служебен министър. Причината беше неговото двойно гражданство – министри не могат да са граждани и на други страни.
Допреди да влезе в политиката, Петков имаше гражданство в България и в Канада. Той каза, че писмено се е отказал от канадското на 21 април – няколко седмици преди да встъпи в длъжност като министър. Но документът, с който канадските власти признават, че Петков вече не е техен гражданин, носи датата 20 август.
Решението на КС създаде възможност решенията на Петков като министър да бъдат атакувани пред съда. Година по-късно прокуратурата прекрати разследването си по казуса.
„Продължаваме промяната“
Петков и Василев не останаха във второто служебно правителство на Янев от края на 2021 г.
Няколко дни след като напуснаха постовете си двамата обявиха, че правят партия – ПП. Казаха, че това е формация, която няма да разчита на идеология, а на „почтени хора“, и ще работи за „леви цели с десни средства“.
На 14 ноември 2021 г. ПП спечели парламентарните избори с над 673 хиляди гласа и победи ГЕРБ, която остана втора с 596 хиляди.
В същия ден се проведе и вот за президент. За него ПП и лично Петков твърдо подкрепиха Радев, с когото по-късно влязоха в тежък конфликт, който продължава до днес.
Кабинетът „Петков“
Месец по-късно – на 13 декември 2021 г., встъпи в длъжност коалиционно правителство на ПП, ДБ, ИТН и БСП с премиер Петков. То остана на власт около половин година и постигна напредък в няколко сфери.
- Отношенията със Северна Македония
През 2020 г., по време на третия кабинет на Бойко Борисов и ГЕРБ, България наложи вето върху преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Кабинетът „Петков“ обеща да работи за разрешаването на спора.
През януари Петков посети Скопие, срещна се с тогавашния македонски премиер Димитър Ковачевски и се разбра с него за създаването на работни групи. После и Ковачевски посети София и с Петков подписаха споразумения за сътрудничество.
Тези стъпки предизвикаха напрежение в управляващата коалиция, както и критики от страна на Радев.
- Подкрепата за Украйна
На 24 февруари 2022 г. Русия започна пълномащабна инвазия срещу Украйна. Правителството на Петков осъди войната.
На 28 февруари Петков поиска оставката на министъра на отбраната – бившия служебен премиер Янев, заради това, че е изразил различна от официалната позиция на България по отношение на руската агресия. Янев отказваше да я нарече с думата „война“ и настояваше на използвания от руския президент Владимир Путин израз „военна операция“.
През март Петков каза, че военна подкрепа за Украйна може да се изпрати само с решение на парламента. В тогавашната коалиция по този въпрос имаше разделение заради БСП. В крайна сметка мнозинството в парламента прие да ремонтира украинска военна техника, но не и да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев.
През януари 2023 г., след статия в Ди Велт по темата, Петков съобщи, че България е снабдявала Украйна с дизелово гориво и снаряди при управлението на неговия кабинет. Това се е случвало непряко, през други държави от НАТО.
- Ограничаването на зависимостта от руски газ
Кабинетът „Петков“ започна преговори за доставката на газ от Азербайджан, внос на втечнен газ през Гърция, както и от САЩ. Започна и процес по преодоляване на зависимостта на АЕЦ „Козлодуй“ от руски горива.
Правителството също така откри „сериозни нарушения“ при строителството на продължението на газопровода „Турски поток“ през България.
- Изгонването на руски дипломати
През юни 2022 г. България изгони 70 сътрудници на представителствата на Русия в България. Броят на отзованите дипломати беше безпрецедентен за последните 30 години и значително сви размера на руската мисия в страната.
- Разкритията за „Капитан Андреево“
Правителството на Петков (докато вече беше в оставка) обяви и че по време на управлението на ГЕРБ частната фирма „Евролаб 2011“ е монополизирала дейността по извършване на фитосанитарен контрол на граничния пункт „Капитан Андреево“.
Покрай този случай се появиха обвинения в корупция, заплахи към политици, съмнения за контрабанда и пропуснати от държавата ползи за стотици милиони. Казусът стана международно известен, тъй като „Капитан Андреево“ е един от основните сухопътни входове на ЕС.
През юни 2022 г. лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви, че партията му напуска управляващата коалиция. Като основна причина Трифонов посочи политиката на кабинета по отношение на Северна Македония.
Но според Петков именно разкритията около „Капитан Андреево“ са били сред истинските причини за падането на правителството му. То беше свалено с вот на недоверие, внесен от ГЕРБ и подкрепен от ДПС, ИТН и „Възраждане“.
Само дни по-късно парламентът подкрепи станалото известно като френско предложение за решаване на спора със Северна Македония, според което българските условия пред Скопие стават част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС.
Арестът на Бойко Борисов
На 17 март 2022 г. бяха арестувани лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Борисов, пиарката на партията Севдалина Арнаудова и бившият министър от ГЕРБ Владислав Горанов. Те бяха заподозрени в изнудването на бизнесмена Васил Божков. По това време Петков беше премиер.
Божков твърдеше, че по време на третия кабинет на Борисов е бил подложен на шантаж и е предал на Борисов, Горанов и Арнаудова общо 60 млн. лв. Тримата бяха задържани за 24 часа, но прокуратурата не им повдигна обвинения и впоследствие съдът обяви арестите им за незаконни. Разследването по твърденията на Божков пък беше прекратено.
Преди няколко месеца прокуратурата повдигна обвинения срещу Петков и поиска имунитета му. Според обвинението той е злоупотребил с властта си, като е наредил неправомерно арестите. Петков сам се отказа от имунитета си.
„Сглобката“
На изборите през октомври 2022 г. ПП загуби над 160 хил. гласа. След този вот не се формира редовно правителство. Избори имаше пак – на 2 април 2023 г. За тях ПП и ДБ се обединиха в коалицията ПП-ДБ, която загуби от ГЕРБ.
След вота ПП-ДБ и ГЕРБ започнаха преговори за общ кабинет. Заради тях Радостин Василев, който сега е лидер на партия МЕЧ, напусна ПП и я обвини в предателство. Той разпространи и запис от заседание на Националния съвет на ПП, в който се чува как лидерите обсъждат бъдеща кадрова чистка в службите, съгласувана с „посолството“. Записът предизвика възмущение и проверки на институциите.
Въпреки това ПП-ДБ и ГЕРБ се разбраха за правителство, което стана по-известно като „сглобка“. Петков не зае пост в него и остана депутат. Основната цел на кабинета беше да промени Конституцията, най-вече в частта ѝ за съдебната власт.
Промените станаха факт през декември 2023 г. с гласовете на ПП-ДБ и ГЕРБ, както и на още неразцепилото се ДПС, на което Пеевски вече беше съпредседател.
Впоследствие съдебната реформа в Конституцията беше отменена от КС. В резултат от т.нар. „сглобка“ доверието в ПП-ДБ намаля заради обвързването с ГЕРБ и ДПС, а Пеевски излезе на сцената и засили влиянието си в ДПС и в институциите.
Форум